Това, че много млади хора днес имат затруднения в своята реализация – професионална и социална, не е кой знае каква тайна. Тенденцията на забавяне или дори пълна липса на мисловна дейност, на неумение словесно да се изразяват, затруднена ориентация дори и за елементарни събития и процеси, случващи се у нас по света, е позната не само на учители и университетски преподаватели. Тя е един от най-големите проблеми на все повече работодатели, които се затрудняват да намират необходимите им кадри.

Причините за това са много – от увеличаващият се дял на оглупяващи родители до проблеми с качеството на образованието. Но една от основните сред тях се оказва все по-малкото време, което днешните деца и млади хора отделят за писане  на ръка. Вероятно това също е цена, която плащаме за удоволствието да сме в дигиталната епоха. Клавиатурата на смартфона – най-скъпото нещо за днешните хлапета и млади хора, замени химикалката, молива и писалката от моето детство.

Но има проблем: качеството на обучението рязко пада, когато клавишите под екраните изместват писалките. Доказва го дългодишно изследване на учени от Норвежкият университет за естествени и технически науки (NTNU) – вторият по брой на студентите университет на Норвегия, разположен в град Тронхайм, Централна Норвегия. Невробиолозите са изучавали различията в мозъчната активност при рисуване, писане на ръка и набиране на текст на клавиатура. В техните изследвания са участвали деца и възрастни хора. След като са анализирали мозъчните вълни на деца и младежи, докато те са писали на ръка или са набирали текст на клавиатура са установили, че тези действия мозъкът възприема различно. Оказало се, че обучението е несравнимо по-ефективно, когато се пише на ръка. В този случай се активират зони на мозъка, които са от особено важно значение за запомняне и кодиране на новата информация. Впрочем подобна активност е била установена и когато децата и младите хора са рисували. Но тя е липсвала, ако те са работели с клавиатура на смартфон, лаптоп или компютър. Оказало се, че децата и възрастните учат най-ефективно и най-добре запомнят информацията, когато пишат на ръка.

Когато пишем букви върху хартия и чуваме звука по време на този процес, ние изпитваме определени чувства. Тези преживявания създават контакт между различните части на мозъка и го откриват за обучение, отбелязват учените. Подобна активност възниква и по време на рисуване.

Медията New Atlas цитира професор Одри ван дер Мер – ръководител на изследването, според който писането на ръка е по-бавен процес, но за децата и младите хора е от изключително важно значение да го правят. Сложните движения на ръката и правилното изписване на буквите не могат да бъдат сравнявани с чукането по клавиатурата, където се прави едно и също движение за всички букви. Писането на ръка развива фината моторика и е пряко свързано с ръста на интелекта и речта, с емоциите. Ето защо е много важно да се активира мозъка в състояние на обучение, колкото се може по-често, подчертава проф. Одри ван дер Мер.

Няма да е коректно, обаче, ако не спомена за една нова тенденция, която се забелязва дори в страни, чието образование се оценява високо от авторитетни международни организации. Като това на Финландия, която традиционно е в челото на класацията на Програмата за международно оценяване на учениците PISA. Там се извършва постепенен отказ от обучението на ръкописно писмо и се преминава към писане на печатни букви, което е по-лесно. Същевременно се увеличават часовете за печатане на клавиатура. В Германия също се забелязва подобна тенденция – там се експериментира децата да се поставят веднага пред клавиатура, а не първо да се научат да пишат на ръка. Привържениците на подобни подходи са убедени: системата на образованието трябва да е в синхрон с техническия прогрес!

Но те забравят нещо много съществено: писането на ръка развива не само пръстите, но и мисленето на човека. То активира тези зони на главния мозък, които отговарят за паметта и усвояването на нова информация. И не само това: писането на ръка стимулира креативността на децата и младите хора – едно от най-търсените качества днес на планетата. Това е установила проф. Вирджиния Бърнингер от Вашингтонския университет. В нейни проучвания се оказало, че текстове на ученици, написани с писалка се отличавали с много по-богата фантазия и лексикално разнообразие. За нея обяснението е в това, че в процеса на писане мозъка на човека работи  най-активно.

Писането на ръка развива и паметта, която е все по-дефицитна за днешните деца и млади хора. То помага да се запомня съдържанието на уроци и лекции, за разлика от това, което сме записали с клавиатурата на смартфона или таблета например. Наблюдения на психолози са установили, че тези млади хора, които пишат на ръка са в състояние да осмислят чутото и да анализират информацията.  Докато техни връстници, които записват една лекция дословно посредством клавиатура, на практика не могат да направят това.

Писането на ръка има и това предимство, че обогатява и способността за четане и писане. Колкото повече децата пишат на ръка, толкова по-лесно те се научават и да четат.

Естествено, не става дума да се забрани достъпа на детето до клавиатурата – това вече е невъзможно, а не и необходимо. Но е добре да  помним за разликата между невронните процеси и методите за записване на иноформация. Писането на ръка настройва мозъка ни на обучение, а действията с клавиатура  не е са състояние да правят това.

Специалисти, чиято работа е да анализират почерци твърдят, че стилът на писане говори много за човека. Да не умееш да пишеш е доказателство за неработещо мислене. Впречем други експерти – по комуникация са установили, че днешните млади хора не са в състояние да фокусират вниманието си повече от три минути. И една от главните причини за това е, че те не пишат на ръка.

Да умееш да пишеш е в основата на образованието ни. Този процес активира и дисциплинира мисленето ни, тренира не само ръката, но и емоциите, усета ни за красота. Докато клавиатурата пести време, но блокира мозъка. Затова да замениш с нея писането е още един от верните начини да си гарантираш присъединяване към една от бързо растящите социални групи на планетата ни – тази на хората, които са толкова глупави, че не могат да осъзнаят колко са глупави.