Нагли лъжи, лицемерие и цинизъм заливат страната ни

Нагли лъжи, лицемерие и цинизъм заливат страната ни

https://cdnn21.img.ria.ru/images/07e6/03/09/1777235132_0:250:3072:1978_1920x0_80_0_0_b5e66fc17da44673cc8c31e675c86695.jpg

Днес  у нас е все по-модерно, а  определено за някои и много изгодно, да мразиш Русия. Ненавистта към държавата, освободила ни от турско иго и от хитлерофашизма, сега прелива отвсякъде – от парламентарната трибуна до телевизионните канали. Всевъзможни „ерудити“ надълго и нашироко ни обясняват за това, какво ще се случи с Русия, заради нейната операция в Украйна. Какви нечувани жестокости извършват руските военни днес на украинска територия. Как украински военнослужещи смело, самоотвержено, но  хуманно, щадейки цивилното население, отговарят на „окупатора“.

Към общата еуфория, обзела русофобите у нас, се присъедини и „най-добрата“ част от родната академична общност. Тя активно и ентусиазирано се включи в истеричната кампания за демонизиране на Русия. На сайта на СУ „Св. Климент Охридски“ например, е публикувана деклерация на негови преподаватели и служители. В интерес на истината от общо над 1600 асистенти, доценти и професори, тя е подписана от 550 души – оказва се, че в университета все още има  хора, съхранили здравия си разум и почтеност. Макар и лаконична, деклерацията е изпъстрена с определения, като „бруталната военна агресия на диктаторския режим на Владимир Путин“, „шовинизма, изповядван от диктатори като Путин“, „престъпната дейност на Кремълския режим“. Изрази, които ни напомнят за най-зловещите времена на студената война. И същевременно свидетелстват, че подписалите текста имат известни затруднения с елементарната вежливост.

Познавам някои от образите, които са я подписали. Тъй като все още имам и отлична памет  знам, че сред тези 550 души има и такива, които аз определям като „интелектуалци на повикване“. Те винаги са готови да реагират, когато е необходимо и правилно – така, както очакват от тях в  американското посолство, във фондации, като тази на Джордж Сорос, „Америка за България“ , „Конрад Аденауер“ и др. Това увеличава шансовете им да си осигуряват „спонсорство“ за различни „научни“ проекти, специализации, публикации в западни издания, които улесняват кариерата им. А що се отнася до тези, които не са сред най-активните членове на академичния  „корпус за бързо реагиране“, у читателя на тази деклерация възникват редица въпроси: а защо не подписахте подобно обръщение, когато САЩ и НАТО варварски бомбардираха Югославия? Къде беше будната ви „съвест“, когато отново САЩ и НАТО избиваха и осакатяваха, превръщаха в бежанци милиони хора от държави като Ирак, Сирия, Либия, Афганистан, Йемен и др.

Не помня някой от подписалите тази деклерация да е изразявал съпричастност към  чудовищните трагедии, сътворени от САЩ и НАТО само през последните две десетилетия по света. Всички те въобще не могат да бъдат сравнявани с руската военна операция за демилитаризация и денацификация на  Украйна. Защото, ако Русия хвърляше ракети и бомби без да щади мирните хора, така както винаги вършат това САЩ и съюзниците му,  то нейните военни действия щяха да приключат в Украйна за броени часове.

А и къде бяха всичките тези „учени“ през последните осем години, когато нацисткият режим, дошъл на власт в Украйна благодарение на организиран, финансиран и ръководен от САЩ държавен преврат през 2014 г., осъществяваше истински геноцид над руското население в Донбас? И не само там – в Одеса живи хора бяха изгорени  само защото бяха против нацизма, който украинският  режим всячески толерираше. В Донбас през 2015 г. се появи „Алеята на ангелите“ – мемориален комплекс в памет на стотиците деца, избити от същият този украински режим, който така страстно защитават подписалите деклерацията преподаватели от СУ. В донбаски училища при откриване на новата учебна година живи деца стават и говорят за мъртвите: „Аз съм Маша. Аз съм на четири години. Излязах с мама на улицата и нас ни уби снаряд. И мен повече ме няма“.

Руската военна операция има една единствена цел: да унищожи нацизма в Украйна и тя наистина да стане независима и неутрална държава, която няма да заплашва и сигурността на своята съседка. Медиите у нас мълчат, че от нейното започване не руснаци, а украински военнослужещи и отряди от въоръжени от режима нацисти, всеки ден избиват мирни жители. Те се крият зад тях като живи щитове и разполагат тежките си оръжия в непосредствена близост до домовете им.  Нацисти от бригадата „Азов“, които действат  в Мариупол, с гордост качват в  YouTube клипове, в които показват, как не позволяват на мирните жители да излязат от града по организирани от руски военни хуманитарни коридори. А тези, които все пак се опитват да избягат от ада, в който се намират, те ги разстрелват в гръб. Нацистите застреляха и командирът на разузнавателния батальон „Спарта“ от въоръжените сили на ДНР, 28-годишният полковник Владимир Жога (Воха), когато се опитваше да помага на деца и жени да избягат от Мариупол.

Операцията на Русия не е приключила – има пространства, където са обкръжени, но все още не са разоръжени украински военнослужещи и нацистки групировки. Сега в безсилието си те всеки ден цинично разстрелват с  оръдия и системи за залпов огън мирни граждани и домовете им в Донбас. Само един факт: на 14 март изстреляна от украински военни ракета, носеща абсолютно забранен от международни споразумения касетъчен заряд, порази централния площад на град Донецк. На него няма разположени никакви военни обекти. Загинаха 20 граждани, а други 33 души, сред които и деца, разхождащи се на площада, получиха тежки наранявания.

Нито дума не обелваха подписалите антируската деклерация преподаватели от СУ през последните осем години за това, че в Украйна се преследваха хора, само защото говорят на родния си език. И подобно на средновековието се горяха публично руски книги. Насаждането на ненавист към живеещите в Донбас, бе превърнато в държавна политика. Лично шута, станал президент – евреина Володимир Зеленски, ги определяше като втора категория, наричаше ги „не хора, а индивиди“,  „измет“. А същностна характеристика на фашизма е да приемеш превъзходството на една човешка общност над друга. Напълно в духа на „демократичните ценности“ в Украйна се закриваха и най-гледани телевизионни канали, вестници, сайтове. В тази държава бе не просто забранено, но всячески се преследваха и наказваха хората, които изразяваха различно на налаганото от държавната пропаганда мнение.

Пол Крейг Робъртс е човек, който искрено уважавам и следя с интерес неговите размишления. Той е доктор на науките, преподавал е в много американски университети, включително и в престижния Станфорд.  Автор е на много книги, на публикации в медии като The Wall Street Journal, The New York Times, Harper’s и др.  Има и огромен управленчески опит –  работил е във федералното правителство на САЩ, бил е анализатор и съветник в Конгреса на САЩ. Една от последните си публикации той озаглави така: „Империята на лъжите“. Според него на Запад истината не съществува. Изпълнен с напълно неоправдано арогантно високомерие, смятайки се за „изключителен“, за имащ право на световна хегемония, западният свят е останал глух за предложението на Русия за взаимен пакт за сигурност. За него е връх на наглостта „западняците да говорят за руски военни злодеяния след масовите военни престъпления на САЩ и Европа в Сърбия, Афганистан, Пакистан, Ирак, Либия, Сомалия, Сирия…“

Пол дава пример за абсурда, до който е стигнал Запада в русофобията си: Международната федерация на котките забрани вноса на всяка котка, отглеждана в Русия, „независимо, коя организация е издала нейното родословие“. Това наистина е невъобразимо, коментира Пол: от 8 години Украйна обстрелва руснаците в Донбас, убивайки хиляди и осакатявайки много повече. Но нито веднъж същата тази Федерация на котките не е проявила загриженост към донбаските котки, разкъсвани на парчета от украинската артилерия, която не е спирала нито за миг обстрелването на руснаците в Донбас. Същото безразличие са проявявали през тези години и платените от ЦРУ американски медии, като New York Times, Washington Post, NPR, CNN, MSNBC, BBC, както и другите „проституиращи медии на Запад.“

https://inforesist.org/wp-content/uploads/2019/03/13-1.jpg

Пол цитира американският професор Клаес Рин, който стига до извода, че човешките действия на Запад сега се основават все по-малко на разум и рационалност и все повече на  „силната страст на момента – омраза, ярост, дива изостаналост, чисто отчаяние, безгранична амбиция“. За Пол това е много вярна оценка – разумът наистина умира в западния свят. „В днешните западни университети, особено в американските и британските, разумът е „бяла расистка конструкция“, използвана за потискане на „цветнокожите“, пише Пол. Но след като  разумът е сведен до  инструмент за расистко потисничество, той не може да регулира човешкото поведение – използването му предполага расизъм и затова мисленето е зарязано. Западът днес е свят без разум – Федерацията на котките смята, че наказва Русия, като забранява на западните народи да имат руски котки!

С други думи, стигнахме до безмозъчния етап в нашата рухваща западна цивилизация. И Русия трябва да е наясно за неразумността, пред която е изправена, обобщава Пол.

И той е напълно прав. Доказва го и абсурдността на това, което днес наблюдаваме в родното публично пространство.