Още със събуждането ни рано сутрин повечето от нас вперват очи в екрана – на телевизора, смартфона, компютъра… И е много вероятно, че това, на което първо ще попаднем, е растящия брой на новозаразени с коварния коронавирус. Научаваме, че пандемията шества и в богати страни, чието здравеопазване е далеч по-качествено от нашето – като Франция, Испания, Белгия, Германия… До нас достигат и послания, че лекарствата, представяни като особено ефективни – ремдесивир, хидроксихлорохин, липонавир/ритонавир, интерферон всъщност нито намаляват смъртността при пациенти, нито пък допринасят за тяхното оздравяване. Тревожността ни нараства, а на нейният фон сме склонни с лекота да приамем всеки съвет за противодействие на Ковид-19, особено, ако ни го дават хора в бели престилки.

А  колкото по-близко сме до зимата и вървящите си с нея простуди, грипове и неизбежният ръст на разпространение на Ковид-19, толкова по-често ни се разказва за необходимостта да вземаме мултивитамини и различни добавки. Вероятно хората с бели престилки ни ги препоръчват с най-добри намерения – да ни предпазят и да оставаме здрави. Правят го и заради това, защото тях така са ги научили в университетите. В интерес на истината поклонници на мултивитамини и добавки има не само у нас – има ги в целия свят. За да ги вербоват техните производители не жалят средства: точно те са едни от най-рекламираните продукти във всички медии – традиционни и онлайн.

Но дали те наистина са в състояние да ни помагат да бъдем здрави?

The Atlantic е американско списание, което е завоювало авторитет сред милиони читатели със сериозни публикации от компетентни в своята област автори. В него се появи интересна статия на Пол Офит – доктор, професор в Университета на Пенсилвания, автор на много трудове, сред които е и книгата „Вярваш ли в магията? Смисълът и глупостта на алтернативната медицина.“ Тя е посветена на един от най-големите митове, широко разпространявани от медиите в света: витаминният.

Проф. Офит подчертава, че почтени диетолози не крият един неоспорим факт: всичко, от което се нуждаем, се намира в храната ни! Обратното твърдят представители на индустрията, произвеждаща мултивитамини и хранителни добавки и финансово стимулирани от нея лекари и фармацевти. Според тях храната в никакъв случай не ни е достатъчна, затова трябва да гълтаме различни хапчета и прахчета.

Проф. Офит подчертава, че за да възникне манията да се гълтат витамини и добавки най-голяма заслуга има Лайнъс Полинг (1901-1994). Той е носител на две Нобелови премии – едната за химия (1954 г.) и другата за мир (1962 г.) –  за кампанията му против опитите с ядрени оръжия. Лайнъс Полинг заедно с  Мария Кюри (1867-1934) стават единствените Нобелови лауреати в различни дисциплини.

Полинг е на 65 г., когато  в компания с колеги по време на разходка в Ню Йорк изтъква желанието си да живее поне още 25 години, за да научава за нови открития на различни учени. Скоро след това той получава писмо от биохимика Ъруин Стоун, който присъствал на разговора. В него той му препоръчвал, че ще трябва да приема по 3000 милиграма витамин С за да живее дълго. Полинг решил да последва съвета му. А по-късно разказал на журналисти, че така се почувствал здрав и се освободил от настинките, които го мъчели периодично. Затова той увеличил приема на витамин С, като стигнал до 18000 милиграма на ден. Благодарение на медиите хората вече го свързвали освен с големите му открития в химията и с още нещо: с витамин С.

През 1971 г. Полинг публикува книгата си „Витамин С“, по-късно излиза нейно разширено издание под заглавието „Витамин С, простуда и грип“. Книгите му стават истински бестселъри. Знаменитият химик призовавал хората да приемат по 3000 милиграма от витамин С всеки ден (около 50 пъти над препоръчителната дневна доза). Той твърдял, че витамин С е в състояние да предотврати и задаващата се тогава пандемия от свински грип. Естествено, продажбите на витамина летяли неудържимо нагоре, аптеките не можели да се справят с повишеното търсене. В средата на 70-те години на миналия век над 50 милиона американци следвали вече съветите на Полинг. А рекламистите и маркетолозите, обслужващи производителите на витамини, нарекли случващото се „ефектът Лайнъс Полинг“.

Проф. Офит припомня, че около тридесет години преди Полинг  трима учени – Доналд Кован, Харолд Дил и Абе Бейкър от Университета в Минесота, публикуват статия в списанието на Американската медицинска асоциация, озаглавена „Витамини за профилактика на простуда. “ В осъществено от тях проучване те са установили, че само витамин С, антихистамин или витамин С плюс антихистамин не оказват особен ефект върху продължителността или тежестта на инфекции на горните дихателни пътища. А след излизането на книгата на Полинг за витамин С учени от университети в Мериленд, в Торонто, в Холандия провеждат различни проучвания, за да установят дали наистина той е така ефективен.Заедно с това те са тестирали и ролята на различни мултивитаминни комплекси. Така се оказало, че полза от вземането им няма – продаваните в аптеките витамини не решават проблема с настинката и грипа. В резултат на това, изтъква проф. Офит, нито Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA), нито Американската академия по педиатрия, Американската медицинска асоциация, Американската диетична асоциация, Центърът за човешко хранене към Училището за обществено здраве на Джон Хопкинс, нито Министерството на здравеопазването и хуманитарните услуги, не препоръчват допълнително да се взема витамин С за профилактика или лечение на настинки.

Но Лайнъс Полинг не се предава. Нещо повече – той започва да твърди, че витамин С лекува и рак. През 1977 г. той твърди пред медиите, че с вземането на витамин С и хранителни добавки ще се постигне намаление със 75 на сто от смъртните случаи при раково болни, а продължителността на живота ще достигне между 110 и 150 години. За него с приемането на витамин С, както и на огромни дози от витамините А и Е, на селен и бета-каротин може да се излекува на практика всяка болест, позната на хората. Полинг не приема резултатите от много сериозни проучвания, които показват: тези, които консумират витамини и хранителни добавки, са по-склонни да умрат от рак на белите дробове или сърдечно-съдови заболявания, отколкото тези, които не са ги приемали. Така изследователи  от клиниката в Кливланд след проучване на 36000 мъже са установили, че тези от тях, които вземат допълнително витамин Е, имат много по-голям риск да развият рак на простатата. Д-р Стивън Нисен, шеф на кардиологията в Кливлънд, заявява пред журналисти: „Концепцията за мултивитамини беше продадена на американците от хранителната индустрия,  устремена да генерира печалба. Никога не е имало научни данни, подкрепящи тяхното използване.“

През май 1980 г. по време на интервю в Държавният университет в Орегон, Лайнъс Полинг е запитан: „Има ли витамин С някакви странични ефекти при продължителната употреба?“ Неговият отговор е бърз и категоричен: „Не!“

Седем месеца по-късно съпругата му  е мъртва от рак на стомаха. След нея и Лайнъс Полинг умира от рак на простатата.

Дали ще приема или не мултивитамини и добавки всеки сам решава за себе си. Но е добре преди да посегне към портмонето  да си спомни за тази история, разказана ни от проф. Пол Офит.

Естествено, ако все пак го е грижа за собственото му здраве.