На учителя с любов
Заглавието не е мое. Задигнах го от едноименния филм с главен герой Сидни Поатие – чудесен актьор, носител на наградите „Оскар“, „Златен глобус“, BAFTA. А в основата му е автобиографичната книга на Едуард Рикардо Брейтуейт, която е преведена и на български. И книгата, и филма отдавна вече са класика и са станали любими на милиони хора в света.
“На учителя с любов” вероятно си казват немалко хора и у нас в деня на първия учебен ден. Истината е, че на тези наши съвременици ние доверяваме най-скъпото, което имаме: децата си. С надеждата, че те ще ги научат не само на четмо и писмо, но ще им помогнат да израснат и като достойни и успешни хора.
За съжаление, никак не са малко и тези, които изцяло са прехвърлили отговорността за това на учителите, а сами са се залепили пред телевизора с бутилка в ръка. Те са убедени, че на тях това им е работата – да дават не само знания на децата им, но да осигурят и реализацията им в бъдеще.
Трудът на учителя наистина е почтен и достоен за уважение. Но често не си даваме сметка за това, колко тежък е той. Всеки ден те са под колосално напрежение, подложени са на невероятен стрес. Сблъскват се и с недопустимо поведение на разглезени и мързеливи ученици, които те не могат да наказват. Тормозени са от рекет на невъзпитани родители, които са израснали в хаоса на т.н. “демократични” преобразования, където за културата им се е грижела улицата, чалгата и пошли телевизионни предавания. Увеличават се родителите-грубияни, които си позволяват да вдигат невероятни скандали на учители, защото са написали ниска оценка на детето им или са му направили забележка.
На тях никой не им е казвал, че ако наистина желаят доброто на детето си, те са длъжни да пазят репутацията на учителя, да издигат неговия авторитет, да го подкрепят в добрите проекти, които има намерение да осъществи.
Ето защо и един от най-големите проблеми у нас е, ще има ли кой да учи децата ни утре. Средната възраст на българския учител е около 50 години. Очаква се само след осем години да се пенсионират близо 40000 учители. От общо около 91000 учители тези до 25 години са едва 891, а до 30-годишна възраст са само около 13 на сто.
Проблемът е много сериозен, защото точно младите хора са най-желани като преподаватели от децата. В училище вече влизат хлапета, които са запознати с новите технологии от невръстна възраст. За тях е съвсем естествено да пращат и получават съобщения, да общуват с посредничеството на смартфони и таблети, да прекарват времето си в онлайн игри. Всичко това изисква нови подходи и практики за работа с децата, към които най-лесно се приспособяват тъкмо младите хора.
Но те не желаят да отиват в родното школо. И не се очертава в скоро време да се появат – факт е например, че интересът към педагогическите специалности в Софийския университет, е много нисък.
Една от основните причини за това е липсата на ресурси. Те са необходими за да се изпълнят класните стаи с най-нови технологии – като интерактивни чинове и електронни дъски например. Учениците да имат достъп в час до виртуална реалност, а учителите да използват геймификация, за да ги научат критично да мислят и да приемат решения, да изследват икономика, история, култура, да бъдат креативни.
И разбира се, необходимо е достойно заплащане на труда на учителя, което ще привлече към тази професия способни млади хора. Така, както това се прави в най-напреднали страни. За мен това е и едно от обясненията, защо точно те са и най-успешно развиващи се, а гражданите им – с висок жизнен стандарт. Доброто заплащане е и израз на обществено признание на ценността на труда на учителя.
Ето годишното възнаграждение, което получават учителите в някои страни:
Франция – 31421 долара
Португалия – 33519 долара
Коста Рика – 33519 долара
Швеция – 36767 долара
Австрия – 37122 долара
Финландия – 37728 долара
Канада – 39071 долара
Холандия – 39098 долара
Австралия – 40762 долара
Испания – 41867 долара
Мексико – 42816 долара
САЩ – 43557 долара
Дания – 46784 долара
Норвегия – 47313 долара
Германия – 61418 долара
Швейцария – 69705 долара
Люксембург – 79130 долара
През 2013 година Китай е изразходвал за образование една четвърт от сумата, която са харчели САЩ. Днес Китай дава за обучаване на децата си 30 на сто повече, отколкото САЩ! Това е една от главните причини тази четвърта по големина страна вече да се превръща в първа сила в света!
На този фон заплащането на българския учител си е направо мизерно: около 6000 долара годишен доход или от 6 до над 13 пъти по-ниско. Така българското общество се отплаща на учителите за техния тежък и изключително важен труд.
Затова, когато търсим отговор на въпроса защо растат проблемите на обществото ни, е добре да си спомним и за горната таблица – там е скрит един от отговорите на този въпрос…
Една китайска поговорка казва:
– Ако мислите за един ден напред – вземете си храна! Ако мислите за една година напред – посадете дърво! Но ако мислите за сто години напред – образовайте децата си!
Добре е да мислим и за века, в който децата ни ще изживеят своя живот. И да помним учителя, който не просто предава знания, а е съпричастен с онова, което вълнува децата ни. Човек, който ги вдъхновява и всестранно им помага да растат отговорни и трудолюбиви, добри и възпитани, честни и съпричастни към другите. Възпитава ги да търсят и да намират красивото в живота.
Затова в този първи учебен ден с чиста съвест можем да кажем: на Учителя с любов!
