Това, че ни очакват трудни времена след пандемията, която променя много неща в живота ни, е очевидно и без специални проучвания. Да се надяваме политиците да постигнат съгласие и да приемат обща стратегия за излизане от задаващата се дълбока икономическа и социална криза е наивно. И това се видя от срещата на лидерите на страните – членки на ЕС, която се проведе на 16 и 17 юли в Брюксел. Както можеше и да се очаква онова, за което е най-трудно да се постигне споразумение, е как да се разпределят парите от бюджета на общността за следващите 7 години и от фондът за икономическо възстановяване на съюза в размер на  750 милиарда евро.

И най-вероятно няма и да се постигне консенсус. Това, че Евросъюза е доста поизмислена общност ясно се видя по време на първата вълна на пандемията: всеки се спасяваше поединично. По-всичко личи, че същата стратегия ще трябва да следваме и в личен план – сами да търсим своите начини да оцелеем в задаващите се непредсказуеми и определено несигурни години.

Ето защо вечният и станал донякъде банален въпрос – как да постигаме целите си, как да бъдем успешни, отново става актуален. Още повече, че едва ли съществува един единствен подход за това. Но информация, която може да е добра основа за размишленията ни, непрекъснато се появява. А това само по себе си вече е и отправна точка към създаването и следването на така необходимата ни наша личностна стратегия.

Алберт-Ласло Барабаси – емигрант от Румъния, а сега физик от Североизточния университет в Бостън (САЩ), където е директор на Център за комплексни мрежови изследвания (CCNR), е човек, който също го интересува пътя към успеха. При това мястото му под слънцето му позволява да разполага и с необходимите ресурси – на време, пари и сътрудници, за да търси отговори на него. Със своят екип Алберт-Ласло осъществи любопитно проучване за кариерата на  преуспели в различни области хора. Към резултатите от него сега провявят повишен интерес много медии, като  Business Insider, Der Spiegel, Tages-Anzeiger и др.

Алберт-Ласло като учен е свикнал да борави не с приказки, а с хипотези, факти и анализите им. Ориентира се към големи бази от данни, за да намери отговор на кардиналния въпрос: как да стана известен като учен, художник или бизнесмен? Задължително ли е да имам блестяща идея,  когато съм млад, подобно на основателя на Фейсбук Марк Зукърбърг? И прав ли е Алберт Айнщайн, когато е казал: не постигнеш ли нещо велико в науката до 30 години няма да го направиш по-късно. Верни ли са и приказките за ползата от упоритата работа и умението да се общува с различни хора? С една дума – има ли ефективни практики, които ако се следват ще доведат и до така желания успех.

Алберт-Ласло и неговият екип пресяват десетки хиляди данни, в това число и публикации на над 10000 учени от седем дисциплини. Изучават биографии на хиляди предприемачи, които наистина са постигнали високи резултати в работата си. Анализират кариерата на близо половин милион художници, които са излагали картини в над 14000 галерии в целия свят в периода между 1980 и 2016 г. Работата им продължава няколко години, а наскоро станаха известни и резултатите от нея.

Алберт-Ласло подчертава, че дали си завършил престижен или по-малко известен университет по същество не влияе за бъдещата реализация на човека, както и за размера на заплатата, която ще получава. Важна е личността и не университетите правят успешни студентите, а умните и кадърни студенти ги правят известни и популярни.

Дали човек ще получи мечтаното работно място  не зависи само от неговата биография, а в голяма степен се определя от реда на явяването на интервюта. Онези, които се появяват първи и водят разговори с „кадровиците“ на съответната организация имат 50 процента шанс на успех. Но, ако сте на края на редицата то вероятността да бъдете приети се увеличава до 75 процента – действа правилото последният ще бъде първи.

Ако искаме да се реализираме в изкуството трябва да започнем да правим това рано. И още на старта да си поставяме големи цели – да излагаме в знаменити галерии например. Художници, чиито работи се представят в никому неизвестни изложбени зали, имат не повече от 10  на сто шансове да станат знаменити. Докъде може да стигне един художник в живота си може да се прогнозира от първите пет изложбени места – като стартира за първи път шансът му да се провали е едва 0,2 на сто.

Интересен е изводът на Алберт-Ласло за възрастта и професионалната реализация. За него блестящите идеи нямат дата на приключване. Въз основа на оценката на кариерата и публикациите на повече от 2800 учени той доказва: пробивът на много от тях е постигнат след навършване на 50-годишната им възраст, но има и примери за над 70 г. Решаващият фактор, подчертава Алберт-Ласло пред журналисти, е да продължавате да работите усилено през целия си живот. Имате реален шанс да успеете, независимо на колко години сте. Той дава пример с Джон Фен  (1917-2010)  – учен, който  години наред е незабелязван. Но когато е на 67 години открива електроспрейната йонизация, за което е удостоен с Нобеловата награда за химия през 2002 г.

Това правило работи не само при учени, но и при предприемачи – повечето от преуспелите учредители на стартиращи фирми (стартъпи) всъщност са над 50 г., а по-малко успешните – над 40.

Има и още нещо важно: трябва да сте добри, но да имате също много и полезни връзки, както и да сте популярни. Това потвърждава и работата на хората, които присъждат Нобеловата награда – вече известните дейци на науката, културата и др., имат повече шансове да бъдат забелязани и наградени.

Алберт-Ласло и неговият екип посочват, че шансовете на една жена да стане професор например статистически са по-ниски от тези на колегите им–мъже. Неговият съвет е жените да се представят самостоятелно и със самочувствие да се борят за собственото си осъществяване.

Обобщен резултатът от изследванията на Алберт-Ласло за тайните на оптималната човешка реализация, които той представи и в своя книга („Формулата: универсалните закони на успеха“) е: успехът е комбинация от добра идея и дарба, знания и умения, тя да бъде осъществена. Ще успеете, ако сте наясно в какво сте добър и се реализирате в тази насока. При това е без съществено значение опита, с който разполагате, както и възрастта. И, ако нямаме постижения в това, което вършим, е добре да се замислим дали не действаме в неправилна посока – там, където не сме силни. Защото една от най-важните предпоставки за успеха,   е да опитваме нови неща, но най-вече в областта, където наистина сме добри.