Официално той вече е и у нас – България се присъедини към над 50-те държави, у които е регистриран коронавирус. Пътешественикът пое по света и по всичко изглежда, че няма намерение да спре скоро. А ако четем само заглавията в медиите – наши и чужди, ще останем с впечатление, че катастрофата вече е тук: появила се е новата чума, която ще покоси хората.

Несъмнено  COVID-19 не е за пренебрегване. А за определена част от населението – най-вече хора над 80 годишна възраст и тези с разбита имунна система, той наистина може да се окаже твърде опасен.

А иначе всичко зависи от това, как ще възприемам случващото се около най-новият коварен вирус.  Дали ще изпаднем в паника или спокойно и трезво ще обмислим поведението си, за да предотвратим по възможност срещата си с COVID-19.

Внушенията, които безотговорно и денонощно ни натрапват медиите звучат наистина апокалиптично. И, ако ги възприемаме безкритично, а това правят над 80 на сто от сънародниците ни, истерията ще е неизбежна.

Но съвсем различна е ситуацията, когато същите тези цифри разглеждаме в по-широк контекст. Така по данни от 8.03., при население на планетата ни от 7 милиарда и 780 милиона,  заразените с коронавируса са 107443. Излиза, че на фона на човечеството това наистина е един микроскопичен дял.

Китайците са над 1 милиард и 409 милиона, а прихваналите  COVID-19 сред тях са само 80695. Жителите на Южна Корея са около 51,50 милиона, а заразените от коронавирус  са 7314. В Иран живеят около 81 милиона души, а носителите на коронавируса там са 6566. Италианците са около 60 милиона души – заразените от коронавирус са 5883. Французите са около 67 милиона души, а германците – наближават 83 милиона души. И в двете държави прихваналите коронавирус са по 993 души.

Да погледнем и числото на починалите от COVID-19. До 8.03. те са общо 3648, а оздравелите от коронавируса са 60637 души. Или другояче казано над 16 пъти повече са тези, които оздравяват след срещата си с вируса в сравнение с тези, които умират. Но има и още нещо: умират най-вече хора над 80 г., чийто организъм до сега е бил изкуствено поддържан от лекарства. А  COVID-19 се е оказала просто капката, от която е преляла чашата.

Преди да се подадем на истерията, която вече и у нас агресивно помпат медиите, е добре да се замислим и над някои други факти. При 3648 смъртни случаи от COVID-19, за същият този период починалите на Земята са около 11 милиона и 274000. И най-голямата част от тях –  един милион и 750000 души са умрели от исхемична болест на сърцето. Следват други един милион и 246000, починали от инсулт. Сами можете да прецените, кое е по-опасно – коронавирус или инфаркт и инсулт. Хронични заболявания впрочем, за които човек сам си е виновен – с начина си на живот той сам си ги е причинил.

Анализът на статистическите данни, които се публикуват от официални източници води до извода,  че количеството на действително заразените хора с COVID-19 най-вероятно  е значително повече, отколкото тези, които са преминали през тестове и са регистрирани. Алън Рейнолдс – старши научен сътрудник във влиятелният американски изследователски Институт Катон (The Cato Institute) публикува интересен коментар под красноречивото заглавие: „Заблуждаващата аритметика на смъртността от COVID-19“. В него се цитират резултати от проучване на специалисти от лондонския Imperial College. Те са стигнали до извода, че броят на хората, които не отчита статистиката на епидемията, е много по-голям. Но те или нямат никакви, или са със слаби и неспецифични симтоми.

Впрочем това е и мнението на Генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Аданом Гебрейесус. Според него повечето хора ще имат леко заболяване след среща с коронавируса и „ще се оправят, без да се нуждаят от специални грижи“. Вече има достатъчно проучвания, които доказват: около 80 на сто от всички случаи на  COVID-19 имат сравнително незначителни симптоми, които завършват без тежко заболяване и поради това остават несъобщавани.

Истерията, обхванала света около COVID-19, вече се пренася и у нас. И тя ще е далеч по-опасна отколкото самият вирус. А най-големите виновници за появата и са медиите. Като избират, какво да включат в своето съдържание, като акцентират на определени проблеми, подбират крещящи и агресивни заглавия,  медиите са в състояние да правят едни теми свръхважни за нас – тяхната публика. Така на практика те определят това, което ще ни вълнува, от което ще се страхуваме, за което непрекъснато ще мислим и говорим. А всичко онова, което не се появява натрапчиво и често по телевизията, в печата, радиото и по сайтовете, за нас няма да съществува и няма да му обръщаме внимание. Без значение ще е факта, че точно то може да има не просто приоритетно, а жизнено важно значение за нас.

И родните медии през последните десетилетия овладяха практиката на световните – да пренебрегват истински важните въпроси, които ни занимават. Вместо това те непрекъснато превключват вниманието ни и ни промиват мозъците със сензации,  булевардни истории, лъжливи новини… Предлагат ни псевдоценности за да ни натрапват дневен ред, който е на светлинни години далеч от проблемите, които ни вълнуват.

Ето защо е добре  да имаме винаги едно на ум  и да подхождаме с дълбок скептицизъм към това, което гледаме, слушаме, четем. Да сме силно критично настроени, за да различаваме потоците дезинформация от миниатюрните късчетата правдивост в медийното съдържание. Особено сега, когато става дума за коронавирусът.

В наш интерес е.