В САЩ успешно завършиха два военни теста. Първият е на хиперзвуково оръжие с голяма далекобойност  (Long-Range Hypersonic Weapon -LRHW), а вторият – на високоточна ракета (Precision Strike Missile – PrSM). По този начин американската армия е на път да преодолее сериозното си изоставане от  аналогични руски и китайски въоръжения. Така например, дадените от САЩ на киевския режим оперативно-тактически ракетни комплекси ATACMS са в състояние да поразяват цели, намираши се на разстояние до 300 км. Но руските „Искандер-М“ бият на 500 км, а най-новите им модели надхвърлят и 1000 км.

Що се отнася до хиперзвуковите оръжия тук изоставането на САЩ от Русия и Китай е огромно. Дълго време те не можеха да ги създадат. Но сега определено са направили стъпка напред. На 12 декември т.г. на военният космодрум на САЩ, разположен на нос Канаверал във Флорида, бе изпитан комплекс LRHW, добил популярност и под името „Тъмен орел“ (Dark Eagle). Той се състои от подвижен команден пункт, мобилна пускова установка, машини за осигуряване. Но ще има и модификация, предназначена за изстрелване от кораби и подводници. „Тъмният орел“ работи с ракети AUR, намиращи се в транспортно пускови контейнери, които са носители на хиперзвукови бойни блокове (Common-Hypersonic Glide Body – C-HGB). Изстреляната ракета от нос Канаверал за първи път точно порази учебната цел. Най-вероятно  САЩ ще започнат да въоръжават  с „Тъмен орел“ и свои ескадрени миноносци от типа Zumwalt, подводници Block V Virginia, Ohio и др.

Бойният блок C-HGB  е с нелоши характеристики – развива скорост от около 5 Мах (Max е единица, с която се измерва скоростта на звука) и достига цели на растояние от около 2775 км. Най-вероятно с него ще бъдат въоръжени и комплексите със средна далекобойност   Typhon. От тях се изстрелват крилати ракети  Tomahawk и многоцелевите SM-6. Точно такава система американците изнесоха на Филипините, за да безпокоят китайците. Очаква се след две години тя да се появи и в Германия.

Що се отнася до PrSM на корпорацията Lockheed Martin, те ще бъдат изстрелвани от реактивните системи за залпов огън M-142 HIMARS и M-270 MLRS – същите, с които сега киевския режим нанася удари с ракети ATACMS по мирни руски градове и села. Предполага се, че далекобойността им е около 500 км. Но се подготвя и друг вариант на тази ракета – противокорабна ракета с наземно базиране (Land Based Anti-ShipMissile – LBASM), чиято далекобойност ще е около 1000 км. Не е изключено PrSM да премине догодина изпитания и в бойни условия – от украинска територия да нанесе удари дълбоко в Русия.

Като се има предвид агресивността на САЩ – практически няма военен конфликт в последните десетилетия в света, който те да не са предизвикали, доказва го и случващото се в Украйна, новите американски оръжия няма как да не предизвикат тревога сред руското военно командване. „Тъмният орел“ и високоточните ракети PrSM се създават, за да дадат възможност на САЩ да преодоляват руските системи за противовъздушна отбрана (ПВО) и противоракетна отбрана (ПРО). Ето защо Русия се готви да неутрализира сериозните заплахи за нейната национална сигурност.

Много ефективно средство за това е разполагането на най-новата руска ПВО/ПРО С-500 „Прометей“. На 18 декември т.г. по време на срещата си с военни аташета на чужди държави в Москва, Валерий Герасимов – началник на Генералният щаб на руските въоръжени сили, съобщи изненадваща новина: приключва формирането на първият полк, изцяло оборудван със С-500 „Прометей“! Най-новият руски комплекс за ПВО/ПРО е специално създаден за унищожаване на широк спектър от цели в близкия космос. Ако знаменитата система С-400 успешно ликвидира вражески самолети и въздушни командни пунктове на разстояние до 400 км, то С-500 е в състояние да прехваща и базирани в космоса заплахи. За тази цел за него са създадени и най-новите руски ракети 77N6-N и 77N6-N1. Притежава и свръхмощен изчислителен комплекс, който мигновено обработва цялата постъпваща информация от радарите и дава команда на пусковите установки за ликвидиране на заплахата.

Изпитанията на С-500 „Прометей“ приключиха на 22 февруари т.г. Тогава той порази междуконтинентална балистична ракета  Р-29РМУ2 „Синева“, летяща на хиперзвукова скорост. Тя бе изстреляна от атомния ракетен крайцер „Тула“ от акваторията на Северния ледови океан по полигона „Чижа“ в Архангелска област.

Комплексът С-500 включва команден пункт с автоматизирана система за управление, радиолокационна система и 12 зенитни ракетни установки. Пригоден е за въздушно транспортиране, което означава, че много бързо може да бъде доставен в която и да е точка  на огромната руска територия.

За да бъдат  увеличени неговите (а така също и на С-400) възможности, руските конструктори и инженери създадоха  радара с многолентова (многодиапазонна)  фазирана решетка (AESA) „Енисей“. Той е в състояние да следи за обекти и в близкия космос, т.е. ефективно да открива балистични и хиперзвукови заплахи, „невидими“ (стелт) самолети и ракети. „Енисей“ може не само да проследява едновременно огромен брой цели и да различава фалшивите от реалните, но и  да ги категоризира по приоритети за унищожаване. Мълниеносно определя дали вражеските цели са поразени от ракетите на ПВО/ПРО или не и нформира командния пункт. Появата на „Енисей“ е огромен технологичен успех на руските учени, конструктори, инженери. Той повишава многократно  възможностите на ПВО/ПРО на Русия за ликвидиране на  различни заплахи.

Що се отнася до разполагането в Германия на комплекси Typhon, снабдени с ракети AUR, носители на хиперзвуковите C-HGB, то Русия има с какво да ги  респектира. Която и да е немска военна база е в обсега на действие на станалия вече знаменит руски „Орешник“. А срещу него още не се е появило средство за противодействието му. И най-вероятно в близките десетилетия едва ли  ще се появи.