Един от най-често използваните символи за тотален контрол  е Големия брат (Big Brother). Става дума за героят от романа „1984“ на британският писател Джордж Оруел (всъщност това е негов псевдоним, истинското му име е Ерик Артър Блеър – роден е през 1903 г., починал е през 1950 г.).  Романът, чието първо издание се появява през 1949 г., става нарицателен за полицейска държава. В него тайнственият диктатор на  тоталитарна Океания нито за миг не те изпуска от очи. Той  е навсякъде, а изразът „Големият брат те наблюдава“ знае и помни всеки жител на тази измислена държава. Едно от основните средства за контрол е т.н. „телекран“ с видеокамера. Тя  денонощно следи хората, защото е невъзможно да бъде изключена.

Но това, което по времето на Оруел е било фантазия, днес става реалност. Мечтите за свобода и демокрация, с които ловко спекулират откакто светът се помни олигарси и властимащи, за да  омайват тълпата и да съхраняват властта си, са на път постепенно да изчезнат. Доказателствата за това са твърде много, ще се спра само на едно – на съвременният телекран. За разлика от допотопният си фантастичен предшественик – този на Оруел, днешният е снабден и с почти съвършен алгоритъм за безгрешно разпознаване на лица.  С всеки изминат ден броят им на планетата нараства стремително, а това означава, че все повече се скъсява нашето лично пространство.

Медиите под контрол, когато засягат тази тема, незабавно се сещат за Китай. И имат основания, защото постиженията на китайските учени в тази област остават недостижими засега. В страната е изградена стройна система за видеонаблюдение, в която са включени милиони камери. Действащата в Китай  SkyNet  идентифицира човека по 40 признака, независимо от ъгъла на гледане и осветление, дали е покрито лицето му или той е сниман отдалеч. Алгоритми анализират силуета, ръста, теглото, скоростта, особеностите на походката и мигновено ги сравняват с базата данни. Скоростта на този процес е невероятна – обработват се над 3 милиарда изображения за секунда, като точността е почти 100-процентова.

Факт е, че когато властите на Ню Йорк решиха да въведат системата за видеоконтрол над тамошното население, те се обърнаха точно към китайската компания Hikvision. И закупиха от нея не само най-добрата засега технология за разпознаване на лица, но и китайски хардуер за приложението и.

Означава ли това, че точно Китай е страната, която може да бъде наречена полицейска? Оказва се, че истината е съвсем друга: не Китай, а бастионът на днешния демократичен свят – САЩ, всъщност се превръща в Големия брат. Това доказва твърде интересно проучване на  PreciseSecurity.com. Те са класирали първите десет страни с най-голям брой камери за видеонаблюдение.  Рейтингът се води от Китай, където работят 200 милиона камери. Следват ги непосредствено САЩ с 50 милиона камери и Германия с 5.2 милиона камери. Във Великобритания и в Япония работят по 5 милиона камери за видеонаблюдения. Във Франция сега те са 1,65 милиона, Южна Корея – 1,03 милиона, Холандия – 1 милион.

А сега внимание: ако се вземе предвид броят на населението, то Големия брат в действителност живее и властва не къде и да е, а точно в САЩ. Тук на всеки 100 души се падат 15,28 камери за видеонаблюдение, докато в Китай те са 14,3. След тях се нарежда демократична Великобритания – тук съотношението е 7,5. В Германия камерите на 100 души са 6.27, в Холандия – 5.8, в Австралия – 4, в Япония – 2,72, във Франция – 2,46, в Южна Корея – 1,99.

А обявяваната от цензурираните медии като диктаторска държава Русия, има само 196000 камери за видеонаблюдение, които са инсталирани между Москва и Санкт Петербург.

Излиза, че демокрацията въобще не пречи да осъществяваш тотален контрол над населението си. А в страната, която се олицетворява с нея – САЩ, има повече камери за затворени схеми (CCTV) на глава от населението. По отношение на броя на камерите спрямо гражданите САЩ остават недостижим лидер в света!

Само дето има един неголям проблем: освен за предотвратяване на различни нарушения, съвременният телекрин също създава отлични възможности да управляваш мисленето и поведението на населението.

А съществуват мнения, че тоталният видеоконтрол с алгоритъм за разпознаване на лица , който наистина придобива чудовищни мащаби, е една от причините за нарастване на тревожността и депресиите сред все повече хора в развитите страни. Те усещат как постепенно губят възможността да разполагат не само със своето лично пространство, но дори и с живота си. Превръщат се в марионетки, управлявани от всемогъща малка група, формирана въз основа на своите егоистични и алчни корпоративни интереси. А на мястото на традиционната демокрация се задава една нова диктатура – тази на видеоконтрола.

Е, как да не си спомниш за Големия брат…