Моя позната наскоро екзалтирано ми обясняваше, колко неверни са представте ми за събитията в Украйна – за разлика от нейните. Чаровната дама  ми посочи и причината за моята „тотална неинформираност“: това, че за разлика от нея, аз не гледам редовно американската телевизия CNN.

Избягвам да споря с всеки, дори и с привлекателни, но  неосведомени в същността на нещата образи. Ето защо не си позволих да спомена, че телевизия по принцип не гледам, но редовно следя  сайта на CNN. Както и на много други влиятелни американски и западноевропейски медии. Да се занимавам с това десетилетия наред ми бе професия. А впоследствие се превърна  в неотменима част от всекидневието ми. Ето защо за разлика от милата дама и милиони като нея по света и у нас зная, че  от CNN и по-голямата част от западните медии може да научиш за гледната точка на властелините на света – олигарсите и обслужващите ги политици и манипулатори. Но всичко онова, което се разминава с тяхното „правилно мислене“ и безпристрастна оценка на събитията, включително и в Украйна, там не може да намериш. Причината за това е много простичка: изразена е в познатата поговорка музикантите свирят онова, за което им се плаща. Медиите отразяват единствено гледната точка на тези, които наливат милиони в джобовете на техните собственици и на популярни журналисти.

Потвърждение на това са и резултатите от ново проучване, осъществено от американският Център за изследване на медиите (Media Research Center – MRC). То свидетелства, че заклетият враг на семейството, фен на хомосексуализма, лесбийството, трансджендаризма и всевъзможните извратености на ЛГБТ+, русофоба  Джордж Сорос, е предоставил над 32 милиарда долара за промиване на мозъци на човечеството. Благодарение на неговите пари са създадени безброй неправителствени организации по света и у нас. Посредством тях той контролира едни от най-големите медийни организации – като CNN, NBC, CBS, Bloomberg, NPR, Washington Post, ABC, CBS, NPR,  Reuters, The New York Times,  PolitiFact   и др. Едни от най-популярните журналисти в САЩ – като водещия Лестър Холт на NBC “Nightly News”, главния редактор на Washington Post Сали Бъзби, съоснователят на Блумбърг Матю Уинклър, Кристиан Аманпур  от CNN и др., на практика са на заплата и при Сорос.

Много влиятелни публицисти са свързани със Сорос и чрез Комитета за защита на журналистите, който е получил 2.7 милиона долара чрез финансирани от него групи. На този фон е обяснимо защо членовете на този комитет така яростно защитават Сорос в своите материали.

Още един факт от проучването на MRC: Институтът Аспен (основан е през 1949 г.) е неправителствена организация с център Вашингтон (САЩ), който активно работи в много държави, в това число и в Украйна. А чии възгледи и „ценности“ разпространява в световното публично пространство  сами можете да прецените: само в периода между 2016 и 2020 г. организации, свързани със Сорос, са  предоставили на Института Аспен над 1.1 милиард долара!

Проучването на MRC сочи, че 253 журналисти и активисти са получавали финансиране от различни организации на Сорос. За да заслужат огромните си пари те денонощно са манипулирали и продължават да промиват мозъците на милиони хора, отбелязват Джоузеф Васкес и Даниел Снайдър – водещи изследователи на MRC. Контролът от страна на Сорос на медийното пространство оказва огромно влияние върху начина, по който на обикновените хора се представят събитията по света. Както и за коригиране и филтриране, недопускане в публичното пространство на истории и коментари, които подлагат на съмнения или се разминават с „правилното мислене“ на соросоистите.

Ярък пример за невероятната цензура, осъществявана и благодарение на парите на Сорос в американското и световното публично пространство, е отразяването на събитията в Украйна. Както изтъква известната американска журналистка Катрина ванден Хювел, в американските медии липсват публични дискусии и дебат за водената от САЩ и НАТО  прокси война срещу Русия на украинска територия. Не се подлага на съмнение политиката на въоръжаване на украинския режим, избягва се темата за фашизма в Украйна днес, игнорира се украинската история и т.н.

Налице е „интелектуална зона забранена за полети“ описва ситуацията друг американски журналист – Мат Таиби.  Всички, които се разграничават от „правилната линия за Украйна“, биват изключвани от големите корпоративни медии или маргинализирани. Затова в американското публично пространство липсва така необходимото разнообразие на гледни точки, история и контекст – вместо това в него властват „предубедени пристрастия“. Демонизиран бе един от най-големите интелектуалци на нашето време – професор Ноам Чомски. Омаскаряват се професор  Джон Миършаймър от Чикагския университет, бившия американски посланик Час Фриймън и много други, които предлагат  убедителни аргументи за истинските причини да я има войната в Украйна.

Предоставя се думата единствено на „експерти“, чиито скрити работодатели са хора като Сорос и собственици на оръжейни корпорации. Но, ако те си позволят да кажат това, което не трябва да казват, да популяризират становище в противоречие с това на този, който им плаща, то те веднага се лишават от неговите пари.

Впрочем и една от най-големите американски организации – RAND Corporation, потвърждава деградацията на американската журналистика. А точно тя днес е истинският еталон, единствено достоен за следване от родната – върху нея е фокусирано най-вече и обучението на бъдещите журналисти в СУ например. RAND Corporation осъществи задълбочен анализ на съдържанието на най-големите медии, като  The New York Times, Washington Post, CBS, NBC, ABC, CNN,  Politico, The Blaze, Buzzfeed, The Daily Caller, The Huffington Post и др. Основният извод на нейните експерти е: американската журналистика става все по-субективна и пристрастна! В нейното съдържание вместо факти доминират мнения, насочени да въздействат върху емоциите на публиката. Що се отнася до истината, нея просто я няма – тя се „разпада“.

Резултатът от диктатурата в медийното пространство е отсъствие на критично мислене и стремеж да се игнорира очевидното. Липсата на разнообразие на гледни точки и аргументи не позволява да се вникне в същността и перспективите на събитията. Както много точно го е казал големият американски публицист Уолтър Липман (1889 – 1974)  „Когато всички мислят еднакво, никой не мисли.“

Проучването на MRC е поредно доказателство и за това, че картината, която всеки ден „български“ медии, настанили се комфортно на хранилката на Джордж Сорос ни предлагат и истината за събитията по света  и у нас, са две разминаващи се явления. И в прекрасната ни Татковина, както и в САЩ, твърденията за свобода, независимост, обективност, безпристрастност на медиите са приказки, които нямат нищо общо с реалността. А това означава, че и изгражданият от тях образ на САЩ като държава, еталон за демокрация, е просто мит – за да има демократично устройство е нужна  реална свобода на словото!

Разказват, че над вратите на една от първите агенции за публична комуникация, открита преди повече от век в Америка, е стоял следния надпис: „Работим за всеки, който си плаща!“ Със същата лекота, с която днес медии по света и у нас масово тиражират лъжи, дезинформация и всевъзможни измислици, създавани от екипи на образи като Джордж Сорос, те могат да започнат да разпространяват и точно обратни на тях.

Но само при едно условие: този, който е заинтересован това да се случва, им плаща много, много повече…