Кой избра президента?

Кой избра президента?

https://static.euronews.com/articles/stories/05/11/32/00/1000x563_cmsv2_71286267-4786-50ae-8fba-a70a62c600fb-5113200.jpg

Лидери най-вече на западни държави се надпреварват сега да поздравяват новия американски президент. Както отбелязва Washington Post в Берлин, Лондон, Париж, Торонто и много други градове ликуват – надеждите са, че с идването на власт на Джо Байдън започва ера на ново глобално лидерство на Америка. Границата от необходимите му 270 гласа той преодоля благодарение на победата си в щата Пенсилвания. Впрочем сега действащият президент обещава да съди колегата си за това, че е фалшифицирал изборите и му е задигнал победата.

Но кой всъщност избра този човек, който ще стане най-възрастният президент на Америка – на 20 ноември той ще навърши 78 години. При това – ако вярваме на американски анализатори, той има и немалко проблеми със здравето си.

Избори се печелят с пари. Американският коментатор Даниел Оберхаус разказа за проучване на Wired, което сочи: 95 на сто от пожартванията на шест от най-крупните информационни компании на Америка са заминали към щаба на Байдън. От фирмите „Алфабет“, „Амазон“, „Епъл“, „Фейсбук“, „Майкрософт“ и „Оракъл“ от началото на 2019 г. на него са дадени 20 пъти повече пари, отколкото на предизборни щаб на Тръмп.

Милиардерът Майкъл Блумбърг  заяви, че дава над 100 милиона долара за да направи Джо Байден президент. Впрочем той предостави и 16 милиона долара за изплащане на съдебни глоби на 32000 избиратели от латиноамерикански и афроамерикански произход. А те са им наложени за тежки престъпления във Флорида. Защо го направи ли? Както твърди самият Блумбърг това незабавно ще активира десетки хиляди избиратели да гласуват за Джо Байдън.

Но най-голяма заслуга за избирането на Байдън за президент имат американските медии. Зад него застанаха преобладаващата част от телевизионните канали, радиостанции, вестници, сайтове… Медията на Майкъл Блумбърг, която носи неговото име, е един от най-мощните източници на информация не само в САЩ, но и в света. Тя също изцяло се посвети на каузата Байдън-президент.

Журналистите са криели от американското население всичко онова, което би помогнало на Тръмп да бъде преизбран. Но точно обратна е била политиката им по отношение на Джо Байдън. В продължение на четири години за действащият президент медиите всекидневно са изграждали в главите на милиони американци образ на злодей. Била е въведена невероятна цензура относно неговото реално поведение като лидер на Америка. Така например огромната част от американците нищо не знаят за неговите намерения да върне военните от Афганистан.

Водещи експерти от Демократическата партия създадоха  т.н. група Transition Integrity Project – TIP. В нея активно се включи и Джон Подеста – шеф на апарата на Белия дом при президента Бил Клинтън, съветник на Барак Обама, ръководител на предизборната кампания на Хилари Клинтън, професор в Джорджтаунския университет. В доклад на групата, който се появи през август т.г. се препоръчва например, медиите категорично и настойчиво да оспорват заявленията на Тръмп, че гласуването по пощата си е чисто мошеничество.

Американският публицист Шон Ханити е една от популярните личности в САЩ. Неговата най-нова книга се казва „Живей безплатно или умри“. Като анализира работата на основните медии в страната той я определя като пропаганда. Тяхна главна цел е била да лъжат обикновените американци за управлението на Тръмп. Правели са го го с една единствена цел – да го лишат от втори мандат.

https://nypost.com/wp-content/uploads/sites/2/2020/11/thursday-ballots-01.jpg?quality=90&strip=all&w=1200

В кампанията за промиване на мозъците на гласоподавателите най-активно се включиха и онлайн-медии. Това доказва анализ на един от популярните сайтове – Уикипедия, с който можем да се запознаем в швейцарската медия Tages-Anzeiger. От  страниците на тази енциклопедия са били премахвани критични пасажи и се е добавяла украсена информация, предлагана като достоверна, когато е ставало дума за Джо Байдън и Камала Харис. Всички неудобни за кандидатите на демократическата партия пасажи от техните биографии незабавно са били редактирани или премахвани. Така в продължение на три седмици статии за Камала Харис са били преправяни 408 пъти.

Медиите в САЩ направиха всичко възможно да скрият и истината за корупцията  на сина на Джо Байдън – Хънтър. Като вицепрезидент при Обама баща му е променял външната политика на Америка така, че да е в изгода на бизнеса на сина му. Хънтър е получавал огромни суми от украинската газова компания Burisma например, което няма как да се случи, ако баща му не е бил вицепрезидент. Но всичко по тази страховита далавера е  цензурирано от най-големите медии и не достига до простосмъртните избиратели.  Така както и изявленията на Руди Джулиани – американски прокурор, бизнесмен и политик, бивш кмет на Ню Йорк. Той обвини Хънтър и в ужасяваща безнравственост – той е наркоман   и има скандални сексуални пристрастия. Вместо това американските медии лансираха лъжата, че обвиненията срещу Хънтър са дело на руските специални служби.

RAND Corporation (абревиатура от  Research and Development – изследвания и развитие) е най-голямата американска „фабрика за мисли“. Тя осъществи интересно проучване, наречено твърде красноречиво: разпад на истината. В него бе анализирано съдържанието на 15 крупни американски печатни, електронни и онлайн медии, като The New York Times, Washington Post, CBS, NBC, ABC, CNN, Fox, Politico, The Blaze, Buzzfeed, The Daily Caller, The Huffington Post и др. Изследователите от RAND Corporation стигнаха до извода: американската журналистика става все по-лъжлива и пристрастна. В нейното съдържание вместо факти доминират мнения, насочени да въздействат върху емоциите на публиката. Според изследователите се увеличава размиването на границата между факт и неговото описание, доминира личното мнение над факта, липсва сериозният качествен анализ на случващото се. Поведението на преобладаващата част от американските медии в предизборната кампания в страната доказва, колко прави са изследователите от  RAND Corporation.

Истината е, че Байдън печели изборите не защото е титан в политиката, а защото медиите проявиха небивала активност в негова полза. Него го избра не електората, а  крупните корпорации – истинските господари на „свободните“, „обективните“, „независимите“, „демократични“ американски медии. Впрочем публична тайна е, че демократическата партия е партия на крупния капитал и т.н. „либерален“ елит. Техните медии буквално натрапиха в главите на гласоподавателите образа на Байдън така, както вездесъщата реклама им пробутва негодни лекарства или вредни храни.

А какво да очакваме от новият американски президент е вече друга тема.