Как хората от бъдещето ще оценяват нашето настояще
Без мрежата вече не можем – тя ни е нужна така, както въздуха. Ако през 2000 г. потребителите на интернет бяха около 360 милиона, то десет години по-късно те достигнаха 1,7 милиарда. А днес там всеки ден е повече от половината от човечеството. В първата десетка на най-многото потребители на мрежата са страни, като Китай, Индия, САЩ, Япония, Бразилия, Русия, Германия, Индонезия, Нигерия, Мексико…
Но това пристрастие към интернет има и своите критици. Едно от най-често срещаните предупреждения е, че непрекъснатото сърфиране в мрежата заплашва паметта ни. Впрочем хората, които се тревожат от подобни негативни последици за човешкия мозък, са прави. Факт е, че у повечето млади хора, които почти не откъсват очи от екрана на смартфона или компютъра, все по-често се забелязва загуба на памет. Неизбежният резултат от това е намаляваща способност за оценка на събитията, липса на критично мислене. Пристрастените към мрежата са склонни да забравят прочетената информация. За тях няма никакъв смисъл да се прахосва енергия, за да се опитваш да си спомниш нещо, след като можеш да го откриеш в интернет.
В изследователската агенция Opinion решиха да проверят, дали действително е толкова лошо това, че забравяме, защото се доверяваме на цифрови технологии. В тяхно проучване взеха участие 6000 души на възраст от 16 до 55 години от Великобритания, Франция, Германия, Италия, Испания и съюза Бенелюкс (включва съседните държави Белгия, Нидерландия и Люксембург). От анкетираните 46 на сто са отговорили, че колкото повече помнят, толкова по-малко са креативни. Добри идеи са дошли на 63 на сто от тях, когато са намирали в мрежата забравена информация. Обяснението на експертите е, че “цифровата амнезия” позволява на хората да освободят в главата си пространство за творчество. А записите в електронните устройства подхранват тази креативност.
Излиза, че поговорката всяко зло за добро съвсем не е загубила верността си и в нашата дигитална епоха. Ако ни трябва повече информация, то интернет е на наше разположение.
Но, ако това, което търсим не го намираме там, тогава трябва да отидем в Архива на интернет. Създаде го Брюстер Кейл, програмист и предприемач, един от основателите на системата за търсене WAIS. През 1995 година той спечели нелоши пари от продажбата и – за да я притежава доставчика AOL плати на собствениците и 13 милиона долара. През 1996 година Брюстер стана един от съоснователите на компанията Alexa Internet, ориентирана главно към събиране и анализ на информация за посещаемостта на уеб-сайтове. С нея също направи отличен финансов удар: през 1999 година я продаде на компанията Amazon за 250 милиона долара.
През 1997 година Брюстер Кейл основа нетърговската организация Internet Archive. Нейната цел е да се създаде общодостъпен цифров архив на всичко, появило се в интернет. Има юридически статус на библиотека.
И днес вероятно единственото място, на което се пази абсолютно всичко, появило се в интернет, е в Internet Archive. Нейните сървъри са побрали над 30 петабайта информация. Това е равнозначно на над 300 милиарда уеб-сайта, над 12 милиарда книги, над четири милиона бази аудиозаписи, 3,3 милиона видеоклипа, 1,5 милиона фотографии, над 170000 програми с програмно осигуряване… За по-сигурно архивът на интернет е размножил всяка отделна база данни и версиите са изпратени на различни места – в Амстердам, Канада, Египет…
Замисълът на създателите на този уникален ресурс, е той да стане памет на интернет. И така в него да се съхранят максимално възможното количество версии на всички появили се уеб-сайтове.
Своеобразно “сърце” на виртуалната библиотека е Wayback Machine – система за търсене, която позволява да откриваме и сайтове, които отдавна вече не съществуват. Wayback Machine е много полезна за различни изследователи, за журналисти. Всеки ден тя запазва копия на над 500 милиона сайта, на всеки два месеца архивира последната версия на всеки от над 300-те милиарда сайта. Но най-популярните страници (а те се определят от интернет-рейтинг Alexa), се архивират по няколко пъти на ден.
В тази уникална библиотека може да намерим записи на живи концерти на различни групи, радиоспектакли, фотографии на Мерилин Монро, компютърни игри… Всичко това се архивира и безплатно се предоставя на всеки, който пожелае.
Архивът показва глобалната мрежа такава, каквато е – нефилтрирана, неразпокъсана. И никак не е случайно, че сайта и е сред най-посещаваните в света.
Излиза, че не е толкова страшно да забравяме някои неща. Много по-важното е да знаем къде да ги потърсим, когато ни потрябват. Затова е добре да помним за съществуването на Архива на интернет – един най-амбициозните проекти на нашата епоха. Невероятната колекция е на разположение по всяко време на денонощието. Независимо, в кое кътче на планетата се намираме, достатъчно ни е само да напишем: archive.org.
И ще се окажем в една необикновена колекция от информация и знания. В библиотеката, която съхранява ценностите на нашата цивилизация в най-новата епоха – тази на интернет.
А това несъмнено ще е безценно и за хората от бъдещето, когато поискат да разберат и оценят нашето настояще.
Свързани:
Точно преди четвърт век ме потърси клиент, който се интересуваше от състоянието на нашето село.
13.02.2019 - в "Други"
