Наистина ли вярвате, че само с много труд ще успявате?
Жизненият опит, който понатрупах, ме кара да се съмнявам в немалко истини. Като тази например: искаш ли да постигнеш нещо, трябва много да се трудиш! Ако на доверие я приемаме, как ще си обясним факта, че по села и градове у нас и в света милиони хора в края на всеки работен ден се прибират буквално изтощени по домовете си. Но се оказва, че с парите, които са заработили с неуморния си труд, после едва ще свързват двата края…
Излиза, че само с много труд надали ли ще постигаме целите, които си поставяме. Какво още ни е нужно, за да си осигурим едно достойно съществуване през времето на нашия – за съжаление, не толкова продължителен живот, колкото би ни се искало?
Шведски изследователи се запитаха: защо едни футболисти са много по-ефективни от други? И така стигнаха до следния извод: най-добрите от най-добрите играчи мислят. При това мислят по-често, отчетливо, бързо и гъвкаво.
Какво правят обикновените футболисти? Повечето от тях тичат непрестанно из игрището и разчитат на шанса – ако го имат, може да вкарат гол на противника. Сравнени с тях най-добрите футболисти можем да определим, като истински тарикати и лентяи: те в края на мача не са нито толкова изморени, нито пък запотени, както повечето играчи. Но точно те, а не другите, осигуряват успеха на тима.
Разликата е в тяхната уникална ефективност: по време на играта те откриват оптимални решения. Най-добрите футболисти съумяват да се окажат на нужното място в нужното време. Те са способни не просто да забелязват, но да предвидят раждаща се възможност и мълниеносно да се възползват от нея.
Това качество – да умееш да разчиташ нещата, които вършиш в работното си време, е присъщо не само на великите футболисти. Уейн Грецки – знаменит канадски НХЛ хокеист и настоящ треньор и съсобственик на НХЛ отбора Финикс Койотс, казва:
– Аз се пързалям не в посоката, където се намира шайбата, а натам, където тя ще отиде!
Ако се трудим неуморно, няма да ни остава време за най-важното, което всъщност ни отличава от останалите рожби на природата: да мислим.
Веднъж Ърнест Ръдърфорд (1871 – 1937) – основоположник на ядрената физика, влязъл привечер в лабораторията си и зърнал там да се труди един от учениците му.
– Какво правите тук толкова късно? – запитал го учудено Ръдърфорд.
– Работя! – казал ученика.
– А какво правите през деня?
– Работя, разбира се! – отговорил младежа.
– И рано сутринта също ли работите?
– Да, професоре и сутрин работя! – потвърдил гордо ученика, очаквайки похвала.
Ръдърфорд помрачнял, а после раздразнено го запитал:
– Добре де, а кога мислите?
Ако непрекъснато работим, няма как да оставим мислите си да се реят в неизвестността. Никой не знае, какъв ще е резултата от подобен свободен полет, но именно от тази непредсказуемост може да се роди печелившо хрумване.
И не само това: ако не се замисляме е невъзможно да откриваме, как бихме могли по-ефективно да вършим това, което правим. Няма да сме в състояние да определяме точно най-важните неща, от които всъщност зависят крайните резултати, към които се стремим. Никой не е дотолкова балама, че да ни подарява най-добрите си идеи и подходи, благодарение на които успява. Ще трябва сами да ги потърсим, ако искаме да сме продуктивни. Но затова ни е нужно свободно време.
Ако се заровим в биографиите на успели хора ще забележим, че те са отделяли най-много време на осмисляне, на търсене на ресурси, които не са забелязани от другите и затова не са и използвани. Но с включването им те са си осигурявали желаната конкурентоспособност. И така постепенно са се изкачвали към върха.
Непрекъснатата и продължителна работа крие и други рискове – така може и да не забележим, че действаме в погрешна посока. А това означава, че ще загубим повече, отколкото ще спечелим – пари и време. Когато много се трудим ние се уморяваме, мозъка ни се претоварва и не е ефективен.Днес успешни не са тези, които стриктно спазват работния график и указанията на шефа. Резултати постигат щурите глави – тези, които са в състояние да предлагат необичайни и резултатни идеи. Точно техния работен час носи повече стойност, а не онези, които прилежно правят онова, което винаги са правели. За тях се отнасят думите на Алберт Айнщайн:
– Безумен е този, който очаква различни резултати, правейки едно и също отново и отново.
Наивно е да си мислим, че всекидневното ходене на работа ще ни осигури нещо по-различно от това, което постигаме сега.
Ако искаме утре да сме по-добре от днес, то днес следва да направим нещо по-различно от това, което направихме вчера.