Банката „Леман Брадърс“ се появява през далечната 1850 г. Носи фамилията на основателите и – братята Хенри, Емануел и Майър Леман, преселници в САЩ от Бавария. За изминалите десетилетия тя се превръща в мощна финансова организация и заема четвърто място по големина сред инвестиционните банки на САЩ. Докато не идва нейният „черен“  15 септември 2008 г. Рисковите сделки, които тарикатите от банката правят непрекъснато, довеждат до „спукване на балона“ – тя обявява най-големия банкрут във финансовата история на САЩ.

Така е даден старта не само на най-тежката за тази страна криза след Голямата депресия през 30-те години на миналия век, но и на  първата глобална финансова криза, която поразява целия свят.

А нейните последици усещат милиони хора. През октомври 2009 г. броят на безработните американци например, достига шокиращата цифра от 15 милиона души! По същото време и над една десета от трудоспособното население в еврозоната остава без работа. Кризата унищожава 45 на сто от световното богатство. Милиони хора в един миг напускат средната класа и се превръщат  в едва свързващи двата края бедняци. Според Световната организация по прехраната броят на гладуващите в света през 2009 г.  надхвърля един милиард и двеста милиона. През 2008 и 2009 г. на всеки десет минути едно британско семейство губи жилището си, заради невъзможност да изплаща задълженията си към банка. Учени от Оксфордския университет и Лондонското училище за хигиена и тропическа медицина установяват, че безработицата и рецесията, донесени от кризата, са повишили равнището на смъртност от самоубийства, убийства и сърдечни пристъпи. Тяхното проучване е осъществено в 26 европейски държави и сочи, че повишаването на безработицата само с 3 на сто незабавно увеличава самоубийствата с 4 на сто, а убийствата с 6 на сто. Броят на сърдечните пристъпи при мъжете на възраст от 30 до 44 години се повишава с 0.86 на сто с всеки процент увеличаване на безработицата. И това са само някои от последиците на кризата, започнала с фалита на една американска банка – „Лемън Брадърс“.

Минава десетилетие и на сайта The Conversation се появява интересна публикация. Нейн автор е Мишел Ферари, професор по мениджмънт в Университета в Женева, изследовател и в бизнес-училището Skema Business School. А идеята за нея му подсказва фраза на една от най-влиятелните жени на планетата – Кристин Лагард. Тя е бивш директор на международния валутен фонт и настоящ президент на Европейската централна банка. Та Кристин казва по повод десетгодишнината от световната финансова криза: „Ако братята Леман се наричаха „Сестри Леман“, положението на банките през 2008 г. щеше да е много по-различно “.

Проф. Ферари решава да провери дали това наистина е така – ако в управлението на парите има повече жени, по-малко ли ще са икономическите и финансовите сътресения. И той наистина ли ще е по-сигурен и устойчив в сравнение със  света, управляван само от мъже.

Професорът анализира резултати, получени от проучване на 35 основни европейски банки за периода 2008-2018 г. Така стига и до главния извод: липсата на разнообразие по отношение на пола, е причина за организационни дисфункции. Оказва се, че Кристин Лагард наистина е права в твърдението си.

Проф. Ферари ни припомня основна теза на социологията: обществото не изгражда жени и мъже по един и същи начин. В резултат се появява разнообразие от знания, умения, опит, убеждения, ценности, стилове на лидерство… Те определено са в състояние да  подобрят процесите на вземане на решения, като предлагат различни перспективи и по-добро разбиране на света. И обратно – една социално хомогенна група има тенденция да взема подобни решения и да следва идентично поведение, което може да доведе до организационни грешки и кризи.

Преобладаването на мъжете в управителните органи на банките, е едно от обясненията за твърде високите нива на риск, които те са поемали в средата на 2000 г. Най-малко феминизираните банки най-много са рискували на финансовите пазари. Ако в управлението им, обаче, е имало и жени, то към риска се е подхождало разумно.

Жените в управителните съвети са склонни да упражняват по-добре своята надзорна функция спрямо шефовете на филиали и компании. В тази перспектива по-голямата феминизация на ръководните органи на банките,  благоприятства за по-добрия контрол върху рисковете, поемани от мениджъри на различни нива.
През 2008 г. европейските банки са управлявани почти изключително от мъже. В тридесет и петте банки на нашия континент, обект на проучването, тогава е нямало нито една жена президент или генерален мениджър. Шест от тях са нямали жени в борда си, а двадесет и две – в техния изпълнителен комитет. Когато стартира глобалната финансова криза жените са средно 15,75 на сто от членовете на съвета на директорите и едва 7,23 на сто от състава на изпълнителните комитети.

Парен каша духа: през миналата година ситуацията вече е по-различна. Всички банки имат поне една жена в борда си. Те представляват 34,5 на сто от директорите на 35-те банки. А по отношение на изпълнителните им комитети – само в четири банки в тях няма жени (ING, Bayerische Landesbank, Raiffensen и Banco BPM). Увеличението на жените в тях е с 261 на сто и те вече са една пета от техния състав. Но жените все още не са допуснати до две водещи позиции на европейските банки – президент (председател – изключение са Banco Santander и DNB) и директори (СЕО). В интерес на истината, на 1 ноември 2019 г. генерален мениджър на Кралската банка на Шотландия стана Алисън Роуз – първата жена на подобна позиция в голяма европейска банка.

Анализът на дейността на 35-те банки показва, че навлизането на жени в техни ръководни органи определено подобрява финансовите им резултати. С този процес могат да бъдат обяснени и много по-внимателните рискови операции и по-доброто управление на банките днес в сравнение с 2008 г. Жените в борда на директорите намаляват рисковете от инвестиране на фондовия пазар. Други проучвания сочат, че прага от една трета разнообразие, се отразява позитивно на бизнес резултатите. За съжаление, днес от 35 европейски банки само 6 имат в своите бордове и изпълнителни комитети повече от 30 на сто жени – това са DNB, Intesa Sanpaolo, Nationwide Building, Rabobank, Svenska Handelsbanken, Swedbank.

Изводът на експертите: ако искате парите да не се губят, а да се увеличават, а финансовите институти да са стабилни и перспективни, то в ръководството им трябва да навлизат все повече жени.

Но моето скромно мнение е, че жените трябва да бъдат допуснати до управлението не само на парите, но и на много други области на нашия икономически, социален, политически живот. И тогава светът вероятно ще е далеч по-устойчив и по-добър, отколкото днес, когато властта принадлежи най-вече на мъжете.