Удо Улфкоте – роден през 1960 г., в Липпщат, провинция Северен Рейн-Вестфалия, е изтъкнат германски журналист  и изследовател. Учил е право и политика във Фрайбургския университет и Лондонския университет. Работил е в един от най-големите немски вестници – „Франкфуртер алгемайне цайтунг” в периода от   1986 до 2003 г.  Бил е съветник в правителството на федералния канцлер на ФРГ Хелмут Кол, преподавател  по управление на сигурността в университета Люнебург, член на  плановата комисия на фондация „Конрад Аденауер“, референт към Федералната академия за политика на сигурността. Автор е на 30 книги. На 13 януари 2017 г. е намерен мъртав в дома си – официалната версия е, че е починал от „сърдечна недостатъчност“.

Преди няколко години на книжния пазар в Германия се появи неговата книга с определено интригуващо заглавие: „Продажните журналисти“. През 2015 г. тя излезе на 6-то място в годишната класация на бестселърите за научна литература на немската медия  Spiegel. Буквално за броени дни от нея са продадени над 150000 броя.  Преведена е на много езици, включително и на български.

В книгата си  Удо твърди, че Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ  десетилетия наред подкупва и вербува журналисти по света, за да ги принуди да създават материали с проамериканска и антируска насоченост. Самият той е бил на заплата и в ЦРУ, както и  в тайните служби на Германия. Неговата задача е била да лъже, заблуждава и да не казва истината на хората. Той е писал добри новини за САЩ и лоши за Русия. За него преобладаващата част от медиите по света не са нищо друго освен пропагандни машини за промиване на мозъци в интерес на политически партии, тайни служби, международни „мозъчни тръстове“, финансови и олигархични елити… Удо разказва, че агенти на ЦРУ и на техните съюзници от НАТО подготвят текстове, които след това се появяват в медиите, но под името на популярни журналисти. Той признава, че от 3500 материала, които е публикувал във „Франкфуртер алгемайне цайтунг”, по-малко от една пета от тях са написани лично от него. Огромната част са изготвени от хората на ЦРУ, но във вестника са се появявали подписани с името му.

За Удо специалните служби знаят как да привлекат журналиста – с много пари, скъпи подаръци, луксозни забавления, пътешествия… Той публикува имената на 3000 продажни журналисти, на които им плаща ЦРУ и други западни разузнавателни служби. А от факта, че никой от посочените от него медии и журналисти не поиска да го съди за клевета следва, че той говори истината.

За Удо тези, които контролират информацията, определят  мисленето и поведението на хората. А журналистите са просто кукли на конци, които пишат, показват или говорят само това, което шефовете им  нареждат да правят.

За него един от лостовете за влияние върху медиите са проамериканските неправителствени организации, които ЦРУ създава навсякъде, където има тази възможност.

Удо почина преди четири години, но ситуацията, която той описва в „Продажните журналисти“ никак не се е променила в позитивна посока. Точно обратното – ЦРУ и контролираните от него специални служби на съюзниците на САЩ, все по-агресивно вербуват и купуват журналисти навсякъде по света. Тази своя дейност днес шпионите вече реализират и на територията на самата Америка, нарушавайки съществуващи правила за периметъра им на дейност. Доказателство за това е интересна статия, която се появи в популярната американска медия The American Conservative. Гя е написана е от Питър Ван Бюрен – известен публицист, автор на няколко книги. Според него ЦРУ използва медиите за да манипулира американския народ и да оказва натиск върху политици. Той припомня, че след края на Втората световна война ЦРУ провежда непрекъснато специални операции, за да влияе върху общественото мнение в други страни.  Питър Ван Бюрен цитира бившият директор на ЦРУ Леон Панета, който казва, че неговата организация е купувала медии в държави или  региони, за да бъдат използвани за „предаване на конкретни послания и повлияване на тези, които имат власт в медии“. Контролът върху купените журналисти и медии бива пряк, но и косвен (невидим),  когато е необходимо да се съхрани доверието на публиката към конкретна медия или журналисти. Благодарение на продажните журналисти се разпространяват нужните на ЦРУ нагласи и представи, контролира се информацията като инструмент за въздействие върху хората.

Много ефективна стратегия е да се създаде „източник“ за медии, които се ползват с уважение сред публиката – тогава доверието към тях се разпространява и върху  дезинформацията. Максимална ефективност се постига, когато едно поставено лице на ЦРУ става първоначален източник на информация, а друго – пак негов агент, се явява като уж независим източник, който я потвърждава. Впоследствие тази информация се подема от останалите медии. Много често истинска информация се смесва с дезинформация, за да се спечели доверието на хората.  На практика ЦРУ пише заглавията на огромната част от материалите, които утре публиката ще види в медиите.

Особено активно ЦРУ работи с академични среди и различни експерти, като определя и финансира темите на техни научни изследвания и проекти. А резултатите от тях  впоследствие се използват като „доказателства“ при едни или други внушения. С тях се опровергават и враждебни контраматериали и дискредитират други възможни нежелани интерпретации на внушаваните послания.

За Питър Ван Бюрен все по-голям проблем е, че днес ЦРУ върши същото и в самата Америка. Чрез т.н. операция „Присмехулник“ на ЦРУ  (Operation Mockingbird the CIA) то управлява над 400 американски журналисти. Това е тема „табу“ за медиите в САЩ. Нещо повече: водещите американски новинарски организации всячески поощряват подобна „журналистическа“ дейност. За Питър Ван Бюрен само вестник „Ню Йорк Таймс“ осигурява покритие на десет служители на ЦРУ в продължение на десетилетия, но мълчи за това.

В момента ЦРУ работи срещу американския народ, като използва най-активно утвърдени медии, пише The American Conservative. При това днес  все по-лесно  се намират „демократично мислещи“ и „независими“ журналисти в САЩ, които са съгласни да скриват истината. А онези техни колеги, които се противопоставят на тази порочна практика, биват преследвани. Това се случи с известният американски журналист Глен Гринуолд, носител на наградата  „Пулицър“. MSNBC го забрани, други медии започнаха да го клеветят и да рушат репутацията му.  Глен бе принуден да напусне  Intercept, заради натиска върху него да острани от своя статия части, които критикуват президента Джо Байдън.

За Питър Ван Бюрен американските медии днес сами са се превърнали в агенти за дезинформация. След десетилетия успешно промиване на мозъците на населението в други държави, сега ЦРУ все по-агресивно прилага натрупания опит в тази насока в самата Америка.

А демокрацията вече загуби своя смисъл и значение – тя е само една красива приказка, обобщава Питър Ван Бюрен.

Истината е, че журналистите винаги и навсякъде са под строг контрол. „Силните на деня“ определят техния дневен ред, приоритетите в публикационната им политика, водещите им теми. Казват им, кои са „лошите“ и трябва да бъдат демонизирани и кои са добрите, за да не спират с хвалебствията си за тях. Но, ако журналисти се противопоставят на подобна цензура, то те просто биват изгонвани на улицата.

Наивно е да си мислим, че „продажни журналисти“ няма в прекрасната ни Татковина. И, че „родните“ ни медии наистина съществуват единствено, за да ни осведомяват „безпристрастно“ и „обективно“. Достатъчно е да си спомним, кои медии и автори се надпреварват да раздухват създаденият от западните специални служби мит за „руска заплаха“ у нас например.

И тогава няма да ни е трудно да ги разпознаем.