През ранната пролет на тази година две ключови фигури за националната сигурност на тази страна – президента и военният министър, си позволиха няколко дневен отпуск. Снеговете още не бяха се стопили, езерата бяха покрити с лед, но в реките в района, в който те долетяха,  риболова на щуки вече бе открит.

Руският президент Владимир Путин и министърът на отбраната Сергей Шойгу активно почиваха в  Република Хакасия, която е разположена в Сибир, на разстояние повече от 4200 км от Москва. Означава ли това, че великата славянска страна, плътно заобиколена от натовски бази, с готови за атака срещу нея американски междуконтинентални балистични ракети „Минитмън“ и „Трайдънт“, с всевъзможен друг страшен военен потенциал,  е била без управление и ефективна защита?

Ни най-малко. Ден преди да пристигнат гостите на летището в Абакан, столицата на Хакасия, там се появи „летящият Генерален щаб“ на руските въоръжени сили. Той винаги съпровожда  президента, когато пътува из необятната територия на Русия (по-голяма от нея няма – тя заема една осма от обитаемата площ на Земята, като границите и са над 17 милиона кв.км.). Този най-секретен руски самолет никога не напуска страната. И това впрочем обяснява, защо няма случай президента Путин и военния министър Шойгу да са заедно в чужбина. Единят винаги е на командният пункт в Русия, от който е в състояние да активира, ако се наложи и нейното стратегическо ядрено оръжие.

Става дума за самолета Ил-80, специално конструиран за управление на въоръжените сили на Русия в условията на ядрена война. Той е свръхнадежден, икономичен и ефективев. Дори цялата наземна инфраструктура да е унищожена, летящият Генерален щаб ще поддържа сигурна връзка с всяко военно подразделение в Русия. В състояние е да подава команди не само на крупни щабове, но дори и на неголеми разузнавателни групи.

За тази цел самолетът разполага със средства за спътникова връзка, с антени за ултракъси, къси и свръхдълги вълни, със специални комплекси за общуване с командването на ракетните войски със стратегическо назначение.

Сега  Русия има 4 такива самолета. Два от тях са построени на основата на пътническите Ил-86, а другите два – на базата на военно-транспортния самолет   Ил-76МД. На тях са монтирани допълнителни турбогенератори, осигуряващи енергия за радиоелектронните системи. Те носят по  300 единици апаратура на борда си, което им позволява да управляват всички видове войски. В челото на самолета има „гърбица“ – там са разположени различни системи за радиоелектронна комуникация. В опашната част е монтирана кабелна антена за връзка с подводници, разположени в световния океан, която работи на свръхниска честота.  Многоканалните системи за връзки са максимално предпазени от всякакви смущения и радиотехническо прехващане.

Нямат илюминатори (изключение са прозорците за пилотите) за да не ослепеят хората в самолета от блясъка на ядрен взрив. Разполагат с помещения за работа и почивка на високопоставени личности.

Самолетите могат да излитат от всякакви летища. Защитени са от оръжия за масово унищожение. Способни са да действат напълно автономно.

Като правило, когато са във въздуха летящите командни пунктове винаги се охраняват от група изтребители. Съпровождат ги и танкери, от които да се дозареждат във въздуха.

Действащите летящи командни пунктове са най-засекретените самолети на Министерството на отбраната на Русия. Първият от тях е влязъл в действие през 1992 г. Те са разположени в  авиобазата „Чкаловский“ в Подмосковието. Там са „паркирани“ и двата  самолета, които обслужват  руския военен министър.

След 2015 г. е започната модернизация на Ил-80 – основно в бортовите комплекси за връзка и управление. Все пак те са в строя от средата на 90-те години, а технологиите оттогава сериозно са се променили.

А на 22 август т.г., руският министър на промишлеността и търговията Денис Мантуров съобщи, че вече се  работи над нови „летящи командни пунктове“. Те ще заменят сега използваните  Ил-80.  Обозначени като  „изделия 9631“, те ще бъдат създадени в самолетостроителния комплекс, разположен в град Воронеж.

Проектът, наречен „Звено-3С“ вече е стартирал. Новите летящи командни пунктове ще са на базата на Ил-96-400М – огромен руски самолет за трансатлантически полети. Той е с удължен фюзелаж (до около 64 метра), с увеличена максимална маса на излитане до 270 тона и полезен товар до 58 тона (докато Ил-80 носи 42 тона). Ще има четири турбовентилаторни двигателя ПС-90A1 с максимална тяга до 17400 kgf. Това му осигурява скорост до 850 км/ч и далечина на полета около 9000 км (Ил-80 летят на разстояние около 3800 км).

При оборудването на самолета ще бъдат взети предвид най-новите технологични постижения в областта и на средствата за комуникация. Свръхмодерният радиокомплекс на самолета ще позволява да се предават заповедите до войските, включително до авиацията, подвижните и стационарните пускови установки на стратегически ядрени ракети, подводниците – носители на ядрено оръжие в радиус от 6000 км. Самолетът ще има например, буксирна кабелна антена за свръхниска честота, която може да достигне дължина до 8 км и да служи за връзка с подводници, намиращи се на бойно дежурство дълбоко под водата.

Новият летящ команден пункт ще бъде изграден от най-съвременни материали и изключително само от произведени в Русия компоненти. Това е обяснимо – та става дума за един от най-секретните руски проекти. Ще го обслужват  най-добрите руски специалисти – инженери, техници, оператори, пилоти… Естествено, ще разполага със системи за дозареждане, което ще му позволи по няколко дни да се намира във въздуха.

Само две държави в света имат подобни летящи командни пунктове – Русия и САЩ. Аналог на руския Ил-80 е американския E-4B на базата на пътническия Boeing 747. САЩ разполагат с 4 такива самолета, които са към Първа ескадрила на 55 авиокрило и са разположени на военновъздушната база Офут в Омаха, Небраска. Характеристиките им са засекретени. Те също могат да се намират по няколко дни във въздуха, ако се дозареждат. Защитени са от ядрен взрив, носят модерно комуникационно оборудване. По-стари са от руските Ил-80 – в действие влизат през 70-те години на миналия век, но се модернизират.

В САЩ летящите командни пунктове ги нарекоха „Самолети на страшния съд“ и „края на света“. Те са трудни за откриване, защото са в състояние непрекъснато да променят месторазположението си. А практически е невъзможно да бъдат унищожени и четирите самолета, летящи в различни зони. Това означава, че ответен ядрен удар ще е неизбежен и непредотвратим от противника.

В това е и ползата в създаването им – самото съществуване на подобни командни летящи пунктове е сериозна гаранция, че нормални политици и военни няма да се решат на ядрена авантюра.

За съжаление, ако се намерят сред тях загубили разсъдъка си, това наистина ще означава края на света.