Познавам немалко родители, които са загрижени за бъдещето на децата си. Причината е несигурността в утрешния ден, както и невероятната скорост, с която протича всичко днес. Те четат за това, как много от сега престижните и добре платени професии скоро може въобще да ги няма. А на тяхно място да се появат нови, за които ще са нужни други знания, умения и навици. И за които никой не ги подготвя…
Кое прави едни деца успешни, за разлика от други? Този въпрос вълнува и една чаровна дама – Анна-Лена Лорън. Тя е родена на 4.04.1976 година във Финландия, където е изучавала политология и руски език. Работи като журналист – кореспондент е на финландски и шведски медии в Русия, сега пише конкретно за Dagens Nyheter и Hufvudstadsbladet. Удостоена е с множество журналистически награди. Автор е и на много книги. Майка е на дъщеря.

Наскоро Анна-Лена Лорън написа интересни материали, посветени на една значима тема: кое прави руските деца едни от най-успешните в света. Според нея това е убедеността на повечето родители в Русия, че детето им нищо няма да постигне в живота, ако не усвои, колкото се може повече знания. Затова руските деца ходят не само на училище, но са ангажирани и с множество допълнителни занятия – спорт, музика, програмиране, математика, езици… За момичетата най-престижни са фигурно пързаляне, танци и художествена гимнастика. За момчетата – футбол и бойни спортове. Но математическите и шахматните клубове имат еднакво висок статус и за двата пола.
Анна-Лена разказва как минава деня на десетгодишния Дмитрий (Дима) Корнеев. Той се прибира от училище. Обядва. Прави си домашните за следващия ден. После започват допълнителните занимания. В понеделник това е рокендрол, вторник – математика, сряда – танци, четвъртък – шахмат, петък – отново танци, събота – програмиране и робототехника. Анна-Лена го пита дали не се уморява от всички тези занимания.

-Понякога се изморявам след рокендрола – признава Дима. – Но всичко останало е супер! Родителите ми решиха да ходя и на математика, но това също ме устройва. Искам да отида в друго училище с математически уклон – сега това, което уча, е твърде леко. Всички задачи ги решавам веднага, а това не ми е интересно.
Стаята на Дима е пълна с книги и спортни уреди. Но там няма смартфон, таблет или лаптоп. Родителите му са взели принципно решение да не купуват на него и на малката му сестра, смартфони. Когато излиза Дима взима един стар телефон Nokia с бутони, за да се свързва с родителите си. Понякога те му позволяват да ползва компютъра им, но стриктно следят това да не продължава дълго.
Родителите в Русия не просто искат децата им да се развиват и извън пределите на училището – за много от тях увлеченията са по-важни от него.

Училището е като диктатура – споделя Олга, майката на Дима, пред журналистката. – Там всички трябва да учат едно и също и на еднакво равнище. Целта е да се справят с контролните и да получат отлични оценки на изпитите. Но на по-дълбоко равнище там нищо няма да научиш.
Затова увлеченията в свободното време, които развиват у детето полезни навици и умения, са по-важни от училището. В град като Москва например, има огромно разнообразие от предлагани занимания – от математика и английски до балет и рисуване. Родителите са наясно, че тяхното дете няма да може успешно да се конкурира за най-добрите университети и работни места, ако разчита единствено на полученото в училище. За тази цел е нужно то да прави нещо повече.
Особено внимание в Русия се отделя и на четенето на книги от децата. Известно е, че това е и държавата, в която най-много се чете. Родителите държат децата им да правят това, като се стремят да разкрият пред тях радостта от общуването с книгата.

Светът е много по-сложен, отколкото изглежда в училище. Децата трябва да узнават неща и извън неговите предели. В Русия, особено в големите градове, конкуренцията е много силна. И родителите там са убедени, че децата им ще си намерят добра работа утре, само ако получават различни знания и умения от ранно детство. В Русия дете, което с нищо друго не се занимава, освен с училище, го съжаляват – заради лошия му късмет да има толкова лениви и пасивни родители. Това осъзнават и властите – руската държава субсидира клубове, които предлагат различни спортни и образователни програми.

Има ли ефект от тези допълнителни занимания на децата? Достатъчно е да проследим резултатите от международни олимпиади в различни области – математика, физика, химия, биология, информатика, астрономия, география, лингвистика… През 2017 година руски деца спечелиха на тях 18 златни, 14 сребърни и 6 бронзови медали. През миналата година броят на завоюваните от тях престижни награди бе още по-голям. На международната математическа олимпиада (IMO), проведена в Румъния през юли 2018 г., участваха ученици от над 116 страни в света. Руските деца спечелиха пет златни и един сребърен медал. На международната биологическа олимпиада IBO-2018 (с участие на отбори от 70 държави) златни медали получиха три руски ученика. На международната олимпиада по химия (IChO), проведена в Словакия, в която участваха ученици от 78 държави, руски деца получиха 2 златни и 3 сребърни медали. А на Александър Жигалин бе присвоен статус на най-добрия млад химик на планетата. На международната олимпиада по физика (с участието на деца от 92 страни) златни медали получиха 4 руски ученика, а един – сребърен. На международните състезания по робототехника International Youth Robot Competition (IYRC) 2018 руски деца заеха призовите места. Те получиха 3 златни и един сребърен медал и на втората европейска олимпиада по информатика за младежи… И това далеч не е пълния списък на спечелилите отличия деца от Русия.
Неслучайно “ловци на глави” от най-големите компании на планетата, проявяват все по-голям интерес към децата на Русия. И правят всичко, което е по силите им, за да ги привлекат да работят за тях.
Това, естествено, се отчита и от руски университети, компании, от държавата. Там съзнават, че ще задържат своите талантливи и ерудирани млади хора, ако им предложат това, което те търсят. И го правят.
А какъв е извода от написаното дотук? Децата ще са умни и конкурентоспособни в непредсказуемия свят, който се задава, ако родителите им не са безразлични, лениви и пасивни.
И са не само добри и обичащи ги, но са строги и взискателни към тях.