Повод да се появи тази публикация е коментар, на който попаднах в интернет. Негов автор е неизвестния за мен Тошко Йорданов. Той се оказа заместник-председател на новата партия, появила се на политическата сцена у нас  и получила завидни резултати на току що завършилите парламентарни избори: “Има такъв народ“. От прочетеното става ясно, че той е разгневен от интервю на Стефан Тафров от „Демократична България (ДБ)“ за „Дойче веле“. В него „демократа“ високомерно обяснява, че привържениците на „ДБ“ и „Има такъв народ“ са много различни. В отговор Тошко Йорданов привежда данни за това, какви хора са гласували за тяхната партия. Той също със завидно самочувствие твърди, че от гласувалите за „Има такъв народ“  18 на сто са с висше или полувисше образование – толкова колкото и за „ДБ“. Средно образование имат 16 на сто, а основно – 6 на сто. Що се отнася до избирателите на „ДБ“ със средно образование са 4 на сто, а с основно и по-ниско – 2 на сто.

Признавам, че аргументите и на двамата първоначално ме разсмяха. Впоследствие се върнах в реалността – там, където резултатите от току що завършилите парламентарни избори вещаят наистина много трудни времена за повечето от нас.

Зад лъскавото име на „ДБ“ са скрити едни „стари муцуни“ – обкръжението на Иван Костов, които причиниха едни от най-големите злини на страната ни за последните три десетилетия. Те плячкосваха националното ни богатство както никой друг – затова има написани хиляди страници с конкретни факти. Сега те нагло излизат маскирани под нова опаковка – като „най-проевропейската сила на българската политическа сцена“. Но както се казва в поговорката – вълкът козината си мени, но не и нрава. Докопат ли се до властта първата работа на тези „сини демократи“ ще е  да се облагодетелстват от нея така, както в миналото – максимално и бързо.

А що се отнася до аргумента „образование“, който привежда заместник-шефа на „Има такъв народ“ то той – меко казано, е несериозен. Но си струва да бъде коментиран, защото с всеки изминат ден все повече стават тъпанарите, които нагло размахват дипломи за завършено висше образование и претендират за полагащи им се привилегии – само защото ги притежават.

Преди десетилетия да се попадне в университет у нас никак не бе лесно. Конкурсните изпити си бяха направо изтезание, за едно място често се състезаваха десетки души. Но и да си приет съвсем не означаваше, че ще излезеш от него с диплома за завършено образование. От студентът се изискваше да не пропуска учебно занятие, което се удостоверяваше с така наречената „заверка“. Ако не я получиш, няма допускане до изпити и изхвръкваш от университета. Шестици се получаваха невероятно трудно, а двойки – също така невероятно лесно. Но онези, които се дипломираха с най-високи оценки имаха сигурно място на пазара на труда, защото те наистина знаеха и можеха. Тогава да си човек с диплом за завършено висше образование, бе наистина престижно.

Днес ситуацията е различна. Ние слагаме в джоба си останалите европейски държави по брой на висши учебни заведения (ВУЗ): докато европейската практика е да има 1 университет на 1 милион души, у нас те са 54 при 7 милиона души население. Това обяснява защо само онзи, който не е пожелал, не е станал студент.

Но количеството не означава автоматично и качество – огромната част от тези ВУЗ-а са създадени не да дават знания, а да носят пари за своите собственици и акционери. Затова те продължават да бълват десетки хиляди млади  хора с дипломи, но без знания, навици и умения, които търси пазара на труда. Но никой не се и опитва да въведе ред в този „академичен“ хаос. Университетите  разполагат с достатъчно ресурси за да си осигуряват лобиране на всякакви равнища – от това на депутати до регионални политически и други величия. И имитацията на образование у нас продължава с пълен ход вече години наред.

За разлика от миналото днес дали студента знае добре предмета, по който е изпитван или не, вече е без значение. Да му напише преподавател реалната оценка, която най-често си е чиста двойка, означава още същата вечер обиденият младеж или девойка да му спретнат един „фейк нюз“ в социалните мрежи. А после иди обяснявай, че нямаш сестра… И затова дипломите все по-често са препълнени с „шестици“ – на всички, независимо от знанията им.

Младите хора, които както показват изборите доминират в електората на някои партии, днес са различни. Сред тях преобладават инфантилни, невежи и немотивирани да се трудят. Все повече са тези от тях, които са убедени, че за да се реализират успешно в прекрасната ни Татковина най-малкото, което се иска е истинско качествено образование. И донякъде те са прави: твърде много са примерите за хора не само в родния бизнес, а и в най-висшите коридори на властта, които не демонстрират наличие на интелект. Но това не им пречи да разполагат с  десетки апартаменти  у нас и по света, с милиони долари/евро пръснати в различни банки. Просто те са усвоили правилата на играта, които ти гарантират богатството, а сред тях у нас го няма образованието.

Международната компания „Делойт“  осъществи проучване в 36 държави. Нейните експерти ги интересуваше въпроса готови ли са младите хора за света, в който им предстои да се реализират. Оказа се, че докато младите са убедени, че заслужават най-добрите работни места с най-високите заплати, работодателите са на друго мнение. За тях по-малко от една трета от кандидатстващите за работа млади хора притежават качествата, които очаква от тях дигиталната ни епоха. На тях не им достига увереност в собствените сили, мотивация, умения да приемат оптимални решения,  инициативност, откритост към различни гледни точки… И най-вече обща култура.

До подобни изводи стига и проучване на една от най-популярните онлайн мрежи за търсене и установяване на делови контакти –  LinkedIn. Наречено Global Talent Trends LinkedIn, то обхвана над 5000 работодатели и експерти. Оказва се, че днес за 92 на сто от тях  най-търсените качества на пазара на труда, са развити способности за творчество, за убеждаване на други хора, за сътрудничество,  хибридни знания (способност да се разрешават сложни задачи посредством знания от различни области), адаптивност. Експертите на LinkedIn отбелязват, че за първи път приоритет се дава на креативността и приспособимостта към нови приоритети или проблеми. И за разлика от техническите навици и умения, които се придобиват лесно, то способността за творчество и общуване с различни хора, изискват много време и саморазвитие до живот.

Пазарът на труда няма емоции – той е една рационално действаща система, която се подчинява на един вечен закон: оцелява най-продуктивното, най-ефективното и най-конкурентоспособното. И на него вече е без значение дали дипломата ти ще е напълнена с шестици или с тройки – заплатата ти се определя от твоя реален принос за успеха на организацията, която те е приела на работа. А ще си в състояние да правиш това, ако си акумулирал в себе си базисни знания, навици  и умения, които продължаваш непрекъснато да обогатяваш и усъвършенстваш.

За съжаление, в родната образователна система има немалко хора, които и представа си нямат за това, от което се нуждае пазара на труда. А и не само за него. И които са на светлинни години разстояние от реалния свят. Но самочувствието им, особено, когато е подплатено с някаква титла, си е направо гигантско!

Вероятно Тошко Йорданов ще е разочарован да научи, че дипломата за завършено висше образование от български университет вече няма онази стойност, която имаше преди няколко десетилетия. Просто несъответствието между вписаните в нея оценки, които би трябвало да са мерило за компетентността на нейният притежател и това, което той реално знае, разбира и умее да върши,  е огромно.

Експертите по човешки ресурси в най-авторитетните компании по света и у нас, вече са наясно: най-ценните кадри не са тези с дипломите в джоба. Те са хората, които са неистово устремени към усвояване на нови знания, които не спират да се самообразоват докато са живи.

Е, лично аз дълбоко се съмнявам, че точно такива са гласоподавателите и на двете партии, за които стана дума в началото на тази публикация.

По-скоро е обратното.