За далаверата да си в политиката
Преди две десетилетия – на 6 април 2001 г., Симеон Сакскобурготски обяви учредяването на своето Национално движение Симеон Втори (НДСВ). И обеща на всички нас, избирателите, че само след 800 дни ние ще имаме различен, фантастичен жизнен стандарт! „Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви”, заяви тогава Сакскобургготски.
И в интерес на истината човекът не лъжеше – неговият „бизнес-проект“ за 800 дни успя да издигна на невероятни висоти личният му жизнен стандарт, а и на особите около него. В интервю за информационната агенция „Фокус“ бившият депутат и бивш председател на Комисията по досиетата Методи Андреев припомня за някои от тях. Като „юпитата“ например, които покрай НДСВ нахлуха във властта. „Николай Василев, заедно с Милен Велчев, заедно с Шулева, заедно с Панайотов, с Огнян Герджиков, цялата тази плеяда царисти, станаха всъщност нарицателно на онова задкулисие, което докара на власт НДСВ“, заяви Андреев. Техен благодетел бе силната по това време групировка „Мултигруп“. В НДСВ започна кариерата на Делян Пеевски, обявен по закона „Магнитски“ за лице на корупцията в България, твърди Андреев.
За щастие на политиците хората имат навика да забравят. Така две десетилетия по-късно на тях им е представен нов бизнес-проект, красиво наречен „Продължаваме промяната“. Винаги усмихнатите негови лидери подобно на Сакскобурготски също имат своята тайна за един бърз, лесен и сигурен просперитет на българското общество. И не я крият – тя е с „десни инструменти“ да се „постигат леви цели“.
Тук ще направя едно отклонение. Според редица интервюта на Кирил Петков той е имал късмета в Харвард да учи при самия Майкъл Портър, който много му е помогнал и за бизнеса му. Действително става дума за един от най-изтъкнатите икономисти в света. Майкъл Портър (роден е през 1947 г.) е професор в Харвардското бизнес училище (HBS), експерт по стратегии и конкурентоспособност на компании, държави, региони. Но точно неговите разбирания за икономиката, които вероятно добре са усвоили „харвардските възпитаници“, би трябвало да ни направят особено предпазливи.
През 1983 г. Майкъл Портър е съосновател на консултантската компания Monitor Group, която през годините генерира стотици милиони долари хонорари от корпоративни клиенти и от компании с нестопанска цел. Но през ноември 2012 г. Monitor Group не успява да плати сметките си. Богатите знания на Майкъл Портър в областта на бизнес-стратегиите не му помогат и собствената му компания фалира.
В авторитетната медия Forbes може да открием много интересен анализ, защо това се е случило. Негов автор е Стив Денинг – също консултант по лидерство, иновации, управление, бизнес. Той е работили на ръководни длъжности в Световната банка, а сега е директор на SD Learning Consortium. Автор е на „Епохата на пъргавите“, която Financial Times избра за една от най-добрите бизнес-книги за 2018 г.
Стив Денинг стига до извода, че фалита на Monitor Group е неизбежен, защото самата стратегия на Майкъл Портър е погрешна. Той се фокусира върху това как да защити бизнеса си от други конкуренти и да си осигури „устойчиво конкурентно предимство“. Неговата стратегия търси свръхпечалбата, но без срещу това да прави по-добри продукти или да предоставя по-добри услуги. Тя е стремеж да спечелиш повече пари, отколкото струва това, което предлагаш – по нашенски на това му казваме „далавера“. И немалко наивни компании, са плащали огромни хонорари за да научат съветите на Портър, как да откриват високо печеливши убежища. Що се отнася до етичните или социалните проблеми те са без значение. Майкъл Портър като човек изглежда добронамерен, но неговата теория по своята същност е дълбоко антисоциална. Пагубни са последиците от мисленето, че целта на стратегията, бизнеса и бизнес-образованието е да победят конкурентите си, а не да добавят стойност към клиентите, пише Forbes.
За Стив Денинг ключовият въпрос е не защо Monitor Group фалира, а как Майкъл Портър съумя толкова дълго време с един фалшив продукт да омайва хората. За него отговорът е, че твърдението на Майкъл Портър за устойчиво конкурентно предимство, основано на структурата на индустрията и цифрите, е било много привлекателно за висшия мениджмънт. Но идва и момента на истината – Monitor Group не е убит от нито една от петте сили на конкурентно съперничество, за които пише и на които учи студентите си в Харвард Майкъл Портър. Компанията умира, защото клиентите и вече не желааят да купуват това, което Monitor Group продава – от него те нямат никаква реална полза.
По всичко изглежда, че „харвардските възпитаници“ са усвоили от Майкъл Портър и последователите му главното, което трябва да знаят в живота: защо да се мъчиш да проектираш и създаваш продукти и услуги, когато е достатъчно така да позиционираш бизнеса си, че да си осигуряваш прилични печалби над средните. Влизането в политиката например, е точно онова „устойчиво конкурентно предимство“, за което говори Майкъл Портър. И то гарантира не просто добри печалби, а свръх печалби.
Впрочем нищо лично – така си работи бизнеса при капитализма. И бизнес -образованието, което дава Харвард, няма как да се конфронтира с неговата същност. Важни са свръхпечалбите, а не хората. За прибиране на големите пари са нужни „десни инструменти“. И те изобщо нямат за задача да осигуряват „леви цели“ – тяхната работа е да търсят, намират и да се възползват незабавно от „устойчивото конкурентно предимство“. За да прибират още повече пари.
Такава е реалността, ако се вгледаме под натруфените приказки на „харвардските възпитаници“. Доказва я и изследване на „Оксфам“ – неправителствена организация, която изучава бедността и произтичащата от нея социална несправедливост. В доклада и, наречен „Вирусът на бедността“, е направен следния извод: за първи път за последните сто години в света пропастта между бедни и богати рязко се е увеличила! Милиони хора са се оказали на ръба на гладната смърт. Матю Спенсър – директор на Оксфам по компаниите, така коментира резултатите от проучването: “Начинът, по който са организирани икономиките ни води до това, че богатството във все по-голяма степен и все по-несправедливо се концентрира в ръцете на малцината привилегировани, докато милиони хора едва преживяват“.
Верен индикатор за успеха на „десните инструменти“ са и резултатите от проучвания на общественото мнение. Така експерти на Ipsos Group – третата в света по големина изследователска компания, чиято централа е разположена в Париж, осъществи изследване сред около 20000 души в 27 държави. Хората бяха питани какво точно ги вълнува сега. Е, освен пандемията, най-сериозно безпокойство сред тях предизвиква безработицата (37 на сто), бедността и социалното неравенство (30 на сто), финансовата и политическа корупция (27 на сто), престъпността и насилието (24 на сто), здравеопазването (23 на сто), образованието (16 на сто) и др. От анкетираните над две трети (70 на сто) преценяват икономическата ситуация в страната си като лоша и само една трета – като добра. При това хората са песимистично настроени – едва 28 на сто очакват някакво подобрение в бъдеще.
„Харвардските възпитаници“ са на възрастта, когато вече са разбрали великата истина: в реалния свят на капитализма бедните стават още по-бедни, а богатите – още по-богати. А благодарение на контактите си с „гурото“ на икономиката Майкъл Портър те са усвоили и още нещо: ще забогатяваш, ако откриеш как да елиминираш конкурентите си и да си гарантираш недостижимо за другите „устойчиво конкурентно предимство“.
Е, по нашите географски ширини най-доброто средство за това е да влезеш в политиката.