Къде грешим, готвейки децата си за бъдещето
Не познавам родители, които да не желаят децата им да израснат като успешни и щастливи хора. Повечето от тях полагат сериозни усилия, това да се случи. Но не са малко и тези, които остават разочаровани – нерядко нещо в този процес се обърква. И на мястото на очарователното малко хлапе се появява мрънкащ, ленив, безотговорен към съдбата си, нереализирал се голям човек.
Кои са причините за разочарованието, което в един ден достига до немалко родители и техни деца? Оказва се, че виновни за разминаването между очаквания и действителност, са и някои грешки, които ние като родители допускаме към децата си.
Формираме у тях нереалистични очаквания
Факт е, че много млади хора са свръхпретенциозни към работата, която им се предлага. Те не си дават сметка, че всички не могат да станат бизнесмени, премиери, олимпийски шампиони, архитекти, дизайнери…
В подобни професионални роли се реализират малцина. Но още много десетилетия ще недостигат строители, трактористи, медицински сестри, учители… И колкото и странно да изглежда точно сред немного престижни професии, заради дефицита на кадри, ще растат и заплатите.
Животът е несправедлив и децата трябва да свикват с този факт. Наивно е да очакват, че утре ще получават огромна заплата, само ако сега бележника им се пълни с шестици – това няма как да се случи.
Децата трябва да готвим за един свят, в който перспективите ще се стесняват – заради глобалната свръхконкуренция и автоматизацията на работни места. Да ги учим, че всеки труд е достоен и да насочват енергията си към това, което им е подвластно. Да бъдат търпеливи и да не очакват незабавни резултати. И всяка малка победа да възприемат като стъпало към следващата, която ще ги приближава до постигането на целта им.
Бърза родителска помощ
Хиперопеката от страна на родители днес се е превърнала в истинско бедствие. Дори има случаи, когато родители на студенти се намесват в учебния процес, ходатайстват за по-високи оценки. Те изпитват панически страх техните рожби, навършили впрочем отдавна пълнолетие, да не се провалят.
Ако искаме децата ни да бъдат печеливши, ще трябва да приемем те да търпят неуспехи. Провалите са един от добрите учители за това, как да се справяш сам с неизбежните проблеми, пред които ще те изправя живота. А когато позволяваме на децата си да търпят неудачи, ние всъщност им показваме, че вярваме в техните способности да преодоляват различни предизвикателства. И така ги правим устойчиви и способни да поемат обмислени рискове. Животът е пълен с изненади и предизвикателства и затова е пагубно да ги обкръжаваме с комфорт. Докато изпитанията, пред които те се изправят като деца, им помагат да установяват погрешността на определени подходи и необходимостта от други действия, за да постигат целите си утре.
Нека си почиват – та те са още деца!
Прекаленото обгрижване на децата ни се изразява и в освобождаването им от домашни задължения. А това е много сериозна грешка, защото едно от основните ни задължения като родители, е да ги приучим на труд. Длъжни сме да ги включваме в домашни ангажименти всеки ден, дори и тогава, когато те не желаят това.
Те трябва да разберат, че има неща, които трябва да бъдат вършени – последователно, независимо дали други дейности са далеч по привлекателни от тях.
Така се формират у децата и делови навици – липсата им е едно от главните препятствия при намирането на добре платена работа днес. Доказано е, че най-високи професионални резултати постигат тези, които в детство са ги ангажирали с домашна работа. Точно тези деца, като пораснат, имат добри социални навици, справят се със стреса, упорити и уверени са в правилността и ценността на това, с което се занимават.
Да не преследват чужди мечти
Има родители, които непрекъснато сочат като пример за подражание на детето си негови връстници или известни личности. С това трябва да се внимава, защото може да има негативно въздействие върху психиката им. Те могат да загубят увереност в своите възможности и потенциал, което ще остави трайни следи върху бъдещата им житейска реализация.
А и още нещо: така ги тласкаме към преследване на чужди мечти – родителски, на телевизионни герои, на спортни звезди… Правилният подход е да им помагаме да разберат, че към външния свят трябва да се адаптират, като съхраняват своята автономност, независимост, самодостатъчност. Като не позволяват друг да управлява съдбата им. Да не се подават на суетата, а да се съсредоточават на това, което е важно за тях – сега и в бъдеще. Да разберат, че от тях самите и от никой друг не зависи достигането на мечтите, които имат.
Ще осигурим добро бъдеще на децата си, ако ги научим да не бъркат реалния живот с това, което се показва по телевизията. Ако им помогаме да не се страхуват да поемат отговорност за това, което правят. Да приемат онова, което не зависи от тях, като действителност, към която трябва да се приспособяват. Да се отнасят към неизбежните житейски трудности като към предизвикателство, с което са способни да се справят. Да обичат това, което правят и да правят това, което обичат. Да се научат да гледат на себе си не като изпълнители на нечии нареждания, а като архитекти на собствената си съдба.
И тогава ще бъдат успешни.
Свързани:
Никак не са малко хората, които забелязват, че са понатрупали някои и друг излишен килограм върху тялото си.
25.06.2018 - в "Други"
