Къде е най-безопасно, ако избухне ядрена война?
Скоро най-ново хиперзвуково оръжие с голям обсег (the Long-Range Hypersonic Weapon – LRHW) на действие ще попълни арсенала на американската армия. И ще направи Русия и Китай още по-уязвими. Новата ракета LRHW ще лети 17 пъти по-бързо от скоростта на звука и ще може да поразява цели на разстояние от около 2776 км (1725 мили). Това означава, че LRHW ще е способна да унищожава вражески обекти от далечни диапазони – с нея американските сили безпрепятствено ще могат да нанасят удари по територията на Русия и Китай, ако възникне конфликт с тях.
Така ни представя най-новото хиперзвуково оръжие на американската армия Popular Mechanics. В нея се появи статия на Кайл Мизоками – публицист, специализирал по въпросите на отбраната и сигурността (а самият той живее в Сан Франциско, САЩ). Според него защитата от LRHW, появата на която е отговора на САЩ на хиперзвуковото оръжие на Русия и Китай, ще е много трудна. Ракетата ще бъде готова за изпитания през 2023 г. Всяка LRHW – батарея ще включва команден център, който ще управлява четири транспортьора. А на всеки от тях ще са монтирани по две хиперзвукови ракети.
Освен на земята, новите LRHW бъдат разполагани и на всичките 69 разрушителя на американските военно-морски сили. Изнесени в страни-съюзници, като Южна Корея, Тайван, Япония или Филипините, армейски LRHW батареи ще могат да поразяват цели в Южнокитайско море, китайските бази на остров Хайнан и континенталната част на Китай. Вярно, отбелязва Кайл Мизоками, съществува засега нерешен проблем – транспортьорите могат да се движат само по здрави пътища, на които ракетите няма да се тресат. А що се отнася до Русия с появата на LRHW нейната столица Москва, вече няма да е в безопасност. Изстреляни от Лондон например, хиперзвукови ракети LRHW бързо ще я поразят. И, ако доскоро Русия и Китай са имали предимство в разработването на хиперзвукови оръжия, то новосъздаваните системи на САЩ ще ги надминат, пише Кайл Мизоками.
Има само един малък проблем в цялата тази история: възторжената тоналност, която личи от редовете на Кайл Мизоками, когато ни разказва за LRHW, е доста прибързана. Наскоро доклад на Сметната палата на САЩ (The Government Accountability Office – GAO) стигна до извода, че програмата за създаване на американско хиперзвуково оръжие среща редица препятствия, включително от технологичен характер. Това определя и нейното видимо изоставане от други държави. Така Русия вече разполага с хиперзвуковата си ракета „Циркон“. С нея е въоръжена и най-новата и стратегическа подводница „Казан“ (самата тя представлява особен интерес, защото е истинско чудо на най-модерните технологии и по редица показатели няма конкуренти в света). А нейните самолети-прехващачи МиГ-31К носят хиперзвукови ракети „Кинжал“, с които унищожават цели на разстояние до 2000 км. При това бойните им глави могат да са с обикновени, но и с ядрени заряди.
Това, че САЩ ще настигнат Русия скоро в областта на хиперзвуковите оръжия, където тя е лидер, е съмнително – тя сега ги изпреварва поне с десетилетие в тази област на въоръженията. И едва ли ще спре да ги развива, за да чака кога Америка ще я настигне.
По-интересен е другия въпрос: дали с новото хиперзвуково оръжие, което ще се появи в Америка един ден, Москва става лесна плячка за нея? Точният отговор е: практически това е невъзможно да се случи. Русия сега въвежда в противовъздушната отбрана на своята столица уникален нов мобилен комплекс – А-235 „Нудоль“. Това е може би най-засекретения руски проект, но някои негови основни характеристики вече са известни: хиперзвукова скорост, възможност за прехващане на междуконтинентални балистични ракети, унищожаване на спътници и др. Америка няма и едва ли в близките десетилетия ще разполага със средства за преодоляване на тази руска защитна система.
Противовъздушната отбрана на Москва е дълбоко ешалонирана и разполага с различни средства, включително с най-новите С-350 „Витяз“ (наричат го „убиец“ на крилати ракети), С-400, С-500 (той пък е терминатор на спътници) и др. А нейният мозък – многофункционалната радиолокационна станция „Дон-2Н“ разполага с изчислителен комплекс („Елбрус-90С“), който е способен да извършва 100 милиарда операции в секунда! За сравнение неговият предшественик „Елбрус-2“ е бил в състояние да направи за същото време 12,5 милиона операции. „Дон-2“ забелязва, съпровожда, селектира и изчислява траекторията на целите и насочва към тях противоракетите. В състояние е да сканира въздушното пространство и близкия космос на 4000 км по азимут и на 40000 км височина, като е способен да определи предмет с размери на топка за тенис.
Противовъздушната защита на Москва ползва информация и от най-новата руска система за предупреждение на ракетни нападения (РСПН), държавните изпитания на която завършиха наскоро. Става дума за изключително мощен комплекс от средства, които забелязват цели, селектират ги, обработват цялата тази информация и я изпращат на командния пункт. В състояние е да фиксира старта на хиперзвукови ракети, да следи полета им и да определя, кои от тях са опасни за да бъдат незабавно унищожени.
Военният експерт Калеб Ларсън, в своя публикация в американската медия The National Interest се пита: къде е най-безопасното място на Земята в случай, че избухне ядрена война? И стига до извода, че това не е нито Вашингтон, нито Лондон – то е Москва. Тя има противоракетен щит, който я прави непроницаема за противника, включително и за неговите хиперзвукови ракети.
Добре е русофобите, които напоследък започнаха да се множат и у нас, да знаят това. И да понамалят ентусиазма си, с който се опитват да промиват мозъците ни. Ядрената война никой не може да изключи, но допускам, че дори и те – независимо от проблемите, които определено имат с психичното си здраве, предпочитат да са живи.