Корабокрушение
Детлев фон Лилиенкрон (1844 – 1909 г.) е немски поет, белетрист и драматург. С творчеството си упражнява голямо влияние върху едни от най-значимите творци от края на XIX и началото на XX век – Райнер Мария Рилке и Хуго фон Хофманстал. Веднъж при него се появил един самохвалко, който започнал да се перчи с прадедите си. Поетът го слушал известно време, после му дотегнало и му казал:
– Вие ми напомняте на картофите.
– Защо пък точно на тях? – учудил се самохвалкото.
– Защото и при тях най-ценното лежи под земята.
*******
Латинският може да се смята за мъртав език и заради това, че колкото повече на него разговарят лекари, толкова по-малко шансове има пациента да остане жив.
*******
След корабокрушение останали живи само трима – американец, французин и българин, които се спасили на необитаем остров. От останките на кораба успели да извлекат само каса уиски и каса първокачествено отлежало вино. Най-лесният начин за прехрана бил риболова и те се хванали с него. По едно време гледат – уловили са златната рибка! Тя се помолила да я пуснат, като им обещала да изпълни по едно желание на всеки от тях.
Първи бил американеца. Той си поискал къща в Холивуд, луксозна лимузина и много пари. Хоп – изчезнал.
Французинът си пожелал вила на Ривиерата, луксозна кола и много хубави жени. Хоп – и той изчезнал.
Дошъл ред на българина. Нашенецът доста се позамислил, какво да си пожелае и накрая казал:
– Абе, я ги върни ония двамата да си допием, па после ще видим!