„Колекция от вицове“ ли са днешните ни управляващи?

„Колекция от вицове“ ли са днешните ни управляващи?

Дните се нижат един след друг и няма да забележим, как зимата ще си отиде. А с нея и мораториума върху цените на тока – тогава ще ни дойде на гости една истинска инфлация с кошмарни цени на всичко.

Но за наше щастие ние си имаме нови управляващи – „харвардски възпитаници“ и свръх богата компания от техни съратници. Те ни обещават, че не трябва да се безпокоим – за нас вече мислят и на ключови позиции във властта сега се поставят знаещи и можещи експерти. Премиерът ще си има цели 17 съветника, неговият вицепремиер по ефективното управление –  12 съветника, множество „мъдреци“ ще подпомагат работата и на останалите ни министри.

А да не забравяме и за заместник-министрите – те също никак не са малко. В земеделското министерство те са четирима, същата е картината и в транспортното ни министерство. Естествено, завистниците, които никак не са малко по нашата територия, ги интересува не какво ще вършат те, а придобивките им –  като това, че те ще получават огромни заплати и ще разполагат и с луксозни автомобили с персонални шофьори. И ред други сладки бонуси.

Същите тези черногледци са убедени, че случайни хора не стават съветници или заместник-министри  у нас – те са запазени само за приятели и роднини. Те са на мнение, че  вместо принципна кадрова политика,  която да издига  ерудирани, почтени и отговорни хора, „харвардските възпитаници“ всъщност ни демонстрират невероятна шуробаджанащина и търсене на позиции за „наши хора“. Черногледците дават за пример Даниел Лорер и съпругата му Виолета, които били семейни приятели с Кирил Петков. Нещо повече – той дори е и техен кум. Затова  Даниел е станал министър на иновациите и растежа, а съпругата му – началник на кабинета на финансовия министър Асен Василев. Черногледците твърдят, че Лена Бориславова, която стана началник на кабинета на премиера и говорителка на правителството, живее на семейни начала със заместник-шеф на Народното събрание. Напомнят и за  решението на Асен Василев да назначи свой приятел за шеф на НАП, независимо от съмненията около продажба на негова задлъжняла фирма. Забравят, обаче, да споменат защо го направи, въпреки, че самият Асен Василев  го обясни пределно ясно: „Познавам го отдавна. Той беше изключително доверен партньор на чуждите служби“. Ще се съгласите – необорим аргумент, откъдето и да го гледаме.

Черногледците дават пример и с външното ни министерство. Там за заместник-министри са назначени вирусолог и представителя в Турция на частната компания „Приста ойл“. Но едва ли и при тези назначения, подобно на останалите, които правят „харвардските възпитаници“ и компания, единственият критерий е впечатляващата ерудиция на заелите сладките държавни служби. Докато „правилно“ мислещи анализатори са убедени: няма основания да се говори за конфликт на интереси, за запазени постове за приятели и роднини – това е невъзможно да се случи при „харвардски възпитаници“ и компания, защото те са „почтени“. За разлика от предишните ни управляващи.

Но сериозни въпроси поражда и кадровата политика, реализирана в парламента. В него икономист на 30 години, с много скромен опит на заместник-кмет на столичния район „Студентски“, е вече шеф на на комисията по труда, социалната и демографската политика. Не по различна е ситуацията с ръководителя на комисията по конституционни и правни въпроси, на комисията за контрол на спецслужбите и употребата на СРС (неиният нов шеф се представя за предприемач, с многопрофилен бизнес – от възобновяеми енергийни източници до козметика). Пиар пък оглави комисията по превенция и противодействие на корупцията, а началник на комисията по външна политика стана „бизнес анализатор по информационни технологии във фармацевтичната индустрия”. Не е много ясно и какви „международни енергийни проекти“ е развивал досега и новият шеф на комисията по енергетика и т.н.

За съжаление, „харвардските възпитаници“ допускат грешки, които дават основание на черногледците да се отнасят с растящо подозрение към тяхната подготвеност да бъдат управляващи. Те ни обещават да построят само още 4-5 моста над Дунава и поне 3 тунела под Стара планина. Успокояват ни, че не трябва да се притесняваме за топлото и светлото у дома ни, защо скоро ще “купим огромни количества азерски газ”. А „харвардският възпитаник“ и съратник на премиера  Асен Василев намери удивително лесно решение, как бизнеса бързо да се справи с все по-скъпия ток: ами като работи през уикендите!

Лично аз не изключвам вероятността  „харвардските възпитаници“ и набираната най-вече по роднинска и приятелска линия тяхна компания в днешната власт, искрено да си вярват, че те са в състояние да свършат нещо. Още повече, че самозаблудата е широко разпространено човешко свойство. Алберт Нюен – редовен професор по философия на ума и директор на Центъра за ум и познание в Рурския университет в Бохум и д-р Франческо Марчи от университета в Антверпен, направиха любопитно изследване. То е посветено на самоизмамата, а резултатите от него публикува авторитетното научно списание  Philosophical Psychology.

Проф. Нюен и д-р Марчи припомнят, че за хората е естествено да използват стратегии, с които да попречат до тях да достигат онези факти, които са им неприятни. Те няма да прочетат нещо критично, което е написано за тях, избягват да гледат телевизионни предавания, в които са критикувани или привличат вниманието им върху проблеми, които имат отношение към тях. Те с удоволствие отхвърлят всичко, което се разминава с представите им. Поставят под съмнение достоверността на източниците. Или ги преглеждат така, както дяволът чете евангелието –  тълкуват информацията, която им се предлага както им изнася. Посредством самозаблуда те се стремят да съхранят комфорта си, установения си възглед за себе си и за света.

Но самоизмамата е неприемлива за хора на ключови позиции във властта. Нещо повече – тя е катастрофална във времена на радикално нови предизвикателства, които изискват бързи промени в поведението, твърдят проф. Алберт Нюен и д-р Франческо Марчи. За тях самоизмамата е пагубна по време на кризи, които изискват радикално преосмисляне и нови начини на действие. Като води до изкривени оценки на реалността, тя излага обществото на риск тогава, когато особено са необходими нови решения.

Ако анализираме безбройните вече публични изяви на любимия ни нов премиер, никак не е трудно да установим, че той определено се самозалъгва за собствената си компетентност.  Това впрочем определено се отнася и за огромната част от назначаваните от него образи на различни позиции във властта. От интервютата и речите на премиера личи, че новата му социална роля на премиер не го е направила автоматично  умен, образован, грамотен и т.н. По-скоро тя разкрива значителни празноти точно в неговата осведоменост, които го правят неподготвен за властта, с която по волята на съдбата се сдоби. Пример за подобна самоизмама относно собствените му знания и умения е неговата реакция спрямо дейността на енергийният регулатор (КЕВР).  По повод на абсурдните му обвинения към КЕВР, че саботира правителството, неговият дългогодишен председател Иван Иванов  заяви в ефира на БНР: „Нещата, които бяха казани, могат да се дължат или на ниско ниво на информираност, или на високо ниво на некомпетентност в материята. Но това не може да бъде оправдание на българския премиер – когато не е компетентен, би трябвало да потърси съвет и да бъде по-сдържан в изказванията си… Лозунгът нулева толерантност към корупцията е хубав, но трябва да бъде придружен и от друг – нулева толерантност към некомпетентността“.

Проблемът е, че по-голямата част от хлапетата, които сега нахлуха в коридорите на властта, са продукт на западната образователна система, която в последните десетилетия определено е в дълбока деградация. Онова, което тя най-вече им е втълпявала е, че има една  единствена ценност, заради която си струва да си във властта: да направиш многото пари.

„Харвардските възпитаници“ и тяхната компания имат за свои кумири лидерите на Запада и най-вече на САЩ. Но ето как тях ги оценява един мъдър американец,  с огромен личен опит от коридорите на властта в САЩ – 82-годишният Пол Крейг Робъртс. Той е американски икономист и писател, работил е във федералното правителство на САЩ, бил е анализатор и съветник в Конгреса на САЩ. Има докторска степен, преподавал е  в няколко американски университета, включително и в престижния Станфордски университет. Автор е на много книги, на публикации в медии като The Wall Street Journal, The New York Times, Harper’s и др. Той пише следното за  хората, пред които се прекланят родните ни „харвардски възпитаници“ и тяхната компания: „Лидерите на Запада не са нищо повече от курви, които обслужват контролиращите ги групи по интереси. Те вероятно никога през живота си не са имали нито една самостоятелна мисъл и не са способни да мислят. Вижте хората в екипа на Байдън. Те са колекция от вицове. Там няма нищо.“

На някой може да му прозвучи  грубо написаното от Пол Робъртс за днешните американски лидери. Но, ако внимателно следим това, което те вършат не само вътре в държавата си, но и в чужбина, няма как да не се съгласим с него.

„Харвардските възпитаници“ и огромната част от сега назначаваните на различни сладки постове в държавата ни хора, са продукт на същата образователна система, на която са и лидерите, за които така ласкаво се изразява Пол Робъртс. И затова те няма как да са по-различни от тях.

Или, ако се възползвам от образното  му определение – и те подобно на западните лидери са си „колекция от вицове“.