Маркетолози или майстори са ни нужни?

Маркетолози или майстори са ни нужни?

Недостиг  на специалисти обхваща прекрасната ни Татковина. Кадрови глад изпитват все повече стопански отрасли. На родни предприятия липсват, както квалифицирани инженери, така и простосмъртни майстори – стругари, заварчици, водопроводчици, строители, монтьори, дърводелци… Търсенето  им в пъти надвишава предлаганото, като тенденцията е това разминаване да продължава да расте. Причината е, че образователната ни система вече не е в състояние да реши проблема – тя е буквално  съсипана. А цялата масова култура в последните три десетилетия изгражда  младите българи не като трудолюбиви, предприемчиви, активни хора, а като лениви консуматори. За които връх на успеха е да въртиш волана на лъскав автомобил и да не излизаш от мола.

Деформират се и представите за университетско образование. Днес всяко  уважаващо себе си висше учебно заведение (а у нас те са цели 50!) бълва в огромни количества журналисти, маркетолози, политолози, публични администратори, рекламисти,  икономисти, юристи, психолози… В интерес на истината на повечето от студентите бързо им просветва, че едва ли ще се занимават утре с това, което са записали да следват. И повечето от тях предпочитат да се наслаждават на безкрайния купон, наречен студентски живот.

Затова пазарът на труда прелива от дипломирани висшисти, които не стават за нищо. Част от тях намират препитание в кол-центрове, в заведения за бързо хранене, предлагат мостри на клиенти в супермаркети, разнасят пратки като куриери… Правят всичко друго, само не и това, за което би трябвало да се готвят четири години като бакалаври и още десетина месеца като магистри.

Преди три десетилетия нашата образователна система бе една от най-добрите в Европа. Но с дружните усилия на англосакси и техните овластени марионетки у нас тя бе окончателно ликвидирана. За да се превърне в машина за производство на дипломи за средно и висше образование, а не на знания. Засега все още качествена е подготовката в области като  математика и компютърни науки. Но що се отнася до т.н. хуманитарни  специалности (журналистика, политология, психология, икономика, публична администрация и др.,) там е пълна трагедия. В  тях вече приоритетите са други – промиване на мозъците на студентите в духа на либерализма, евроатлантизма, ЛГБТ+ – „ценностите“ и т.н.

„Пазарната икономика“ показа на университетите, че те безпроблемно могат да се превърнат в доходоносни организации. И от някогашни „империи на знанията“ те се трансформираха в машини за правене на пари. Те престанаха да се вълнуват от резултатите на своя труд –  доколко полезни са уменията, знанията, навиците, които предлагат на студентите, на бъдещите им работни места.

Стандартите за компетентност изчезнаха, но се появи невероятна инфлация в оценяването – в пъти по-голяма от тази, която срещаме в магазините. Днешният студент е наясно, че независимо дали знае или не, изпита ще го вземе – та той коректно си е платил на университета за да получи неговата диплома.

Косвено доказателство за некадърността и невероятното невежество на хиляди дипломирали се висшисти може да получим и от резултатите от парламентарните избори у нас за последните две години. Едни и същи партийки, които нито работят за националните ни интереси, нито пък излъчват компетентни, образовани, почтени кандидати, се възпроизвеждат в парламента ни. За тях гласуват най-вече млади хора, завършили университет. Най-вероятно правят това, защото в самовлюбените, неграмотни, мързеливи, фанатизирани тарикати, изпълнили  коридорите на властта у нас, много от тях  разпознават самите себе си…

Брайън Каплан е професор по икономика в Университета „Джордж Мейсън“,  изследовател е и в института „Катон“. Баща е на четири деца. Автор е на много интересни книги. В една от тях той търси отговор на въпроса вярно ли е, че образователната система е загуба на време и страшно много пари. Според Брайън днес млади хора записват университет не защото се нуждаят от знания, а заради дипломата – те очакват тя да им донесе желани предимства: пари, престиж, кариера…

Естествено, това го знаят и университетите. Ето защо те са се преориентирали от създаването на човешки капитал към продажба на дипломи. В тях днес се преподават много малко работни умения, които са необходими и полезни за работодателите. Така на практика изучаваното от младите хора в училище и университета има все по-малка стойност на пазара на труда. Американската образователна система е изключително нефункционална, но в нея продължават да се наливат много пари. Изводът, който прави Брайън въз основата на богат доказателствен материал за образованието в САЩ е, че американците имат нужда от все по-малко образование!

Пазарът на труда е безжалостен и по своему справедлив. Той се подчинява не на емоции, а на сурова реалност – има право на живот само ефективното, производителното, конкурентоспособното. Но точно такива хора недостигат – вместо тях преобладават „дипломирани“.

Когато немската компания Siemens Energy  откри в Северна Каролина (САЩ) завод за производство на газови турбини на нея и бяха нужни 800 работника. Условията на труд бяха идеални, заплатата – фантастична. И незабавно над 10000 души пожелаха да станат нейни служители.

Но само желанието се оказа недостатъчно – по-малко от 15 на сто от кандидатите успяха да издържат тестовете по четене, писане и математика, които проведе с тях компанията. Тогава  шефът на Siemens U.S.A.  Ерик Шпигел заяви:

-Работниците в производството днес трябва да  притежават много повече знания, умения и навици, в сравнение с миналото. И затова при нас няма работа за дипломирани, но необразовани хора!

Веднага след като стана собственик на Twitter Илън Мъск  незабавно съкрати половината от неговите служители – над 3700 души. Същото сега се случва и в „Мета“, която е собственик на „Фейсбук“. Предстои да  бъдат уволнени голяма част от  нейните над 87000 служители. Това са най-големите съкращения в цялата 18-годишна история на „Мета“. И сред комплексът от причини за това са и липсата на умения, знания, навици у немалка част от дипломираните наемни служители и работници.

Американските марионетки на власт у нас с невероятен ентусиазъм досъсипват и последните остатъци от някогашното качествено българско образование. И вместо него ни пробутват американският образователен модел. Резултатът ще е неизбежен – некачествен „продукт“ ще продължава да произвежда родното образование. Изключенията са твърде малко и не са в състояние да променят тази зловредна тенденция.

Хора, които следят случващото се в образованието в света сочат, че добро решение на растящите проблеми са намерили в Швейцария. Там акцента се поставя върху професионалното образование. В него младите хора получават конкретни умения за работа, а не перчене с диплом. В Швейцария не повече от една трета от абитуриентите избират да следват. Огромната част от тях получават образование по някоя от 230 възможни специалности. От 10 клас учениците в тази уредена държава, започват да се обучават допълнително в компании, като труда им се заплаща. Защо да се учудваме, че точно в Швейцария безработицата сред младите хора е една от най-ниските на нашия континент. И за разлика от българските си връстници младите швейцарци  въобще не приемат липсата на диплом за висше образование като лична трагедия. Те си осигуряват отлични доходи с уменията и навиците, които получават в професионалното училище.

Огромната част  от дипломираните у нас бакалаври и магистри през последните пет години се занимават с всичко друго, само не с това, за което би трябвало да са ги готвили в университета. Те напълно са се деквалифицирали по специалността, за която са им дали диплома. Или другояче казано – прахосали са години и немалко пари на вятъра…

А обществото ни се е лишило от така необходимите му хиляди майстори…