Живеем във времена на несигурност. Всеки ден сме изправени пред всевъзможни предизвикателства и изпитания, които ни правят нерядко и тревожни, стресирани, неудовлетворени от живота си. Как в този динамичен и напрегнат свят да съхраняваме спокойствието си? Как да се приспособяваме към това, което се случва? Особено, ако отчетем факта, че много често не е и по силите ни да определяме неговия ход.
Преди много години в Страната на изгряващото слънце е живял прочут самурай, непобедим майстор на меча – Миямото Мусаши (1584 – 1645). Но е бил също и философ, художник, поет, талантлив резбар, изкусен калиграф… В края на живота си той написва своя знаменит труд “Ръкопис на петте пръстена”. Казват, че много хора в Япония знаят наизуст целия текст или откъси от него. И още, че всеки, който иска да осъществи мечтите си, е добре да познава това древно четиво.
Ето някои от съветите на Миямото – те успешно са преминали през проверката на времето. И в нашия дигитален век те ще ни помогнат да контролираме емоциите си, отношението си към всичко онова, което ни заобикаля. Да сме психически и физически здрави, без което е невъзможно да бъдем успешни.

Приемай света такъв, какъвто е
Ако го правим то ние ще можем да се концентрираме на най-важното: това, към което се стремим. Да се тревожим постоянно за неща, които не зависят от нас означава да си създаваме излишни проблеми. И така да се отклоняваме от пътя, по който трябва да вървим.

Не превръщай преследването на удоволствия в самоцел
Будизмът учи, че желанията предизвикват страдания. Когато мислим само за това, което искаме, то преставаме да забелязваме и ценим това, което вече имаме.

Не позволявай чувствата да вземат връх над теб
Добре е да помним: каквито и да са нашите чувства, те не траят вечно. Всичко преминава. Не можеш да си щастлив постоянно, ежесекундно. Така, както и не можеш да се чувстваш нещастен цял живот.

Мисли не за себе си, а за света, в който живееш
Когато през цялото време мислим само за себе си, то ние стимулираме нашето его и едновременно ставаме още по-неуверени. Ето защо се отнасяй спокойно към себе си. Не се приемай твърде сериозно. По-добре помисли, с какво можеш да помогнеш на другите.

Никога не съжалявай за сътвореното
Съжалението е една от най-ирационалните емоции – та ние не можем да изменим това, което вече се е случило! Ние можем да извлечем урок от него, но това никак не е свързано с безполезни съжаления.

Не завиждай
Още една безполезна емоция, която свидетелства за нашата неувереност в себе си – ние ревнуваме успеха или живота на други. Вместо това погледни в себе си, издишай. Бъди благодарен на съдбата за това, което си сега и това, което имаш.

Възмущението и обидата с нищо не помагат нито на нас, нито на другите
Когато се възмущаваме, но нищо не предприемаме, ситуацията също не се променя. Това само изсмуква нашата жизнена енергия.
Не трябва да позволяваме на други хора да ни влияят. Ние не можем да контролираме тяхното поведение и постъпки, но можем да управляваме своята реакция на случващото се.

Не зацикляй на едно нещо
Когато мислите ни ги занимава едно единствено нещо, ние не получаваме удоволствие от това, което имаме и не можем да се наслаждаваме на момента. Затова не бива да се фокусираме на едно нещо, колкото и важно то да ни се струва. Особено, ако не е по силите ни да го контролираме.

Не се стреми да приличаш на всички
Постъпвай така, както ти подсказва сърцето, а не воден от това, какво ще си помислят другите. Сам трябва да решиш за себе си лично, какво е действително важно.
Ние сами за себе си определяме, какво е добро, а какво – лошо. И не се нуждаем в нечий съвети и подсказване по този повод.

Уважавай Бога, но не разчитай на неговата помощ
Научи се да поемаш отговорност за живота си. Не разчитай на късмет или на Бога, които да ти помагат във всички ситуации.
Прави всичко, което зависи от теб, за да помогнеш на самия себе си. Ако истината е на твоя страна, то рано или късно всичко ще се получи.

Не търси нищо извън себе си
Няма нищо извън твоите предели, от което да зависи да станеш по-добър, силен, богат, бърз или умен. Всичко се намира вътре. Всичко съществува. Не търси нищо извън себе си.

Повече от пет века ни делят от времето, когато в една пещера, разположена високо в планината Ивато, Миямото ще напише своите размисли. После те ще се предават от поколение на поколение, за да помагат и на нас да превръщаме тревожността в спокойствие, несигурността в увереност. Да се доближаваме до така нужната ни жизнена хармония.
И да бъдем щастливи.