Американският писател Марк Твен (1835-1910) пътешествал с влак из Франция. Той искал да посети град Дижон – историческата столица на Бургундия. Влакът пристигал през нощта на тамошната гара, престоя му бил малък и после продължавал пътя си. Ето защо Марк помолил обслужващия вагона служител да го разбуди навреме. При това му казал:

-Аз спя много дълбоко. Когато ме будите, може и да викам. Не ми обръщайтеа внимание и непременно ме стоварете в Дижон!
Когато Марк се събудил било вече утро, а влака приближавал Париж. Писателят разбрал, че е подминал Дижон и много се разсърдил. Той изтичал до купето на служителя и почна да му се кара:

-Аз никога не съм бил така сърдит, както сега! – крещял той.

-О, това е нищо – отговорил служителя. – Да знаете само, колко силно бе ядосан онзи американец, който през нощта свалих в Дижон!
…………………
Да си умен е много лесно – помисли за глупостите, които би могъл да кажеш и не ги казвай.
…………………

-Цвети, ти си така стегната, грациозна… Как го правиш?

-Занимавам се с народни танци.

-А, това е интересно! И с какви по-точно?

-Със стрийптиз.

-Нима това са народни танци?

-Не знам, но на народа се харесва…