Невежеството е сила!

Така твърди Джорджина Кениън в интересната си публикация за медията BBC Future. Тя потърси и затова намери и отговор на един съществен въпрос: как точно пропагандата е в състояние да формира и възпроизвежда невежество у хората.
Джорджина ни припомня интересен случай от преди повече от четири десетилетия. Тогава в публичното пространство попада секретен документ, подготвен от тютюневата компания Brown & Williamson и озаглавен „Предложение за тютюнопушене и здраве“. В него се дават указания как да се промиват мозъците на хората, за да се противодейства на започнала кампания против пушенето на цигари. Един от главните съвети е посредством манипулация да се пораждат съмнения, защото това е най-добрият способ за борба с фактите, които вече са в главите на хората. Освен това този подход предизвиква спорове и полемика, което внася допълнително объркване в повечето хора и така възпроизвежда невежество.
Документът предизвиква интереса и на проф. Робърт Проктор – изследовател от Станфордския университет (САЩ). И той започва да изследва как тютюневите компании карат хората да се съмняват в твърденията, че пушенето предизвиква рак. Така установява: те в никакъв случай не желаят хората да знаят за вредите от пушенето на цигари и затова хвърлят милиарди долари за да скрият тези факти от тях. Проф. Проктор създава и нова дума за умишленото разпространение на невежество в една от книгите си („Раковите войни: как политиката оформя това, което знаем и не знаем за рака”): агнотология (от гръцката дума agnosis – „незнание“ и онтология, наука за реалното, съществуващото, битието). През 2011 г. тази дума е добавена и в популярния Urban Dictionary. С нея днес се характеризират целенасочените, умишлени действия за разпространение на объркване и измама.
В резултат на своите дългогодишни проучвания проф. Проктор стига до извода, че това правят всички мощни индустрии в наше време: наемат печени манипулатори, за да насърчават невежеството и така да продават своите стоки. Те не биха хвърляли колосални пари за тази дейност, подчертава той, ако не бяха убедени: точно невежеството е реалната, истинската сила. И за тяхно щастие то наистина може да бъде съзнателно създавано. Благодарение на агнотологията не само могъщи корпорации, но и политически партии, различни органвизации, които имат необходимия за това финансов ресурс, са в състояние да постигат главната си цел: „хората да не знаят“.

В 2020 г. ние живеем в свят на радикално невежество. Въпреки, че знанието е достъпно това не означава, че до него има достъп. Невежеството ефективно се разпространява при две условия: когато повечето хора не разбират някакъв факт или концепция или когато т.н. групи по интереси (политици, производители, търговци и пр.) работят усилено, за да създадат около това още по-голямо объркване. Колкото по-голям е делът на неграмотните толкова по-вероятно е и пропагандата да постига целта си: да ражда още по-голямо невежество.
В друга своя книга („Агнотология. Създаването и разпространение на невежеството“) проф. Проктор доказва: невежеството не е просто отсъствие на знания. То е нежелание у хората да притежават тези знания поради различни причини – от ленност до страх да узнаят истината. Това добре се осъзнава от групите по интереси и те всячески се стремят да поддържат невежеството.
Компанията по производство на електронни цигари Juul Labs заявява например, че се появява, за да помогне да се намали броят на хората, които пушат цигари. Това се харесва на тинейджъри, които са неграмотни относно същността на вейпинга. Резултатът е невероятен взрив на тинейджъри с никотинова зависимост, белодробни и онкологични заболявания.
Невежи родители, подавайки се на уловките на манипулатори, работещи за производители и търговци, предлагат на децата си опасни за здравето им храни и напитки. Проучване в САЩ на 168 бебешки храни от големи производители, показа: 95 на сто от тях съдържат отровни метали! В храната, която мама и татко дават на децата си са били открити 95 на сто олово, 73 на сто арсен, 75 на сто кадмий и 32 на сто живак. Една четвърт от анализираните храни съдържат и четирите тежки метала. Една от пет тествани бебешки храни е имала над 10 пъти повече олово, отколкото се допуска. И всички те увреждат мозъка на бебето. Но неграмотните родители не знаят това защото не искат да го знаят.
Типичен пример за това са и сегашните български протести. Техните организатори правят всичко възможно за да разпространяват невежество, защото знаят – ще постигнат целите, които са им поставени, ако хората не са ориентирани в истинската картина. Затова те полагат неистови усилия да убедят публиката, че има невероятно лесни и бързи решения на всички техни проблеми – от ниските им доходи до здравето им. За това е достатъчно да поискат оставката на сегашните властимащи и тогава с магическа пръчка ще изчезнат и мизерията, безработицата, корупцията, шуробаджанащината… Ще настане истински рай! Затова лозунгите, речите, посланията в медиите са лесносмилаеми, избягват се всякакви обременяващи съзнанието на публиката сериозни анализи на ситуацията, за да се възпроизвежда невежеството в огромни мащаби.

А това се оказва и невероятно лесна цел за постигане, след като главен обект за манипулиране са младите хора. Преобладаващата част от тях и без това са си невежи – не са в състояние да свържат два факта, да се ориентират в това, което се случва по света и у нас. Не могат да обмислят действията си и да са наясно за последиците от тях. Върхът на културата за тях е чалгата. Точно защото са невежи те не разбират, че без критично мислене не са в състояние да направят най-важното – да различат истинското знание от фалшивото, което доминира в публичното пространство и най-вече в интернет.
Сега медиите у нас – традиционни и онлайн, осъществяват невероятно агресивна, целенасочена и масирана пропагандна кампания за формиране на невежество сред хората. Организаторите на шоуто, наречено „протести“ имат добри учители, които са им втълпили: силата не е в знанието, а в загубата на ориентация в ситуацията. Защото, когато има невежество, няма да се търси истинската причина за това, което се случва не само у нас, но и в така мечтания за много от протестърите Запад: социалната система, която позволява това, което те не харесват, да съществува.
И затова не на премиера или прокурора трябва да бъде искана оставката, а на системата. Докато това не бъде сторено постоянно ще има протести, независимо кой ще е на власт – сини, червени, жълти, зелени… Нещата ще се повтарят до втръсване и безкрайност, защото системата си остава непроменена.