За медиите у нас е настъпил благодатен сезон. Покрай традиционната тема за Ковид-19 се появи и нова: протестите, обхванали страната ни. За всеки, който е е на тях или отвреме-навреме хвърля око по телевизора към гъмжащите с хора улици и площади на големите ни градове е ясно, че там основно са младите – ученици, студенти, работещи или безработни… И много често пред телевизионни камери ще се чуе не само тяхното недоволство и дори отчаяние, но и предупреждението им: ако не настъпи промяна поемаме към летище София, терминал 2. Там, откъдето 19 авиокомпании са в състояние да ги извозят за всяка пожелана страна.

Подобни нагласи несъмненно са доказателство за безизходица. Но дали да имигрираш в търсенето на по-добри условия за живот е верното решение? Възможно ли е далечната чужбина да замести родината?

Една от желаните дестинации за немалко млади българи е  Америка. И това е разбираемо: години наред те са били потопени в медийна среда, пропита от пропагандата на тази страна. И не само това: цялата ни образователна система, безброй  неправителствени организации, издържани с американски долари, различни фондации, корумпирани политици без умора   натрапват културата и ценностите на САЩ. В публичното ни пространство меко казано е много скромен  делът на продукция, създавана на нашия континент. А  да не говорим за културата, научните, икономически, социални достижения на държави като Китай и Русия например. За тях медиите у нас, строго контролирани и цензурирани от техните собственици, обслужващи родни олигарси, споменават най-вече, когато там се случи нещо лошо. Затова и мита за американската мечта е силен сред много млади хора у нас, които и без това са лишени напълно от нещо много важно: критично мислене.

Но разликата между прогандните щампи и реалността е колосална. Това, което е Америка на телевизора или в кинофилма, и в реалността, са две много дълбоко разминаващи се величини. И в това се уверяват бързо имигранти, наивно повярвали във възможностите на Съединените щати, пише Хайке Бюхтер – кореспондент в Ню Йорк на Die Zeit. Става дума за един от най-авторитетните немски всекидневници, издаван в Хамбург, чиято аудитория надхвърля 2,5 милиона души.

Хайке привежда в своята публикация мненията на различни имигранти, с които се е срещнала и разговаряла в САЩ. Сред тях е Анжела, която на 17 години напуска Украйна с родителите си. Те са били привлечени от представата за необятните възможности, които предлага Америка. Днес Анжела вече е пораснала, има две деца и е дълбоко разочарована от приетия си дом. Хайке цитира думите и: „Цялата държава вече не работи!“ И вижда бъдещето си в САЩ само в черни краски.

Все повече имигранти, разочаровани от американската действителност се готвят да напуснат САЩ. Хайке привежда данни от проучване на компанията  Remitly, която е специализирана в трансгранични трансфери. Когато пита имигранти дали отново ще изберат САЩ като дестинация на своята емиграция, около една трета от тях отговарят категорично: „Не!“   Китайци и индийци, живели в Америка сега масово я напускат. А като основни причини за решението си посочват  по-доброто качество на живот, по-големите професионални възможности и близостта до семейства и приятели, които намират в родината си. Над 87 на сто от анкетирани китайци и 62 на сто от индийците заявяват, че шансовете им за успех в старата им родина са несравнимо по-добри, отколкото в представяната като държава на неограничените възможности Америка.

Хайке припомня казаното от Бенджамин Франклин (1706-1790) – американски политик, общественик, учен, един от т.н. Бащи-основатели на САЩ: непознатите са добре дошли, защото има достатъчно място за всички и вече установените няма нужда да ревнуват. „Законите ги защитават… и всеки може да се възползва от предимствата на старанието си“, е казал основателят  на САЩ. Но дори и тогава равните възможности са били илюзия, истинска лъжа, припомня Хайке. Същите тези бащи-основатели, които сега ги възхваляват, са били робовладелци. А първоначалните обитатели на Америка са били брутално ограбвани в собствената си страна.

Кризата с коронавируса и черното протестно движение, поразили днес САЩ разкриват само това, което отдавна се знае: американската мечта е в най-добрия случай наивност. А в най-лошият – цинична пропаганда, прави извода Хайке. Все по-големият дял от разочаровани имигранти е ярко доказателство за това. И симптом за много дълбоките проблеми, с които тепърва ще се среща тази държава, претендираща да бъде лидер на света. Защото макар имигрантите да са само 12 на сто от населението на САЩ точно на тях се падат 52 на сто от стартъпите (стартиращи компании) и една четвърт от всички нейни патенти. А след като най-мощната западна страна вече реално буксува, то и залеза на Запада не е далеч.

Да имигрираш в чужбина едва ли е печелившо решение за по-голямата част от хората, които днес протестират. Да отидеш там, за да са повишиш образованието си, да  усъвършенстваш езиковата си култура, да усвоиш нови технологии, да натрупаш опит и установиш ценни контакти с умни хора, несъмненно е добро решение. Но да се запътиш за Терминал 2 само защото си допуснал нагли манипулатори да промиват мозъка ти означава да пропилееш много години, ако не и живота си.

Особено, ако си повярвал на мита за американската мечта.