Това, че журналистика и истина са две разминаващи се величини, е известно не от днес. Ето какво са казвали за нея видни западни интелектуалци например.

Самюел Бътлър (1832-1902) е  английски писател, който е бил убеден, че все пак има полза и от журналистиката. Според него „пресата е полезна с това, че ни учи да не се доверяваме на пресата“.

Познавач на медиите несъмнено е и неговият сънародник Алфред Хармсуърт, лорд Нортклиф (1865-1922) – вестникарски и издателски магнат. Ето защо може да му вярваме, когато твърди:  „Журналистиката е професия, чиято работа е да обяснява на другите това, което тя самата не разбира.“

А за Гилбърт Честъртън (1874-1936) – писател, поет, публицист, автор на повече от 100 произведения, „журналистиката е, когато се съобщава „лорд Джон е мъртав“ от хора, които не са знаели, че лорд Джон е живял“.

Карл Краус (1874-1946) пък е австрийски писател, публицист, драматург, журналист. Той ни дава своето разбиране за това, как се става журналист и какво вършат тези хора: „Да нямаш нито една мисъл и да съумееш да я изразиш – така се става журналист… Журналистите пишат, защото няма какво да кажат. И те има какво да кажат, защото пишат“.

Уолтър Липман (1889-1974) е световно известен американски социолог, писател, журналист. Той е категоричен в оценката си: „Новините и истината не са едно и също нещо!“.

Променила ли се е журналистиката за изминалите десетилетия, откакто тези видни мислители са дали своите оценки за нея? Правилният отговор е: не, разбира се. Журналистиката продължава да е послушна слугиня на силните на деня. И да доказва верността на древната максима: музикантите свирят онова, за което им се плаща да свирят.

Ярко доказателство за това, как „демократичните медии“ перат мозъци, е най-новата легенда за сговора между афганистанските талибани и Русия, която сега раздухват медии в САЩ и по света. А всичко започна с публикация в американският вестник The New York Times. В нея се  твърди, че руското военно разузнаване е предлагало възнаграждение на движението „Талибан“ в Афганистан,  за да напада и убива американски военни.

Естествено, никакви конкретни доказателства в подкрепа на обвиненията си, журналистите не предлагат.  Нещо повече: компетентни, за разлика от тях  хора и институти в САЩ  незабавно определиха новината като фейкова. Тя бе опровергана от американските разузнавателни служби. Лично шефът на Националното разузнаване на САЩ Джон Ратклиф отхвърли обвиненията към президента Тръмп, отправени му от американски медии за това, че е знаел за  съпричастието на Русия в атаките на талибани срещу американски военни. Министерството на отбраната на САЩ също официално заяви, че не разполага с данни, които да доказват възможен сговор между Русия и екстремисткото движение „Талибан“.

А шефът на Централното командване на САЩ (CENTCOM) генерал Кенет Маккензи съобщи, че няма потвърдена разузнавателна информация за т.н. „сговор на Русия с талиби“. Нещо повече: според него тя е недостатъчна дори, за да отдаде разпореждане за задълбоченото и проучване.

Самият президент Доналд Тръмп с възмущение се изказа за поредната лъжа на американската медия относно Русия. Той припомни, че разузнаването на САЩ я е определило като незаслужаваща доверие.

Но лъжливата информация бе незабавно подхваната и най-широко тиражирана от „демократични“ медии не само в САЩ и Великобритания, но и у  нас. Лъжата на американските журналисти стана повод за поредна русофобска истерия в САЩ и други западни държави. Вестник Financial Times съобщи, че в американският парламент (Конгреса) депутати настояват да се проведе разследване за връзките на Русия с талибаните и да се предприемат сериозни и бързи действия, за да се привлече към отговорност „путинският режим“. Ненси Пелоси – лидер на парламентарната група на демократите в него, призова за незабавни санкции против Русия заради нейния „сговор“ с талибаните. А политическият съперник на Тръмп за предстоящите избори  Джо  Байдън го обвини в „предателство“ спрямо американските военни.

Лъжите на The New York Times водят до ескалация не само на русофобските нагласи на Запад, но създават и реална заплаха за живота на руски граждани.  В публичното пространство се появиха „спонтанни“ предложения „да се определи възнаграждение“ за руски дипломати.

Факт е, че Русия още през 2003 г. определи с решение на своя Върховен съд ислямското фундаменталистко военно движение в Афганистан „Талибан“ като терористична организация. Истината е, че точно САЩ финансираха появата на въоръжената опозиция и убийствата на съветски военнослужещи по време на конфликта в Афганистан (1979-1989). А те се намираха на негова територия по покана на правителството на Демократична република Афганистан.

Но работата на медиите много напомня тази на рекламата – да ни лъжат. Ето защо точно истината най-рядко се среща в съдържанието им.

И понеже започнах с цитати на известни в далечното минало интелектуалци, ще завърша с мнението на един от любимите ми американски писатели – Марк Твен (1835-1910): „Бедата е, че глупаците – които представляват огромното и съкрушително мнозинство в нашата и във всяка друга нация, истински вярват на това, което четат по вестниците.“

Едно от най-големите бедствия и днес е в това, че глупаците се увеличават в геометрична прогресия по света и у нас.

И те наистина продължават да вярват на медиите.