Този въпрос основателно вече си задават критично мислещи хора в прекрасната ни Татковина. Една от причините  за това е видеообръщението, което направи американския президент Джо Байдън при откриването на срещата на върха от инициативата „Три морета“, на която България беше домакин. В него той спомена освен името на президента Румен Радев и това на малко известния Кирил Петков. Практика в САЩ е подобни обръщения към друга държава  да бъдат подготвяни  с най-активното участие на американското посолство, разположено в нея. Още повече, че една от неговите ключови задачи е  непрекъснато да наблюдава случващото се в публичното пространство на съответната държава, за да идентифицира своевременно както заплахи, така и очертали се възможности за по-добра реализация на американските интереси.

Оттук и извода, че  „харвардските възпитаници“ са на „особен контрол“ от страна на посолството на САЩ у нас. Благодарение  на него името на Кирил Петков е попаднало при „спичрайтърите“ – така наричат тези, които подготвят изявленията на държавния глава.   А от факта, че името му произнася самият президент,  следва внушението към който трябва в България: тази личност е изключителна, тя е нашия избор, тя следва да е и вашия!

В страната ни има предостатъчно партии, неправителствени организации и какви ли не още други образования, които финансира, обучава, инструктира Америка. Но явно сега дошлите на власт  демократи в тази далечна страна вече са направили своят нов избор на лидери, които да защитават интересите им у нас. Ако това е така, то не е трудно да допуснем, че  САЩ са  осигурили и всички необходими ресурси проекта „Продължаваме промяната“ да стане реалност. 

Истината е, че за има успех една за пръв път изявяваща се на избори формация са нужни страшно много пари. Когато те са налице, тогава могат да се отправят изгодни оферти към различни партии, да се обещава, че  „Продължаваме промяната“ поема всички техни финансови разходи. Милиони са необходими за да се осигурява невероятно масираното присъствие в социалните мрежи, което наблюдаваме сега. „Харвардските възпитаници“  не слизат от телевизионните канали и то далеч преди да е започнала официалната предизборна кампания –  за това са нужни други милиони. Да не говорим и за вече появяващи се данни от социологически агенции, които внушават, колко много хора са влюбени в „харвардските възпитаници“. За да бъдат осигурени подобни „правилни резултати“  от „проучвания“ на общественото мнение  също се плаща – по много и често. Но в интерес на истината си струва: те са мощен инструмент за манипулация чрез активиране на „стадното чувство“ (конформизма). Човек си казва: след като толкова много хора ги харесват, защо пък не и аз?

По всяка вероятност по управленческите върхове на  далечна Америка има среди, които не са доволни от досегашните защитници на техните интереси у нас. И има защо: та въпреки 30 години несекваща манипулация значителна част от населението в страната ни продължава да изпитва симпатии спрямо Русия – основният враг на САЩ (към него вече се присъединява и Китай). Това установяват дори американски социологически агенции, които правят проучвания и у нас. А Америка се готви да засили военното си присъствие в страната ни, в Черно море, да създава военни бази, насочени срещу  Русия. И  съвсем не се е отказала от мерака си да блокира руските енергийни потоци към Европа, а  точно обратното – непрекъснато ескалира напрежението около тях. За всичко това тя се нуждае от наистина предани на нея хора на кормилото на властта в България. И по всичко изглежда вече си ги е намерила – те са не само образовани в Америка, но са  „форматирани“ там и са възприели нейните ценности.

Струва ли си да се безпокоим от сагата около „харвардските възпитаници“? За съжаление, да. Едва ли нещо добро  може да очаква нас, простосмъртните българи, ако  проекта „Продължаваме промяната“ бъде успешно реализиран. И основната причина за това е в самата Америка.

Ноам Чомски (роден е през 1928 г. във Филаделфия, САЩ) е един от най-изтъкнатите интелектуалци на нашето време. Между 1980 и 1992 г. той е най-цитираният от живите учени. Почетен професор по лингвистика е в Масачузетския технологичен институт, автор е  на над 150 книги, включително и за външната политика на САЩ, активен общественик е.  Невероятно популярен и уважаван  е сред учени и студенти в цял свят.

Сега една от най-авторитетните медии в света – британската The Economist (издава се от 1843 г.) публикува негов много интересен анализ, посветен на бъдещето на Америка. За автора неговата държава все още е лидер по военна и икономическа мощ, но  точно това има ужасни последици за света.

Америка хвърля колосални средства за въоръжения, подчертава Ноам Чомски. Той цитира данни на Стокхолмският международен институт за изследване на проблемите на мира, които показват: през 2020 г. Америка е увеличила военните си разходи до 778 милиарда долара. За сравнение – военния бюджет на Китай е 252 милиарда долара, а на Русия – 62 милиарда долара. Става дума за фантастични суми и  то при положение, че  САЩ са лишени от сериозни рискове за сигурността си. За разлика от други държави, които те заплашват със своите  военни бази.  Америка има 800 от тях, а Китай само една база в чужбина – в Джибути.

Една от последиците на това безумие и то в свят, в който цари отчаяна нужда и не достигат предмети от първа необходимост за милиони хора, е и разрушаването на околната среда, пише Ноам Чомски. Въоръжените сили на Америка са един от най-големите замърсители на природата в  човешката история – те потребяват огромно количество горива и изхвърлят пагубни за климата газове, много повече отколкото болшинството от другите държави.

Ноам Чомски цитира и твърденията на видните американски политолози  Робърт Джървис и Самюъл Хънтингтън, според които огромната част от света смята САЩ за  „измамна, хулиганска държава“ и я определят като „най-голямата външна заплаха за своите страни“. А при президента Барак Обама международни проучвания  доказват: Америка се смята за най-голямата заплаха за мира в целия свят, която няма равни на себе си. „Уважителното отношение към мнението на човечеството“, както се казва в Декларацията за независимост на Америка, отдавна е отхвърлено от тази държава. Както и всякакви сантименталности като Устава на ООН, пише Ноам Чомски.

Той отбелязва и нещо много важно: на хаоса, създаван непрекъснато от САЩ, от американските частни и държавни центрове на властта, които водят света към пропастта заради егоистичните си краткосрочни интереси, следва да се противопостави една организирана и осведомена общественост. За него сега, на фона на глобалното затопляне и заплахата от ядрена война,  политиците трябва  да бъдат заставени да решават  наистина реални проблеми. Да се отлага това повече е недопустимо.

За Ноам Чомски Америка трябва да се абстрахира от мисълта за своята изключителност и да започне да  оценява себе си със същите критерии, които използва за другите. Защо изобщо се отнасяме различно към себе си? След като отговорим на този въпрос, светът ще бъде съвсем друг, заключава Ноам Чомски.

Сега печени манипулатори са впрегнати да ни продадат лъскавия образ на „харвардските възпитаници“ и техния проект  „Продължаваме промяната“. Не може да се отрече – те владеят изкуството да омайват публиката, да я отвличат от   скучната и нерядко тъжна реалност и да я пренасят във вълшебни светове, откъдето тя няма да иска да се завърне. И подобно на наркоман наистина да повярва на приказките, които денонощно и отвсякъде сега я връхлитат.

Към проекта „Продължаваме промяната“ следва да се отнасяме с повишено внимание и да включим критичното си мислене. Защото вредата от него за обществото ни може да е твърде голяма, включително окончателно да се разделим със своята независимост. Тогава не ние, българите, ще вземаме решенията, а някои друг.

Това не само, че няма да ни хареса – то ще ни направи  още по-бедни и ще ни лиши от бъдеще.