„Гниене на мозъка“ (brain rot) – това е думата на 2024 година според Оксфордският речник, еталона за английският език. За това ни информира сайта на Oxford University Press. Тази фраза британците използват, когато искат да изразят презрението си към консумацията на некачествено, без никаква ценност и затъпяващо човека съдържание. Според британски експерти в последните две години честотата на употреба на „гниене на мозъци“, най-вече заради ровенето в интернет, се е увеличила с 230 на сто! 

Сама по себе си фразата не е нова – смята се, че е употребена за първи път през 1854 г. от американският писател и философ Хенри Торо (1817–1862) в неговата автобиографична книга „Уолдън“. Но  тя най-точно изразява ролята, която днес медиите в условията на „демокрацията“ осъществяват  денонощно и неуморимо: да промиват мозъците на публиката, да я затъпяват и превръщат в послушна тълпа за командване от овластени „елити“.

Доказателства за това в западното и родно публично пространство има колкото искате. Така сега грандиозен скандал се завихри около един от най-големите телевизионни канали в света – американският CNN. Същият този, от който са очаровани и сляпо го копират  родните телевизии. Неговата практика предани на евроатлантизма, глобализма и соросоизма преподаватели горещо препоръчват на младите хора, които се учат в сградата на улица „Московска“ №49 в София. Там се намира  Факултетът по журналистика и масова комуникация на СУ. Впрочем това е повод да се  обърна към властите с питане, как все още е възможно в столицата ни да има улица, която така да се нарича? Крайно време е тази грешка да бъде поправена и тя да носи име на достойни хора – като Джо Байдън, Урсула фон дер Лайен, Володимир Зеленски… Или просто да я наречем „Вашингтон“!

Но какво се случи в CNN? В него Клариса Уорд – една от звездите на американската журналистика, с над 20-годишна практика, излъчи на 11 декември т.г. свой репортаж от сирийски затвор.  По нейните думи това е „един от многото секретни затвори, разпръснати по целия Дамаск“. Неговата основна задача е била „да убива всички критици на управляващия режим“. В репортажа си тя заявява, че е спасила един  затворник – Адил Гарбал, прекарал месеци в този секретен пандиз. Историята е разказана драматично от CNN и   дълбоко трогва зрителя от съдбата на този невинно пострадал, оставен много дни без вода, храна и светлина човек. И, естествено, поражда  буря от ненавист към жестокия диктатор Башар Асад, вече свален от власт.

Но много скоро се оказа, че това е поредна нагла лъжа от страна на  CNN: затворникът всъщност си е точно на мястото – той е изпратен там за реално извършени престъпления: кражби, корупция, злоупотреба със служебното положение. Той не е невинен политически затворник, дори не се и казва  Адил Гарбал, а Салама Мохамад Салама. Нещо повече – тайният затвор е бил отворен и затворниците в него са освободени два дни, преди там да се появи екипа на CNN. Клариса Уорд е разиграла режисирано театрално представление, което е показано на  зрителите като автентично събитие. Наглостта на американският телевизионен канал е, че въпреки разкриването на скандалната измама, той защитава своя журналист. И лъжливият, инсцениран репортаж продължава да го има в ефира.

Стив Розенберг (роден  през 1968 г.) е известен британски журналист, който работи за BBC. На пресконференция по време на срещата на БРИКС в град Казан (Русия) той зададе въпроси на Владимир Путин. Но след това си позволи да изреже от неговия отговор всичко онова, което не се хареса  на него и на господарите му. Стив запита руския президент, защо след като в деклерацията на БРИКС се говори за необходимостта от глобална и регионална стабилност, безопасност и справедлив мир Русия е нахлула в Украйна? И поиска от него  да коментира заявленията на британското разузнаване, че Русия си е поставила за цел „да сее хаос по улиците на Британия и Европа чрез палежи, диверсии и т.н.“

Във видеото, което излъчи по-късно Стив, попадна само част от отговора на Владимир Путин. Британският журналист скри най-същественото от това, което каза руският президент. Като например, че събитията в някои европейски градове са резултат от вътрешната политика на тези държави. Европейската икономика балансира на границата на рецесията, а водещите икономики на еврозоната фактически вече са в рецесия. Путин зададе риторичен въпрос: и затова ли е виновна Русия? Той припомни, че европейските държави сами са се отказали от руските енергоносители и независимо, че са съхранени тръбопроводи от „Северен поток-2“  немските власти по политически причини не искат да ги използват. Резултатът е, че цели отрасли на немската икономика се изнасят в САЩ, но за това не е виновна Русия. Тя няма отношение и към резкия спад на жизненото равнище на живота в европейските държави. Той обясни случващото се като бягство от отговорност за неправлни политически и икономически решения. Путин говори и за злоупотребата на Запада с екологията, за неоколониализма, който той провежда в Африка, за опасността от ескалация. „Не ние се занимаваме с тази ескалация. На изостряне винаги играят тези, които стоят от другата страна. Ние сме готови към подобно изостряне. Помислете, готови ли са тези страни, които се занимават с това“, заяви Путин. Но всичко това бе скрито от публиката – „почтеният“, предан на „ценностите на демокрацията и свободата на словото“ Стив Розенберг просто не го допусна в ефира.

Неоспорим факт е, че цензурата днес е  ужасяваща в т.н. „свободен свят“, към който вече принадлежим и ние. Естествено, лидер в това отношение са САЩ. Към неговият Държавен департамент например, съществува т.н. Център за глобално ангажиране  (Global Engagement Center – GEC). Неговият годишен бюджет е от 100 милиона долара. Главната му задача е да се бори с „руската дезинформация“. Чрез GEC се оказва силен натиск върху рекламодатели – на тях се „препоръчва“ да не рекламират в издания, които центъра обвинява в разпространение на „дезинформация“. Така на практика тях ги лишават от рекламни приходи и те едва оцеляват. GEC е финансирал и групи като Digital Forensic Research Lab на Атлантическия съвет. Впрочем негово подразделение е създадено у нас и от него се излъчват най-вече ключови фигури за силовите ни министерства. Digital Forensic Research Lab е съставял „черни“ списъци на Twitter акаунти, които след това е изпращал на Twitter с искане за тяхното деактивиране. GEC финансира и други служби и бюра за манипулиране на чужда информация. Илон Мъск определи GEC като  „най-лошия нарушител в правителството на САЩ“, когато става въпрос за цензура и медийна манипулация.

Интересното е, че въпреки чудовищните размери на цензурата  има немалко хора, които съумяват да се доберат до истината. За пореден път се потвърждава верността на написаното от великият Иван Вазов: „Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне!“ Дори The New York Times, който най-малко може да бъде обвинен в любов към Русия, е принуден да направи извод: независимо от санкциите против RT (международен руски телевизионен канал) руските тезиси са много популярни в САЩ! Вестникът цитира резултати от проучване на CrowdTangle, които сочат: онлайн-страниците на RT и на други свързани с нея медии – като Sputnik например, имат над 88 милиона абонати в света. Основната идея за империалистическата агресия на Запада, която защитава RT, отлично се съчетава с широко разпространеното в обществото недоверие към САЩ и Европа, пише The New York Times.

Но ако си мислите, че у нас медиите работят различно – свободни са да разпространяват истината такава, каквато е, не са продажни, сурово цензурирани и командвани  (директно и косвено)  от организации на западни държави, значи сте един добър голям наивник. Проучване, осъществено в страната ни от Асоциацията на европейските журналисти, посочи: всеки четвърти журналист в България си налага автоцензура! Според анкетираните български журналисти, основният проблем е сливането на икономически и политически интереси. Те признават, че се чувстват все по-несвободни, несигурни и работят под стрес.

Един от любимите ми американски писатели – Марк Твен (1835-1910) е написал и следното: „Бедата е, че глупаците – които представляват огромното и съкрушително мнозинство в нашата и във всяка друга нация, истински вярват на това, което четат по вестниците.“

Много вода е изтекла оттогава, но единственото, което се е променило в света на медиите е, че те са станали още по-нагли, цинични и меркантилни в разпространяването на неистини и дезинформация. А що се отнася до тяхната публика – глупаците в нея, които искрено вярват в медийната продукция, днес  са несравнимо повече!