Независимо дали ни харесва или не, но с тяхната – на медиите продукция, общуваме всеки ден.  А никак не са малко и  тези, които искрено вярват, че това, което виждат, четат или чуват съвпада с реалността. Това е и едно от обясненията, защо относителният дял на глупаците никога не намалява – той само расте.

В интерес на истината нищо ново – до този извод са стигнали мъдри наши предшественици много преди ние да се появим в този прекрасен, леко луднал свят. Често се сещам за сентенцията на един от любимите ми американски писатели Марк Твен  (1835-1910):  „Бедата е, че глупаците – които представляват огромното и съкрушително мнозинство в нашата и във всяка друга нация, истински вярват на това, което четат по вестниците.“

Днес те са изместени от всевъзможни сайтове, но това май е единствената промяна, която се е случила в света на хората и медиите. Тълпите продължават да им вярват, а резултатът от това е, че глупаците не спират да се умножават. Те не могат да допуснат, че журналистите са в състояние да изкривяват реалността според волята на тези, които им плащат да го правят.

Пред многото пари не устояват дори медии с вековна история зад себе си и с огромен прес8тиж не само в собствената им държава, но и в света. Пример за това е един от най-влиятелните всекидневници –  The New York Times. Той се е появил  на бял свят на 18.09.1851 г., но и днес го следят милиони хора – само сайта му се посещава месечно от над 30 милиона души от цял свят. Естествено, вестникът има огромни възможности да „форматира“ в нужната насока мисленето на тези, които редовно го четат. Това няма начин да не привлече вниманието на всеки, който разполага с нужните ресурси и се нуждае от инструменти за въздействие върху общественото мнение.

В една от най-популярните днес американски медии – Fox News, телевизионният водещ Тъкър Карлсън разказа за това, как The New York Times се е превърнал в машина за промиване на мозъци. В продължение на години вестникът е работил за един от най-големите врагове на Америка (по определение на повечето  нейни политици) – Китай. Това се е разкрило, след като стотици статии, които са били публикувани на неговите страници, внезапно са изчезнали. Нищо подобно преди това не се е случвало – та The New York Times смята себе си за живата историческа летопис. Вестникът пази подробен архив на статии още преди гражданската война в САЩ  (тя избухва през 1861 г.). Но изведнъж огромно количество от публикации просто изчезват и не могат да бъдат открити.

Има, обаче, читатели, които обичат историята и съхраняват и статии на The New York Times. Техният внимателен анализ показал: те не са журналистика, за каквато се представят, а пропаганда, платена от Комунистическата партия на Китай. Тъкър задава ключовия въпрос: а защо един от най-авторитетните американски вестници, ще се занимава с пропаганда на „тоталитарен режим“, като при това я представя като информация? И следва отговор, който едва ли би ни изненадъл: за пари, естествено!

Всеки месец  The New York Times е прибирал по над 100000 долара за да представя в най-добра светлина Китай. Още по-интересното е, че вестникът съвсем не е „самотен конник“, който работи в САЩ за комунистическата партия на тази държава – от 2016 г. Китай е платил около 20 милиона долара и на The Los Angeles Times, The Chicago Tribune, на The Washington Post, Houston Chronicle, на Twitter…

Когато станало ясно, че тази дейност на „почтените“, „независими“ и „демократични“ американски журналисти ще бъде разкрита, The New York Times прави опит да скрие доказателствата за нея. Fox News отправя запитване към вестника, защо е изтрил публикациите си, но не получава отговор.

На китайската пропаганда на The New York Times интересен коментар посвети и Доминик Грийн в една от най-авторитетните британски медии – The Spectator  (основана е през 1828 г.). Той предполага, че приходите от Китай са неразделна част от бизнес модела на The New York Times.  „Вестникът получава милиони долари от контролирани от китайското правителство търговски обекти, особено China Daily и публикува „реклами“, които прокарват линията на китайското правителство“, пише той. При това  The New York Times съвсем не е изолиран случай за Америка – на практика Китай  плаща и така контролира редица нейни влиятелни представители, обобщава The Spectator.

The Washington Free Beacon е вестник, който прави задълбочени разследвания на публичната политика, правителствени теми, международната сигурност, медиите и др. В него се появи публикацията на Юичиро Какутани, който твърди: подобни комфортни отношения между китайското правителство и американски институции съвсем не са изключение, а масова практика – те са от  НБА до Харвардския университет.

Тази история далеч не е единственото доказателство за реалното състояние и „ценностите“ на  „демократичната журналистика“.  RAND Corporation – сериозен американски изследователски център, анализира съдържанието на най-големи медии, като  The New York Times, Washington Post, CBS, NBC, ABC, CNN,  Politico, The Blaze, Buzzfeed, The Daily Caller, The Huffington Post и др. Основният извод на експертите на RAND Corporation е: американската журналистика става все по-субективна и пристрастна! В нейното съдържание вместо факти доминират мнения, насочени да въздействат върху емоциите на публиката. Истината я няма – тя се „разпада“.

На всички нас денонощно ни се внушава, че за разлика от „тоталитарни“ и „авторитарни“ държави единствено на Запад може да съществува истински  „демократична“, „свободна“, „независима“, „неподкупна“, „обективна“  журналистика. А най-вече я има в също така бликащата от демокрация и лишена от корупция Америка. Ето защо, като следваме нейният модел и ние  ще се доближаваме до истинските, т.е. американските и евроатлантическите ценности. А точно те са най-важното условие за  неудържим просперитет и на прекрасната ни Татковина.

Блажени са верующите е казано в една древна книга. Истината е, че никъде няма повече корупция, отколкото в журналистиката. Обяснението, защо точно там се наливат милиони долари, евро и други парични знаци, е простичко: тя е в състояние да промива мозъци. Да  убеждава хората, кое е ценно и кое не е, в кое да вярват и кое да игнорират, защото не е „политически коректно“. И така да ги управлява – неусетно, незабележимо, но ефективно.

Резултатът от модела „нищо лично – работим за всеки, който си плаща“, днес се следва от преобладаващата част от „родните“ медии, особено от най-големите. Но за разлика от американските им колеги, на които им плаща и Китай, нашите се „спонсорират“ най-вече от държавни, корпоративни, неправителствени организации и фондации, с произход САЩ. Това обяснява защо е практически невъзможно,  да се открият в съдържанието им обективни материали за държави като Русия например.

Последиците от това са, че броят на невежите, лишените от елементарно критично мислене, просто много глупави наши сънародници, ще расте в геометрична прогресия. За радост на олигарси и всевъзможният ги обслужващ персонал от политици, бюрократи, интелектуалци…