„Вятърът на промяната“ (Wind of Change) е популярна рок балада на германската група „Скорпиънс“, която излиза в края на 1990 г.  в  албума им Crazy World. Появява се малко преди падането на Берлинската стена и става символ на завършването на студената война и разпадането на социалистическият блок. Песента (автор на текста е вокалистът на групата Клаус Майне) има огромен успех – само в Германия са продадени шест милиона броя копия. Получава много отличия – в САЩ, Великобритания, Франция, Австрия и пр. А зрителите на немския канал ZDF – един от най-големите телеоператори в Европа, я избират за песента на 20 век.

Но дали това е истината за „Вятърът на промяната“ на  „Скорпиънс“ – една от най-дълго съществуващите в света рок групи?  Този въпрос задава журналиста  Мануел Перро в медията Slate. Той цитира колегата си Патрик Раддън Кийф, който доказва: всъщност „Вятърът на промяната“   не е дело на „Скорпиънс“, а е сътворена по поръчка на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ. За да стигне до този извод Патрик провежда разследване в продължение на няколко години в редица страни. Резултатът от неговата работа става публично достояние на 11 май т.г. Тогава той представи около 5 часа интервюта със служители на ЦРУ, журналисти, мениджъри и певец на „Скорпиънс“. Всички атрибути, присъщи на един шпионски филм са налице: Студената война, ЦРУ, Комитетът за държавна безопасност (КГБ) на Съветския съюз, немска група, която обаче пее на английски език. А песните и макар и да са забранени, са добре познати на Изток. Показателно е и това, че „Вятърът на промяната“    не прилича по нищо на обичайният стил на групата, но има огромен успех. И допринася за разпадането на социалистическия лагер.

Мануел Перро отбелязва, че пропагандни песни използват всички държави, за да убедят населението си в достойнствата на определена доктрина. Музиката е невероятно ефективно манипулативно средство – тя носи лесно възприемани образи, които обединяват и остават трайно в съзнанието на хората. А това е много важно за целите на манипулацията – най-успешна е пропагандата, която не прилича на пропаганда. Оттук и силният и нестихващ интерес на различни манипулатори към популярни композитори и изпълнители – прави се всичко възможно те да бъдат привлечени за целите на пропагандата.

Мануел Перро ни припомня, че американците имат богат опит точно в използването на музика за промиване на мозъците на милиони. Още преди създаването на ЦРУ през 1947 г., неговият предшественик – Службата за стратегическо разузнаване (OSS) активира „черни радиопрограми“, насочени да разколебават и деморализират германците. Много популярната по това време немско-американска актриса и певица Марлене Дитрих  (1901-1992) изпълнява песни по поръчка на OSS. Сред тях е и „Лили Марлен“, която е записана на немски език и е насочена да подкопае духа на германските войници. И в интерес на истината тя има изключителен успех сред тях. Не случайно „Лили Марлен“ е  забранена за излъчване в Германия с указ на самия Йозеф Гьобелс – министърът на пропагандата и просвещението на нацистка Германия (1933-1945).

Американската пропаганда особено активно използва музиката и по времето на Студената война. Държавният департамент на САЩ разпространява американските ценности в Европа най-вече посредством знаменити изпълнители на джаз, като Дизи Гилеспи, Дюк Елингтън, Дейв Брубек Куортет, Луис Армстронг и др. „Черната музика“ гордо и  широко е разпространявана и то във време, когато расизмът в САЩ е в пълен разгар, подчертава Мануел Перро. Като отчита пропагандният потенциал на музиката, управляващите в Америка максимално го използват за целите на пропагандата и днес.

В интерес на истината същото прави и Европа: Евровизията е създадена най-вече за пропагандни цели – да насърчава единството на континента. Тя е отлична витрина за популяризиране на нейните ценности и идеи. Мануел Перро припомня и скандала от 2016 г. Тогава Украйна бе представена на 61-то издание на Евровизията от певицата Сусана Джамаладинова – Джамала. Първото място тя получи точно по политически причини – заради присъединяването след проведен референдум на Крим към Русия. Докато истинският фаворит – руският певец, актьор и телевизионен водещ Сергей Лазарев, зае третото място. Независимо, че точно той стана (по резултатите от гласуването) любимецът на публиката и получи премията „Марсел Безансон“ в номинацията „Приз на зрителските симпатии“.

Пол Маккартни – музикант, певец, автор на текстове в свой коментар след убийството на Джон Ленън бе казал, че песента му „Дайте шанс на мира“  реално е допринесла за прекратяването на войната във Виетнам. И най-вероятно е прав: музиката е в състояние да ни приобщава към конкретна кауза, да ни разтърсва, трогва, успокоява или възбужда. Посредством нея става възможно да се достигат милиони хора, да се печелят симпатизанти,  да се реализират политики. Тя е в състояние да формира и активира обществено мнение, да постига желано въздействие върху различни публики.

Оказва се, че поговорката музикантите свирят музиката, за която им се плаща да свирят, напълно се отнася и за света на пропагандата. А тя според Ноам Чомски – професор в Масачузетският технологичен институт (САЩ) и един от най-видните интелектуалци в нашето време, е нужна за да предотвратява намесата на невежите маси в политиката, която не е тяхна работа. Те трябва да бъдат само наблюдатели, но не и участници в събитията, да консумират идеологията заедно с останалите продукти.

А за да се случва това един от най-ефективните инструменти днес и утре безспорно е музиката.