В края на миналата година медии разказаха за скандал в Софийския университет (СУ): неговият ректор е прекратил гражданският договор на професор Михаил Мирчев, доктор на науките. Познавам добре колегата – той е един от най-изтъкнатите и ерудирани наши социолози. И е чест  за всеки университет да го има в списъка на своите преподаватели.

А професорът бе отстранен след донос на бдителни „либерално ориентирани“ студенти и мощна атака подета срещу него от неправителствени организации, добре известни с това, че са спонсорирани от американски фондации. Интересен  коментар на случилото се написа тогава популярния журналист Петьо Блъсков. Според него уволнението на професор Мирчев от СУ е  „гнусен, перверзен и ужасно опасен акт“. Достойно за адмирации е това, което всъщност е правил професора – провокирал е градивно и критично мислене у студентите по чувствителни въпроси. А доводите срещу него са извадени от контекста и манипулирани, за да бъде той дискредитиран. „В Софийския университет битката е загубена, там вече командват розовите фашисти“, обобщава Блъсков.

А източник на истинската пандемия от либерална агресивност, която обзема сега освен световните и родните университети, са САЩ и Великобритания. В тези страни от словесни престрелки „либерално ориентирани“ преподаватели и студенти вече са преминали към истински терор спрямо другомислещите. Под техен натиск масово се уволняват професори. На поканени гост-лектори се прекратяват договори само защото са поставили под съмнение абсурдната либерална идеология.

А нейните носители, макар и да са малцинство, са невероятно нагли, агресивни, злобни. Естествено, повечето от тях са невежи, ограничени и инфантилни, хора, които не са в състояние да различат стойностната информация от боклука, доминиращ в интернет. За това е необходима богата обща култура, която те не притежават. И я компенсират  с наглост и неподплатена с нищо свръхсамоувереност. Способни са да  сътворят невиждани издевателства срещу всеки, който не споделя възгледите им. Особено, когато са сигурни, че има кой да застане зад гърба им. За да бъде отстранен „неправилно мислещият“ проф. Мирчев е задействан мощен ресурс, който включва политици, държавни чиновници, медии, неправителствени организации, университетски преподаватели и др.

Спомням си конкретен случай  от моята практика като преподавател в СУ. Подложен бях на невероятен натиск от страна на декан, на ръководител на катедра, на колеги, за да се съглася и поправя оценка на студентка. Бях и писал „4“ въпреки, че и „3“ и беше много. Самата тя ми досаждаше непрекъснато – преследваше ме в коридорите на факултета, звънеше ми по телефона. Но най-вече ме порази основният аргумент, с който тя обясняваше защо съм длъжен да и пиша отлична оценка,  без да има знанията за това: била е завършила 6-месечни курсове за бъдещи лидери на фондацията на Сорос. Затова тя ще бъде утрешният премиер на страната! Тогава ми стана ясно не само как с нейните знания е достигнала до 4-ти курс, но и как е напълнила студентската си книжка само с шестици. Признавам, че накрая се предадох на агресивната и наглост и натиска от страна на колеги – поправих оценката и на „6“. Сега, като наблюдавам как се развиват нещата никак няма да се изненадам, ако неграмотни недоразумения като нея утре ще са по върховете на властта у нас и в Европарламента.

Преди няколко години  (2016 г.) прочетох статия на Клер Фокс – директор на Института за идеи, публикувана в британската медия The Spectator. От нея узнах, че в Оксфордският университет студентите по право официално трябва да се предупреждават, ако съдържанието на лекцията може да ги разстрои. В Кеймбридж африканска тематична вечер е била отменена, за да не обиди някого някъде. Клер пише, че е забелязала в свои лекции пред студенти все по-голямо огорчение, когато идеите и са противоречали на мирогледа им. За нея дори изпитите, които са част от студентския живот, вече се възприемат от студентите като твърде голям натиск върху тях. Това впрочем е едно от обясненията, защо в СУ са отменени почти всички кандидат-студентски изпити – сега всеки, който пожелае, независимо дали има или няма знания, може да стане студент…

Ако проявявате интерес ще установите, че от „царство на свободата“ студентските градове и университети на Запад, се превръщат в пространство за истински терор. Там се вихри „политическа коректност“, натрапвана от либерално ориентирани преподаватели и студенти. Американецът Бен Шапиро (роден е през 1984 г.) е обаятелен, интелигентен журналист (има магистратура от Харвард). Автор е на „Измити мозъци: как университетите индоктринират младежта на Америка“, „Как да унищожим Америка в три лесни стъпки“ и на много други великолепни книги. Той често изнася невероятно интересни лекции, наситени с мъдрост, чувство за хумор и мълниеносна реакция на всеки зададен му въпрос. Но неговите публични изяви вбесяват „либерално ориентирани“ преподаватели и студенти. Точно защото той елегантно говори истини, които те отказват да приемат, те го определят като „фашист, расист, сексист, ксенофоб, хомофоб“ и пр. За либералните мекотели Бен ги лишава от душевно равновесие и те не могат да посещават повече университета.

При една от неговите лекции в Калифорнийският университет – Бъркли, са взети наистина безпрецедентни мерки за охрана, което е струвало на университета 600000 долара. Но бодигардовете едва са успели да спасят Бен от озверели и неграмотни, но „либерално ориентирани“ примати с вериги и бейзболни бухалки в ръце. Те се вбесяват от това, което евреина Бен се осмелява да говори: негрите няма да имат проблеми, ако се напрегнат да завършат средно образование и започнат да работят; в Америка има една дискриминирана група, но това не са негрите, жените, гейовете, лесбийките и пр., а белите хетеросексуални мъже-христяни и др.

В американските и британските университети вече се прилага практиката на „зони на безопасност“  (safe space) – забраняват се действия, жестове, изказвания, които биха могли да травмират гейове, лесбийки, трансджендъри, афроамериканци и др. При това списъкът с оскърбления непрекъснато се разширява. Много точно за подобни „либерално ориентирани“ студенти се изрази професор Ричард Докинс – един от най-големите учени в света на биологията, автор на бестселъри, като „Себичният ген“, „Делюзията Бог“, „Сказанието на прадедите“ и др.: „Университетът не е зона на безопасност. Ако ти е нужна такава зона отиди си в къщи, прегърни плюшеното си мече и си смучи големия палец, докато не станеш готов за университета“.

Преди пет века се появява терминът „обскурантизъм“ (от лат. Obscurans – затъмняване).  С него се обозначава враждебно отношение към науката и прогреса, ретроградност, мракобесие. Един от неговите признаци е гоненето на лектори от университетите, като начин да се затворят устата на тези, с възгледите и думите на които не сте съгласни. Свободата на словото, разбирана като право да се изразява мнение различно от това на останалите, да се дискутира, вече не съществува на Запад.

Николас Христакис е световно известен американски социолог и лекар, професор в Йелския университет. Той и неговата съпруга Ерика, бяха подложени на невероятно злобни и агресивни атаки, от страна на „либерално ориентирани“ студенти и преподаватели, точно защото си позволиха да защитават мнение, различно от тяхното. Напълно съм съгласен с думите на проф. Христакис: „потискането на говорещите е вид идиотизъм от най – висш порядък.“

Тъжно е в 21 век учени да бъдат гонени от университети само защото имат свое мнение и оценка на случващото се у нас и по света. И защото се съмняват в натрапвани абсурдни, налудничави теории. А смешното е в това, че невежи недоразумения, способни единствено да доносничат, получават правото да определят, кой да бъде техният преподавател.

Превземането на родните университети от „либерално ориентирани“ студенти и преподаватели, както и мощната пропаганда в тях, която сега осъществяват различни неправителствени организации, толерира единствено глупостта и неграмотността. Подобна дейност възпроизвежда студенти и преподаватели, които раздават присъди и налагат истински терор над другомислещите. А това неизбежно ражда  свят на абсурда, в който няма не само свобода на словото, но няма и образование, дебати, наука.

Всички те се изместват  от новото мракобесие – това на дигиталната ни епоха.