Това да вярват на всевъзможни измислици за голяма част от населението у нас и по света си е нещо обичайно. Те така си се раждат и така си отиват от този свят, когато му дойде времето – с безкрайна доверчивост. Независимо дали са дипломирани или не, дали живеят в столица или на доста отдалечено от нея населено място, за тях е достатъчно нещо да се е появило по телевизията. Самият факт, че тя му е обърнала внимание вече го прави достоверно и значимо. Тези чеда на майката Земя наистина са убедени: благодарение на телевизионният екран те знаят истината за случващото се!

Но има и друга група образи – лъскаво пакетирани според вика на модата и пращящи от самоувереност. Те винаги имат осигурен достъп до най-големите телевизионни канали, радиостанции, печатни медии, сайтове… Това им е гарантирано, защото работата им е да разпространяват  „правилно мислене“. Опиянени от своето място под слънцето те тиражират небивалиците си с изказ, който нетърпи друга интерпретация, освен тяхната. И с невероятно високомерие и презрение се отнасят към всеки, който би си позволил да се усъмни в твърденията им.

Това ярко се забелязва при темата, която продължава да вълнува света вече повече от година и половина – конфликтът в Украйна. Ако попитаме представители на двете групи, кой е виновникът за украинският конфликт, те ще ни отговорят без да се замислят: Русия! И ще добавят, че  Запада, в това число и България, оказват на Украйна военна помощ за да си върне окупираните от руснаците територии. Представителите на първата група така реагират, защото това всеки ден им се набива в главите от големите медии. Комплексът от причини, заради които възникна този конфликт, тях въобще не ги интересува,  защото ги кара да мислят. А точно това те  най-силно мразят – предпочитат простите обяснения, внушавани им от медиите.

Що се отнася до принадлежащите към втората група, сред тях се срещат и образи, които са напълно наясно със ситуацията. Но дори и те бягат от истината, заради търговският си интерес – та нали, ако я разкажат ще се лишат от пачките и достъпа до екраните!

За щастие се намират (дори и в САЩ!)  почтени експерти, които при това имат и смелостта да се противопоставят на  дезинформацията и лъжата. Сред тях е Джеймс Кардън, известен познвавач на  американо-руските  отношения, който е работил  и в Държавният департамент на САЩ. В свой анализ за American Conservative той критикува голямата лъжа, че войната в Украйна нямаше да я има, ако липсваше „диктатора“  Владимир Путин. Според  него главната вина за нея е на управниците на Америка, които водят антируска политика и постоянно разширяват НАТО, за да бъде победена Русия в нейното близко обкръжение. Като позволиха на Киев да започне „антитерористична“ кампания против своето рускоезично население, лидерите на САЩ настроиха Русия срещу Украйна. Американските управници са били предупреждавани да не смесват интересите на неонацистки групировки в Киев и Лвов (и техните съюзници във Варшава, Рига, Талин и Вилнюс) с националните интереси на САЩ. Както и  да се отнасят напълно сериозно към многочислените протести на президента Путин срещу разширяването на НАТО. Но управляващите „елити“ в САЩ подхождат пренебрежително към всички тези предупреждения. Резултатът от тяхното високомерие и некомпетентност е появата на конфликта в Украйна, обобщава Джеймс Кардън.

Но ще сгрешим, ако предположим, че САЩ и принадлежащият му  военен блок НАТО са се развихрили на украинска територия едва след началото на руската операция в края на февруари 2022 г. Те най-активно се намесиха там веднага след организираният и ръководен точно от САЩ държавен преврат в Киев в началото на 2014 г. Благодарение на него в Украйна се появи американски марионетъчен режим и се сбъдна голямата мечта на американските вождове: да я превърнат в страна-плацдарм за съсипване на Русия.

За тази цел  към Украйна се устремиха мощни ресурси от САЩ и неговите съюзници. В Черно море се появиха американски военни кораби и украинци започнаха да тренират с техни моряци. Натовски самолети все по-често прелитаха около и над Украйна, в непосредствена близост до границите на Русия. На полигони в Украйна тренираха съвместно украински и натовски военни, като условният им противник винаги бяха руснаци. Особено внимание САЩ и НАТО обърнаха на информационната война – започна интензивно промиване на мозъците на украинците в дух на ненавист към славянска Русия. Правеше се всичко възможно Украйна да стане мощна база на НАТО.

Един пример: в началото на 2021 г. премиерът на Украйна Денис Шмихал заяви по време на посещението си в щаб- квартирата на НАТО в Брюксел, че страната му ще построи две нови черноморски бази. Една ще бъде разположена на Черно море, а другата – на Азовско море. Щедра финансова подкрепа за изграждането им предоставя и Великобритания. Двете бази ще са построени съобразно натовски стандарти и ще бъдат използвани от сили на НАТО.

А по признание на бившият немски канцлер Ангела Меркел прословутите „Мински споразумения“ са били създадени с една единствена цел: да се печели време за модернизиране на украинските въоръжени сили. А после силна  Украйна да бъде хвърлена в сблъсък с Русия. Това потвърди и бившият френски президент Франсоа Оланд. В интервю за Kyiv Independent той подчерта: „Минските споразумения“ наистина осигуриха на Киев време за да усили армията си! Припомням ви, че става дума за договорености по регулиране на ситуацията в Източна Украйна, които бяха подписани през 2015 г. в Минск (Беларус), откъдето е и наименованието им. А техен гарант станаха Германия и Франция.

Така се стигна и до сегашната опосредствена (прокси) война на НАТО с Русия на украинска територия. В нея вместо натовско (поне засега!) „пушечно месо“ се използва украинско. Но всичко останало – военни технологии, оръжия, боеприпаси, гориво, шпионска информация, планиране и ръководене на сражения и т.н., се осъществява от САЩ и НАТО. И с най-активно ресурсно участие на Евросъюза.

Но за огромно разочарование на западни и родни вождове събитията на бойните полета в Украйна се развиват не така, както те искат да ги видят.  За пореден път ярко проличава  невероятното невежество и тотална неосведоменост на западни и родни управници за реалният потенциал на Русия. За това говори и широко рекламираното от западни и родни манипулатори украинско настъпление, което започна на 4 юни. Въпреки няколкократното превъзходство на украинците в жива сила и отличната им снабденост с модерни западни въоръжения, то търпи пълен провал.

Само един факт от особено интензивните сражения в Запорожска област. На 26 юли там са убити над 280 украински военнослужещи, ликвидирани са 25 танка, десет бойни машини на пехотата, три бронетранспортьора, чешка реактивна система за залпов огън RM-70 “Vampire”, две британски гаубици FH-70 и др. Загубите на руснаците са над десет пъти по-малко от украинските.

За огромен брой убити украинци съобщава и специализираната във военната област американска медия Military Watch. Според нея продължителността на живота на някои участъци на фронта на украински военни е максимум четири часа. При това става дума не само за войници и офицери на Украйна, но и за западни наемници, воюващи на нейна страна.

Въпреки „адските санкции“ срещу Русия тя съумя бързо да пренастрои своята индустрия и сега тя успешно се развива. За разлика от тази на Европа, която е изправена пред реална катастрофа. Руската военна промишленост произвежда и осигурява армията с необходимите и въоръжения и боеприпаси. При това и предоставя оръжия, на които Запада не в състояние да се противопостави – като хиперзвуковите ракети „Кинжал“ или дроновете-камикадзе „Ланцет“ например.

А най-важното е, че руското население – за разлика от това в САЩ, Евросъюза и в прекрасната ни Татковина, е обединено и твърдо стои зад своят лидер. Владимир Путин и неговата политика се ползват с доверието на близо 80 на сто от гражданите на Русия!

Всичко това свидетелства, че победителят в обявената от Запада  прокси война на Русия няма да е Запада.