Мъже има – мъжествеността стремително изчезва!
В телевизионна среща, посветена на самоотбраната на жените в съвременния град, участнички от различни европейски държави стигнаха до извод, който определено не ласкае „силния“ пол. Според тях мъжете в Европа вече не защитават своите жени от нападения, извършвани най-вече от имигранти. В дебата французойки и немкини приведоха цифри: от 10 мъже в защита на любимата си жена, са се включили едва 3. И то на възраст над 45 г., т.е. израснали във време, когато момчетата ги възпитаваха да бъдат мъже.
Ако близка дама на сегашен западен мъж бъде нападната, то той най-вероятно ще заплаче от обида, ще звъни в полицията, ще снима случващото се на смартфона си… Тези мъже ужасно ги е страх да се изправят срещу негодяй, а нямат и опит да се бият – възпитават ги в дух на „толерантност“ към другите. Изпадат в паника при мисълта, че могат да бъдат ударени, да ги заболи, защото са невероятно чувствителни, изнежени, нараними… Страх ги е да вземат самостоятелни решения, да защитават себе си, камо ли пък другите. Те дори не знаят, как трябва да се държи истинският мъж – не да снима, за да качи после случката във „Фейсбук“, а да действа, за да озапти насилника.
Формирани като нарциси и егоцентрици, които въобще не ги е грижа за другите, западните мъже не желаят да поемат отговорност и на челно място поставят собствената си безопасност. От първостепенно значение за тях е комфорта им, а това, което се случва дори и с най-близките им, е на заден план. Инфантилни мъже, които не са пораснали дори и след като са навлезли в четвъртото си десетилетие…
Впрочем това не е нито първият, нито последният случай, когато западни дами отбелязват изчезването на мъжествеността около тях. Ибен Транхолм е известна датска журналистка, която пише много за промяната в традиционните ценности и модели на поведение на Запад. Преди пет години (през март 2019 г.) в интервю за Russia Insider тя подложи на остра критика феминизацията на западните мъже. Според нея феминистките са унищожили мъжете, които сега се възпитават като жени. И затова няма кой да защити белите жени от сексуално агресивни имигранти. По заповед на Америка европейските управници препълниха нашия континент с тях, за да се реализира американската политика за унищожаване на европейските етнически националности. Резултатът е, че вече я няма мъжката сила – има мъже, говорещи като жени, лишени от увереност в себе си, уплашени да не бъдат наранени. Но като унищожават мъжествеността, феминистките разбалансират обществото и сами са се излагат на опасност. Вече няма мъже на Запад, обобщава Ибен.
Една от главните причини за това е смяната на модела на възпитание на съвремените мъже на Запад. Резултатът е появата на безлики мамини синчета, които се затрудняват дори да определят от какъв пол са. Плахи създания, които са безпомощни във всяка нестандартна ситуация и затова предпочитат да не се намесват, ако бъде нападната жената до тях.
Ако си мислите, че това не се отнася за нашата реалност, определено ще сгрешите. Вече повече от три десетилетия у нас са на власт предани на Запада, продажни марионетки. Те правят всичко по силите си, за да побъркат и нашите деца и внуци. Ето само един пресен пример за това, що за мъже вече се разхождат из прекрасната ни Татковина. Той е от Асеновград – там младеж без книжка помете 4 паркирани автомобила и избяга от местопроизшествието. Притичали се хора от близки къщи откриват в колата му изоставено босо момиче, което плаче. „Джентълменът“ най-безцеремонно зарязъл приятелката си, за да търси утешение при майка си, която според медии била „известна“. Решил се да се върне на местопроизшествието едва след като е бил съпроводен от „известната“ си майка.
За разлика от все по-извратеният Запад мъжествеността е на почит в две велики държави, представяни ни от западната и родна пропаганда като „авторитарни“ – Русия и Китай. Там са осъзнали опасността от политиката за съсипване на мъжествеността и затова се ориентират към защита на традиционните си ценности.
Пример за разликата между възпитанието на руските и на американските мъже, са тези две реклами за набиране на военнослужещи.
Американската реклама за набиране на новобранци („The Calling“) изобразява историите на пет различни военнослужещи. Но главното в нея е разказа за ефрейтор Ема Малонелорд. Рекламата представя анимация за живота на Ема, която е отгледана от лесбийска двойка в Сан Франциско – от нейното детство до влизането и в армията. Там тя става оператор на ракета „Патриот“ и командир на отделение за противоракетна отбрана. Ема наблюдава, как се женят нейните две майки, посещава гей-парад и гордо заявява: „Харесва ми да мисля, че от ранна възраст защитавам свободата.“
Американци направиха сравнение между видеото с Ема Малонелорд и руска армейска реклама. Коментарът на Дан Гайнор от Центъра за медийни изследвания, който цитира Fox News, е лаконичен и точен: „Обречени сме!“ Друг американски експерт – Джон Хокинс, допълва: „Руснаците изграждат армия, насочена върху убийството на хора и разбиването на нещата. Но ние очевидно изграждаме армия, фокусирана върху способността да обяснява микроагресиите и критичната теория на расата на афганистанските племена“.
Подобно на Русия и в Китай осъзнават опасността от изчезване на мъжествеността – както за демографията, така и за защита на националната сигурност на страната. През 2021 г. китайските власти стигнаха до извода, че страната им се е изправила пред много сериозна заплаха: национална криза на мъжествеността. Китайските момчета стават все по- разглезени, твърде чувствителни, плахи и женствени. И, ако на този процес своевременно не се реагира, то феминизацията на момчетата ще постави под заплаха оцеляването и развитието на китайската нация, може да доведе до радикални промени на нейният традиционен облик.
За да не се случи това, китайското правителство прие специална програма за възпитаване на момчетата в мъжественост. На големите медии и най-вече на телевизионните канали, бе забранено да демонстрират „женоподобни“ мъже – те могат да излъчват единствено материали, които налагат традиционни мъжки модели за подражание. Това се прави за да не се влияе негативно на младото поколение. Децата на възраст от 10 до 12 години се обучават по специално написан учебник – „Малкият мъж“, който им внушава: „бъдете мъже!“ и т.н.
Докато Русия и Китай предприемат мерки срещу феминизацията на мъжете, на Запад, а вече и у нас, се прави точно обратното. И това е обяснимо: за управляващите елити да си смел и мъжествен е изключително опасно за собствената им власт. Ето защо западната образователна система (а вече и родната!) е насочена към изкореняване на т.н. „токсична маскулинност“ (от лат. мasculinus – мъжки, съвкупността от телесни, психически и поведенчески особености, присъщи на мъжа). Тя неистово пропагандира стила на живот на ЛГБТ и натрапва на малките деца необходимостта да си сменят пола.
Последиците от подобна политика не закъсняват да се изяват. Западът все повече се превръща в свят на нежизнеспособни нации. Проучвания сочат, че над две трети от младите американци например, са непригодни за военна служба. Половината от тях не са в състояние да покрият базови нормативи по физическа подготовка. Все по-сериозен проблем е и тяхното невежество. Тенденцията е ясно очертана: американските мъже деградират телесно, умствено, духовно… Това е резултат и от пропагандата на женственост у мъжете, на нестандартна сексуална ориентация, от тоталното демонизиране на мъжествеността.
Александър Солженицин (1918-2008) е знаменит руски писател, носител на нобелова награда за литература, академик на руската академия на науките. През 1978 г. той произнася реч в Харвардския университет, която става невероятно популярна. В нея Солженицин постави изключително точна диагноза на съвременното американско общество: свят, в който отсъства духовност и изчезва мъжествеността! Упадакът на смелостта „е най-поразителното нещо, което може да види на Запад външен човек днес“, заяви големият писател. Може да му вярваме – близо две десетилетия той живя в Америка.
Днес 46 години по-късно тези негови думи стават все по-актуални – за Запада и за прекрасната ни Татковина. Защото и двата свята – западният и нашият, все повече се превръщат в пространства, лишени от духовност и мъжественост.