Не е никак хубаво от нейна страна така да ги разочарова!

Не е никак хубаво от нейна страна така да ги разочарова!

Тара Коп е старши кореспондент на Пентагона за Defense One – списание, специализирано в областта на отбраната и сигурността. Тя е известна журналистка – нейни публикации за инциденти във военната авиация и за стремително нарастване на броя на заболелите от рак ветерани, предизвикаха изслушвания в Конгреса. Тара е завършила  Тексаския университет, има магистърска степен по специалността „Сигурност“ от Университета Джорджтаун. А преди да се посвети на журналистиката е работила като старши анализатор по отбраната в Службата за отчетност на правителството на САЩ, фокусирана върху военните операции в Ирак и Афганистан. С една дума тя добре познава проблемите, които анализира и коментира.

В Defense One се появи нейна публикация за неприятни изводи, до които са достигнали в ръководството на американските въоръжени сили. В симулирана военна битка между САЩ и Китай заради Тайван, американците са били сразени. В резултат на това  заместник -председателят на Съвместния началник-щаб на въоръжените сили на САЩ – генерал Джон Хайтън, е отменил  стратегиите, които са ръководели американските военни операции от десетилетия. В свое изявление в Института за развиващи се технологии на Националната асоциация на отбранителната промишленост, Хайтън е заявил: „Без преувеличение ученията напълно се провалиха. Агресивната червена команда, която е изучавала САЩ през последните 20 години, ни блокира“. Според него „те много точно знаеха, какво ще направят американските сили, преди те да са го направили и се възползваха от това“. Генерал Хайтън е определил като  „ужасен“ провала в тези военни учения на въоръжените сили на САЩ.

Американската стратегия за „доминиране на информацията“ чрез установяване на информационно господство е претърпяла пълен провал. Системите  за следене на случващото се на бойното поле, за насочване на стрелбата по обекти, за цифрова и радиокомуникация за предаване на заповеди на командването, са отказали да работят. Те се били блокирани и разрушени от противника, в това число и чрез атаки срещу американски спътници. Според генерал Хайтън това е   много „голям проблем“.

Военните учения са показали, че против мощни противници като Русия и Китай привичните методи, които САЩ са използвали през последните две десетилетия, вече не работят. Ето защо, изтъква генерал Хайтън, след тази неуспешна симулация на битка с Китай, САЩ започват спешно да ревизират военната си стратегия. Те се готвят да разработят и приемат нова, наречена ​​„Разширена маневра“. Надеждите са им, че с нея те ще се окажат готови за битка с Китай или Русия.

За реалните проблеми, пред които са изправени американските въоръжени сили, пише и агенция  Bloomberg. Тя коментира, че за новата бюджетна година Пентагона иска да получи от държавата 715 милиарда долара. А обяснението защо толкова много пари е, че Китай е „най-сериозната заплаха пред САЩ в дългосрочна перспектива.“ Агенцията отбелязва, че през последните две десетилетия китайският военен потенциал съществено се е модернизирал. И не е ясно дали САЩ ще са в състояние да предотвратят захващането на Тайван от сили на континентален Китай. В случай на конфликт високоточните и мощни китайски ракети ще се устремят към базите на САЩ в региона. А неговите киберсили и антиспътникови въоръжения ще лишат американското командване от възможността да вижда, какво се случва в зоната на бойните действия, както и да поддържа комуникация с войските. Съвремените китайски системи за противовъздушна отбрана ще свалят американските самолети, а противокорабните ракети с далечно действие ще потопят всеки самолетоносач, появил се в района. За да се противодейства на Китай са нужни нови технологии, включително хиперзвуково оръжие, изкуствен интелект, квантови компютри, още кораби и самолети, осъвременяване на организацията за разгръщане на войските.

Американските генерали и експерти вероятно имат достатъчно основания, за да направят извода, че те не са в състояние да се противопоставят на действително силен и мощен противник, какъвто е Китай или Русия. Но те виждат причината за това основно в областта на технологиите. И продължават да игнорират нещо друго, което буквално съсипва въоръжените им сили: извратената „политическа коректност“ и преклонението пред ЛГБТ-идеологията.

В интерес на истината точно тази причина е изтъкната в нашумелия напоследък доклад за състоянието на военно-морския флот (ВМФ) на САЩ, изготвен по искане на Конгреса от генерал-лейтенант Робърт Шмидъл и контраадмирал Марк Монтгомъри. Един от основните изводи в него е, че всеки американски офицер днес е наясно с „програмите по разнообразие, но не и с управлението на кораби“. Във ВМФ се отделя много повече време  за насърчаване на „политическа коректност“, на превенцията на  самоубийствата, на предотвратяването на сексуални посегателства и др. А това е за сметка на развитието на знания, навици, умения за водене на бойни действия. Отвличането на офицерите и моряците от основната им мисия,  ще ги изпрати утре неподготвени в битка, твърдят авторите на доклада. И предупреждават, че ако не бъдат направени спешни промени, то ВМФ „рискува да загуби следващия голям конфликт.“

Лутър Рей Абел е ветеран от ВМС на САЩ, който сега работи за  National Review (влиятелно американско списание – наричат го „библията на американския консерватизъм“). Той отбелязва, че ВМФ има още един много голям проблем, който непосредствено се отразява на неговата боеспособност: алкохола и разврата на военнослужещите. Алкохолната зависимост в американската армия и особено във ВМФ и морската пехота е от много години, пише Лутър. Болшинството моряци пият всеки ден – когато кораба им е в чуждо пристанище или се е върнал в родната си база. В деня на получаване на заплатата те първо минават през пунктовете за даване на кредити, за да върнат заемите си, а след това тичат към бара и стриптийз-клубовете. Получената заплата моряците изхарчват незабавно за алкохол и проститутки, а след това живеят с пари отново от  заеми, които пак дават за пиене и жени. Идват на работа махмурлии или пияни – нещо крайно опасно за хора, които работят със сложни машини и оръжия. Непрекъснати конфликти има и между моряците  на корабите – най-вече заради  „недостиг на толерантност“ към „различните“. За съжаление, в последните години капитаните независимо от виновниците за възникващи сблъсъци, неизменно застават на страната на негрите и гейовте. Източник на напрежение е и това, че към офицерите с нарушения във ВМФ, ръководството е много по-снизходително, отколкото към обикновените моряци. Това несправедливо приложение на Единния кодекс на военното правосъдие  (UCMJ), създава голямо напрежение между  висшите и нисшите чинове, озлобява редовите моряци. В резултат след тежък махмурлук някой засегнат и вбесен моряк като нищо може да задейства  оръдията или ракетите на кораба.

Това е реалното състояние на славните въоръжени сили на Америка днес. Тези симпатяги са въоръжени до зъби, притежават какви ли не ефективни играчки – от самолетоносачи до стратегически ракети, разположили са се  в над 700 военни бази по света, имат най-големият военен бюджет на планетата… Но се оказва, че технологиите сами по себе си не вършат, кой знае каква работа, ако има проблеми с  хората, стоящи до тях. Собствените им анализи разкриват: те не са в състояние да се  изправят срещу сериозен противник, като Китай или Русия! А, ако това  все пак се случи, то в една неядрена война те ще бъдат разгромени (за ядрената е ясно – там всички ще сме унищожени).

Този безспорен факт прави най-малкото наивни и смешни неспиращите напъни на безброй „родни“ политици, евроатлантици, генерали, журналисти, „експерти“, да ни убеждават в непобедимата военна мощ на „лидера“ на Запада – Америка.

Но ще се съгласите, че никак не е честно и определено е несправедливо от нейна страна да допуска изтичане на подобна информация в световното публично пространство. Така тя дискредитира несекващата нито за миг дейност за героизиране на собствените и въоръжени сили  от нейните най-верни и послушни съратници по света и у нас.

И те като нищо може да се разочароват. А дори да сменят и ориентацията си, ако вече не са го направили.

Точно в духа на „половото разнообразие“ и „политическата коректност“.