Наивно е да се вярва, че тя ще гарантира успеха в живота

Наивно е да се вярва, че тя ще гарантира успеха в живота

Отмина церемонията по изпращането на абитуриентите в родните училища. Сега те са изправени пред сериозното си изпитание – матурите. А след това им предстои още по-важен избор: накъде, след като получат дипломите си за средно образование?

За огромната част от българските семейства, в които има абитуриент, най-често обсъжданият въпрос сега е дали ще го приемат в университет. При това от значение за тях е не толкова къде и какво ще учи, а дали след няколко години ще се окаже завършил „висшист“. Никак не са малко майките и татковците, бабите и дядовците, за които дипломата от университет е напълно достатъчна, за да осигури бъдещето на тяхната скъпа рожба. Само дето забравят, че тя вече няма онази стойност, която е имала преди десетилетия. И притежаването и съвсем не е гаранция, че нейният собственик го очаква блестяща професионална и социална кариера.

Родителите не трябва да ги безпокои това, дали детето им ще стане студент – у нас сега само този, който не е пожелал не е приет.  Далеч по-важно е да бъдат реалисти – да помнят, че като част от пазарния ни свят университетите също използват всевъзможни маркетингови трикове. И зад иначе красиво и модерно „опаковани“ специалности могат да се крият „знания“, на които отдавна им е минало времето. А задачата им е да омайват наивници, които да превърнат в свои „клиенти“.  Както всичко друго така и висшите ни учебни заведения са дълбоко просмукани  вече и от духа на комерсиализма.

Затова днес дипломата за завършено образование съвсем не е точен индикатор за притежавани знания и овладяни умения от нейния собственик. А още по-малко пък за неговите способности да разрешава проблеми, пред които ще бъде изправен. Остин Макхорд като ученик показва посредствени резултати. Но точно той, а не съучениците му с отлични оценки в протоколите, създаде една от най-печелившите компании –  високотехнологичната Datto, която го направи много богат и влиятелен човек. От собствен опит той е разбрал, че е погрешно да се съди за качествата на човека по неговата диплома за завършено образование.

– Не всичко може да планираш детайлно – казва Остин. – Проблемите се случват без предупреждение. Тройкаджиите са свикнали да вземат решения в самия ход на появата на непредвидени трудности. Те умеят да се възползват от всяка възникнала възможност. Те са се научили да импровизират и затова предприемат множество опити да се измъкнат от възникнала трудна ситуация.

Много от знанията, които днес се преподават в университетите остаряват още преди студента да се е дипломирал – „пенсионирала“ ги е невероятната скорост на времето, в което живеем. Марк Кюбан (роден е през 1958 г.)  е сред малкото хора, които не са получили богатството си на готово, а са успели сами да  го спечелят. Роден е в обикновено работническо семейство, но още като ученик започва да се занимава с личен бизнес – продава торби за боклук, поздравителни картички, списания, печати, бира… Сам плаща обучението си в колежа. Завършва Блумингтън (Университет в Индиана) – бакалавър е по бизнес администрация. През 1983 г. той основава собствена консултантска компания, наречена MicroSolutions, която продава седем години по-късно за 6 милиона долара. След няколко години се появява новата му компания – Audionet за новини за студентски баскетбол в интернет. През 1998 г. тя е преименувана на  Broadcast.com., а на следващата година Yahoo! я купува за 6 милиарда долара. Кюбан получава от тях чисти два милиарда. Той е невероятно креативна личност, която умее да открива възможности там, където другите не ги забелязват. Така през 2000 г. купува за 285 милиона долара професионалният баскетболен отбор Далас Маверикс – днес той струва около два милиарда долара!

Марк Кюбан сега притежава около 4.4 милиарда долара и въпреки огромното си богатство не престава да попълва знанията си. Той вярва, че само така ще е в състояние да управлява бъдещето си. Но за него от все по-голямо значение е и какво да учим – вече съвсем не е достатъчно да се фокусираме единствено върху овладяване на технически умения и навици. Развитието на технологиите расте с невероятно темпо – ние навлизаме във време  на автоматизация на автоматизацията. Вече алгоритми, а не хора се занимават с програмиране например. А това означава, че престижни професии, за които сега се готвим и очакваме да ни осигурят успешна реализация в бъдеще, е много вероятно да не се нуждаят от нас – в тях ще ни заменят  роботи и изкуствен интелект.

– Ето защо днес е много по-добре да завърша философия – казва Марк. – Така ще се науча критично да мисля и да оценявам нещата от различни страни. Убеден съм, че това е несравнимо по-ценно от много от сега изглеждащите като перспективни специалности.

Това, че той е прав го доказват и различни проучвания на авторитетни организации. Така Световният икономически форум (WEF) – международна  неправителствена организация със седалище в Женева (Швейцария), извежда като особено важни за бъдещата реализация на всеки човек отсега нататък три качества.  Това са креативност, умение комплексно да се решават проблеми (т.н. хибридни знания) и критично мислене. За съжаление, поне на мен не ми е известно точно те да присъстват в учебните програми на наши университети – дали ще си ги осигурим и развиваме, ще зависи само от нас.

Бъдещето се основава на настоящето. Ако сме безкрайно любопитни за това, което се случва в света, то няма да е трудно да откриваме и опознаваме перспективните тенденции. А това означава да правим най-добрия избор от множество алтернативи. Да виждаме не само зараждащите се проблеми, но да откриваме и възможните решения за тях. Да бъдем подготвени да се възползваме от новите възможности, които тенденцията неизбежно ще донесе със себе си. Да се окажем на нужното място в нужното време и да бъдем победители.

Пандемията от коронавирус доказва това. Преди няколко години китайската компания за видеонблюдение Sunell първа решава да експериментира с термокамери, които поставя в шест училища в Пекин. Те са  измервали температурата на влизащите в тях ученици. С избухването на пандемията нейният „страничен“ бизнес с термовизьори се превърна в истинска индустрия, която и донесе огромни печалби. Днес Sunell продава своите продукти и технологии не само в Китай, но и в чужбина.

Най-ценните и най-търсените кадри днес от големите компании в света не са тези с дипломи за завършено висше образование. Те са хората, които не престават  да раждат идеи и критично  да оценяват информацията, която получават. Но най-вече не престават да се самообразоват.

Ето защо  рискува всеки, който очаква университета да поеме отговорността за мястото му под слънцето утре. Ще спечели само този, който помни древната, но свръхактуална и днес поука: всеки сам е ковач на съдбата си!