Неистово се мразим едни – други
Ако нещо е очевидно в навечерието на извънредните парламентарни избори, то е, че населението ни е дълбоко разединено. Големи социални групи, абсолютно убедени, че те единствени са носители на „истината“, приемат останалите като едни „боклуци“. И започват да се чувстват щастливи не, когато на тях им е добре, а когато на другите става още по-зле. Фенове на „харвардски възпитаници“ ненавиждат всички онези, които си позволяват да се усъмнят в „неоспоримите достойнства“ на техните любимци. Извисени интелектуалци, издигнали ректор за свой кандидат за президент, с нескривано презрение гледат към всички онези, които подкрепят настоящия, тръгнал пак да печели избори. Русофоби и страстни американофили неистово ненавиждат „путинистите“. „Сините“ отново са възкръснали, готови да се изправят на барикадите срещу „червените“. И обратното. Социалните мрежи изобилстват от определения, които доказват, колко цветущ е родния език: „тъпанари“, „простаци“, „лумпени“, „говеда“, „пияндета“, „мръсни комунисти“, „безмозъчни безродници“, „капути“, „помияри“ – това са сравнително допустими думи за цитиране. Защото има и други, свръх нецензурни, които в едно добро общество не е прието да се повтарят публично.
Впрочем всеки редовен посетител на социалните мрежи знае, че подобен изказ си е напълно нормален за тях – преди, по време и след избори. Някои го свързват с пропуски в домашното възпитание, други – с лошо влияние на улицата, трети с ескалиращо опростяване на все повече наши сънародници, влюбени в чалгата и т.н. Никак не са малко и тези, за които злобата и омразата на едни към други, възцарила се и в навечерието на изборите, е плод на многото столетия на робството ни. Тогава се е формирал и нашия уникален национален манталитет, на който е присъщо пълното отричане на всичко българско и преклонението пред чуждото. Той е и една от причините за задълбочаващото се разединение у нас – за разлика от други, богати и проспериращи държави.
Истината, обаче е, че това въобще не е наш патент – разкол, несъгласие, неразбирателство днес завладява населението и на най-могъщи и богати държави. Като любимата на стотици хиляди българи и така актуална днес у нас, не на последно място и заради историите около „харвардските възпитаници“, далечна Америка. Публична тайна е, че сега тя прави всичко възможно за да се осъществи проекта „Продължаваме промяната“. И т.н. „харвардски възпитаници“ – един завършен нейн продукт, носител на нейните ценности, на моделите и за корпоративно и държавно управление, да застанат начело на България. За да я оправят най-накрая и тя да заприлича по всичко на тази могъща страна.
Но възниква един въпрос: ако това се случи ще съумее ли да преодолее прекрасната ни Татковина своето дълбоко разногласие по ключови за бъдещето и въпроси, и да се обедини най-накрая в името на своя просперитет?
За съжаление, ако съдим по това, което сега се случва в далечна Америка, то ще трябва дълбоко да се усъмним в постигането точно на тази цел. Най-ново проучване, публикувано от Project Home Fire в партньорство с Центъра за политика на Университета на Вирджиния (САЩ), стига до извода, че Америка е дълбоко разделена на групи, които се ненавиждат помежду си. Около 80 на сто от гласувалите за републиканците и приблизително толкова от тези, които са подкрепили демократите, са убедени: изборът на другите е заплаха за американската демокрация! Около 41 на сто от либералите и 52 на сто от консерваторите твърдят, че ситуацията е толкова остра, че е най-добре да се раздели страната.
Избирателите на Джо Байдън виждат системния расизъм в Америка като сериозен проблем. От друга страна 52 на сто ог гласувалите за Доналд Тръмп са напълно съгласни с твърдението: „притеснявам се, че дискриминацията срещу белите ще се увеличи значително през следващите няколко години“ (тази цифра нараства до 84 на сто, ако се включат и тези, които донякъде са съгласни). Още по-висок относителен дял – 61 на сто, приемат тезата, че „християнството е атакувано в Америка днес“. Тя също нараства до 84 на сто, когато се включат и хората, които донякъде са съгласни с нея.
Съвсем други са възгледите на американците, които подкрепят Джо Байдън. И по двата въпроса само 38 на сто от избирателите на Байдън категорично или донякъде се съгласяват, че дискриминацията срещу белите е проблем и че християнството е атакувано. Но 91 на сто от демократите са силно или донякъде съгласни, че „системният расизъм в Америка е реален и сериозен проблем“.
Д-р Б. Дънкан Мо – изследовател, който изучава американската народопсихология, е озаглавил така свойта интересна публикация в популярното ежедневно онлайн списание Tablet: „Американците се мразят един друг“. За него „студената гражданска война“ в Америка сега ескалира. „Червената и синята Америка най-накрая приемат, че през последните 60 години те са се разраснали непримиримо и че всъщност са отделни нации – всяка една достойна и заслужаваща независимост една от друга“, пише д-р Б. Дънкан Мо. Според него разцеплението на държавата вече е започнало. През юни т.г. губернаторът на Флорида – Рон Десантис, съди федералното правителство и Центровете за контрол на заболяванията поради ограничения, свързани с COVID, които не позволяват на круизните кораби да плуват отново. Пет селски окръга в Орегон гласуваха за присъединяване към Айдахо. Планът за „Голям Айдахо“ включва и шест окръга в Северна Калифорния, които се представят за отцепил се „щат Джеферсън“. Няколко седмици по-късно 11 тежко въоръжени мъже са арестувани в конфликт с полицията в Масачузетс. Групата се придържа към „мавританска суверенна идеология“ и смята, че САЩ нямат право да ги принуждават да спазват, каквито и да са американски закони.
Д-р Б. Дънкан Мо се позовава и на известния американски учен, социолог, историк Даниел Бурстин (1914-2004). Още преди десетилетия той предупреждава, че САЩ навлизат в много опасна ера, която е дефинирана не от реалността, а от „образи“ (имиджи). Телевизията и филмите създават „псевдосъбития“, целящи да заблуждават хората. За Бурстин още по-лошото е, че обществеността е съучастник в собствената си измама – американците искат да бъдат манипулирани, те копнеят не за реалности, а за имиджи.
В наше време самото създаване и развитие на социалните медии – една истинска дрога на дигиталната епоха, напълно следва модела на Даниел Бурстин. И най-активно подкрепва разделението и противопоставянето на хората, като позволява на социопатични дебели да организират онлайн тълпи, за да налагат групово мислене. И така да унищожават живота на другите със скорост и честота, непостижими преди 20 години.
В днешна Америка хората не се доверяват на правителството и на компаниите. Все повече американци са настроени „враждебно към тези с различни политически идеали и социални нрави, които според тях са отговорни за трагичното състояние, в което се намира страната“, пише д-р Б. Дънкан Мо. А десетилетията на американско сближаване между 1920 и 1960 г., са отклонение от нормалното, една аномалия. За автора американското бъдеще ще има все по-латиноамерикански характер – състояние на нещата, при което заплахата от нестабилност и насилие става вечна. А политическите партии и движения не са нищо друго, освен фасади на елитни фракции, обвързани с различни конкуриращи се корпоративни интереси, обобщава д-р Б. Дънкан Мо.
Това представлява днешна Америка, според тамошни изследователи. И не е трудно да предположим, че нейните представители в нашите предстоящи парламентарни избори – всевъзможни „партии на протеста“, ИТН, „Продължаваме промяната“ и др., идвайки на власт ще повторят нейните модели на организация и управление. Просто те не могат да допуснат, че е възможно да има по-ефективни от тях. Затова и резултатите от дейността им, ако те попаднат в коридорите на властта у нас, няма да бъдат по-различни: те ще ни накарат още повече да се мразим едни – други. При това като ни разединяват те укрепват своите позиции и гарантират продължителното си присъствие във властта.
На сградата на Парламента ни е изписан девизът „Съединението прави силата“. Тези думи са и част от Герба на България. Но бедата на прекрасната ни Татковина, така щедро надарена от природата е, че точно съединението на населяващите нейната територия продължава да липсва – вече повече от три десетилетия.
А отсега си личи, че резултатите от предстоящите избори няма да променят тази ситуация.