Няма “мама” и “татко” – има “родител 1” и “родител 2”

Няма “мама” и “татко” – има “родител 1” и “родител 2”

https://img.youtube.com/vi/P5Jqc2WzdvE/mqdefault.jpg

Наскоро публикувах в сайта статия за това, как на Запад е подета и интензивно се развива истинска кампания срещу традиционното семейство. Общественото мнение се подготвя за драматични промени, които да настъпят в социалните роли на родителите и на отношението към тях на собствените им деца. Водещи в тази дейност са САЩ и Великобритания. Там за сексуалните малцинства, определяни с понятието ЛГБТ (от англ. LGBT) – гейове, лесбиянки, бисексуални, трансджендър и интерсексуални, се полагат изключителни грижи. Преди четири години в САЩ например, бе назначен и първия специален посланик по правата на ЛГБТ (официалната му титла е U.S. special envoy for the human rights of lesbians, gay men, bisexuals and transgender persons). Постът зае 50-годишния дипломат-хомосексуалист Ранди Бери. САЩ заявиха тогава, че смятат защитата на правата на ЛГБТ в целия свят, за един от приоритетите на американската външна политика. Този факт освен всичко друго свидетелства и за могъщото гей-лоби в тамошните коридори на властта.
А последните новини са от Франция, където в парламента (Националнага асамблея) бе внесено предложение за поправка в закона, с която да се заменят думите „майка” и „баща” от училищните формуляри. Вместо тях да се използват думите „родител 1” и „родител 2”. Поправката бе одобрена на първо четене.

Нейн вносител стана депутатката Валери Пети от партията на Еманюел Макрон „Република напред!“. Тя обясни, че с нея се цели да се узакони семейното разнообразие в административните формуляри. Нейният съпартиец – Дженифър де Темерман конкретизира, че “мама” и “татко” са израз на старомодно мислене. А с поправката в закона се защитават правата на хомосексуалните родители в училищата – при тях детето може да има двама бащи или две майки. Ето защо в училищните регистри, родителски списъци и всички други официални форми, които засягат децата, ще бъде посочвано занапред само “родител 1” и “родител 2”. Впрочем вносителите на проекта усетиха негативната реакция на френското общество и затова подготвиха ново предложение, в което да се използват, както “баща и майка”, така и “родител 1 и 2”.
Идеята за промяната в закона породи много коментари във Франция. Естествено, представители на ЛГБТ горещо я приветстваха. Александър Урвич – президент на Асоциацията на семействата с родители-хомосексуалисти, заяви пред журналисти, че одобрява тази поправка, защото “тя технически позволява на семействата ни да се вписваме във форми, които по-рано не ни разрешаваха да правим това”.
Впрочем и без да е приета окончателно поправката в закона, в много райони на Франция вече се използват думи-заместители на “татко” и “мама”. В документите на градската администрация на Париж вече се прилагат понятията “родител 1” и “родител 2”. В Лион във формулярите отдавна са въведени на мястото на “татко” и “мама” термините “отговорен 1” и “отговорен 2”

https://dfgh5erbttm3r.cloudfront.net/uploads/newscred_article/hero_image/2584/header_supreme-court-nod-gay-marriage-psychological-boost-couples-845x499.jpg

В независимият френски информационен сайт Atlantico, който се следи редовно от няколко милиона читатели, по този повод се появи интересен коментар на френския философ и теолог Бертран Вергели. Според него става дума за идеологическа кампания, маскирана под прикритието “административна поправка”. Нейната цел е да се промени общественото мнение и то да се застави да приеме нов тип семейни отношения. Да започне да се формира мислене от детска възраст, защото, ако децата от малки привикнат да слушат не “мама” и “татко”, а “родител 1” и “родител 2”, то обществото ще се измени и ще приеме новото семейство.
За Бертран този проект е абсурден, нелеп и поразително безцеремонен. Той доказва, че френските депутати си живеят в друга вселена, където действителността не съществува. И си вярват, че със закон може да се промени света. След като той ще задължи да се говори “родител 1” и “родител 2”, то какво ще се случва в реалния свят, където живеят реални хора, които водят реален живот – пита Бертран. Какво ще се случва в училищните дворове, където децата сега се питат “Кой е твоя татко? Коя е твоята майка?” Ще трябва да се промени цялата френска култура, която в продължение на столетия използва думите “татко” и “майка”. Ситуацията се превръща в пълен абсурд, една шизофрения. Парламентът ще трябва да въведе глоби за употреба на “татко” и “майка” в общественото пространство. А това неминуемо ще породи ненавист към разнообразието – то ще бъде закрепено в закона, но в умовете ще цари омраза към него.
Бертран се интересува, как ще трябва да се наричат занапред романите на Марсел Паньол (1895–1974 г., френски писател, драматург и кинорежисьор) “Слава на моя баща” и “Замъкът на моята майка” – ще ги преименуват ли в “Слава на моя родител 1” и “Замъкът на моя родител 2”. И кой ще обясни на “жълтите жилетки”, че те занапред ще трябва да се разделят на “родители 1 и 2”?

За Бертран стремежът да се поправи езика, за да ни заставят да мислим “правилно”, говори за това, че нашия свят лети към тоталитаризъм. А защитата на ЛГБТ се е превърнала в идеология, която със сила се натрапва в умовете, за която лобират медии и политици. Половите различия между мъжа и жената се забравят, както и традиционните семейни ценности в услуга на ЛГБТ. Малцинството заявява за своите права на обшествения морал и натрапва възгледите си на болшинството. А последното се принуждава да се откаже от същността си, за да съответства на установените от това малцинство норми. Впрочем ето факт за размишление: във Франция има вече сключени над 11000 еднополови брачни съюза, но сключените бракове за същия период са общо 240000.
На страниците на влиятелния френски вестник Le Figaro професора по политическа философия Шантал Делсол също коментира инициативата за замяна на думите “татко” и “майка” с “родител 1” и “родител 2”. Тя подчертава, че за да се предотврати дискриминацията на еднополовите двойки, се предлага да се дискриминират хетеросексуалните двойки – те да променят своята идентичност, за да се впишат в рамките на закона. Проблемът е и в това, че хетересексуалните двойки са практически всички хора, а еднополовите семейства с деца са нищожно малък дял. За Шантал главният смисъл на предложената поправка е под предлога да се прояви уважение към еднополовите двойки, да се ускори набиращата обороти тенденция за ликвидиране на различията между мъжа и жената.

Впрочем под влияние на тоталната и несекваща нито за миг манипулация, у младите мъже на Запад вече настъпват забележими промени. Преди време бяха публикувани резултати от изследване, осъществено във Великобритания и Италия. То сочи, че британците и италианците са започнали да харчат за козметика много повече пари, отколкото жените в тези страни. С невероятен успех сред мъжете се продават кремове за отслабване, мъжки електропилатори, туш за вежди, сутиени предназначени за мъже и пр. Мъжете в по-голяма степен от жените сега усещат потребност от съвети на експерти при избора на правилното козметично средство. Изводът е, че разликата между половете все по-бързо са съкращава, а младите мъже ще влагат занапред много повече време и пари за своя външен вид, в сравнение с предшестващите поколения.
В публичното пространство на Запад все по-често се пише и говори и по темата сологамия (sologamy – така се нарича брака със себе си). Твърди се, че най-хубавото на този определено нестандартен подход към семейния живот, е във възможността да постигаш себепознание, самореализация и истинска хармония със самия себе си. Когато сключиш брак със себе си ти получаваш възможността да разкриеш истинския потенциал на своя уникален и неповторим живот. Имаш пълната свобода да разполагаш с него и да го подреждаш така, както ти си поискаш. Със соло-брака ти се превръщаш в конструктор на собственото си щастие.

Джордж Оруел (псевдоним на Ерик Артър Блеър – британски писател, журналист и поет, автор на знаменития роман “1984”) ни предупреждаваше, че може да ни се наложи да се борим за това, две по две да е равно на четири. Защото като нищо може да се окажем един ден във фантасмагорично общество, в което са премахнати всякакви критерии за реалност.
И по всичко личи, че това вече се случва. Агресивната атака срещу различията между мъжете и жените, които са обогатявали нашите отношения в продължение на векове, нараства с всеки ден. И тази разрушителна дейност срещу традиционното семейство, далеч не е така безобидна и незначителна, както може да се стори на някои.
Проблемът е в това, че с нея Запада тласка човечеството към самоунищожение.