За много наши съвременици пазаруването си е истинска страст. За тях да обикалят магазини, да сърфират за всевъзможни стоки в интернет, е удоволствие, което им помага и да свалят натрупаният през деня и седмицата стрес. Те едва ли някога са се замисляли, че всъщност пазаруването им не е спонтанно тяхно решение, а е плод на целенасочено въздействие върху съзнанието им. Защото, ако в нещо капитализмът наистина е удивително добър, то това е да ни заставя да искаме неща, които въобще не са ни нужни, отбелязва влиятелната немска медия Die Welt.

Независимо от красивите приказки за демокрация, свобода на избор, човешки права и пр., с които непрекъснато ни залива мощна пропагандна машина, истината е, че капитализмът въобще не се интересува от нас самите, а от това как да прибира парите от джобовете и сметките ни.  Търговските интереси са двигателят на тази социална система и това се отнася за всички области на живота ни – от производството до здравеопазването и образованието.

Американският изследовател Дейвид Кортрайт над  четири десетилетия изучава точно този процес: как ни правят пристрастни. Той написа интересната книга  „Епохата на зависимостта: как лошите навици станаха голям бизнес“. В нея Дейвид  обосновава тезата си, че в наше време компаниите преследват една голяма цел: да ни пристрастяват към своята продукция, за да може да продават, колкото се може повече от нея.

Затова се създават продукти, които да ни правят зависими от тях. Подобно поведение към традиционният, стационарният телефон почти нямаше, отбелязва Дейвид. Но със смартфона нещата са различни – той е проектиран така, че да ни вербова към себе си. Затова дори е измислена и фантомната вибрация – човек има усещането, че смартфонът е вибрирал в джоба му. Той непрекъснато го вади, но в него няма нищо – движи го монтираният в подсъзнанието му поведенчески стереотип.

Манипулаторите ни внушават, че ние сме в състояние да контролираме технологията. Но в същото време те правят всичко възможно, за да не откъсваме погледа си от екрана на смартфона. Приложенията и игрите към него например, специално се правят така, че да са неустоими за човек, лишен от критично мислене.

Впрочем едно от обясненията, защо това така необходимо за оцеляването и просперитета ни познание не се изучава нито в училище, нито в университета, е необходимостта да ни правят зависими. Затова в обществото продължават да навлизат нови поколения, които нищо не ги интересува, освен пазаруването, консумацията и развлеченията. Социалната среда, в която те са потопени съзнателно се изгражда така, че да поощрява точно подобно поведение у тях.

При това технологията и техниките, посредством които ни пристрастяват, непрекъснато се развиват и усъвършенстват. За това работи дизайна на продукта. Все по-активно се използват различни инфлуенсъри (лидери на мнения), зад които тълпата върви така, както овцете след овчаря – убедена е, че те знаят къде е истината.

За целите на пристрастяването  са измислени и всевъзможни улеснения за теглене на бързи кредити, онлайн-пазаруване, доставка по домовете… Всичко се прави, за да ни улеснят да купуваме.

Все по-активно и агресивно се привлича и науката. Имиджът на почтеният, отдаден на идеите си учен, постепенно остава в миналото. Днес компаниите масово наемат университетски преподаватели например, за да създават проекти, чиято основна задача е да правят нас, простосмъртните, тотално обсебени и зависими.

Австралийски учени доказаха например, че популярната представа за закуската като най-важен прием на храна, не е нищо друго, освен манипулация. В основата и съвсем не лежат научни данни, а рекламни, маркетингови, пиар-кампании за създаване на зависимост у хората от продукцията на производители на храни – закуски, яйца, бекон, млечни продукти… Високо платени от тях  учени призовават хората да не пропускат закуската, защото в противен случай се нарушавала обмяната на веществата и се увеличавал риска от затлъстяване. Докато редовната сутрешна закуска ни прави стройни, чаровни, привлекателни.

Самият рекламен слоган – „Закуската – най-важната храна за деня“, е измислен през 1944 г. от манипулатори, работещи за компанията General Foods – производител на сухи закуски. Много изследвания са спонсорирани от компанията Kellogg – известен производител на сухи закуски и полуфабрикати за бързо приготвяне. Едно от изследванията, което категорично твърди, че ако човек пропусне закуската се влошава здравето му, е платено от американският хранителен конгломерат Quaker Oats. При това представители на компанията са редактирали изводите на експертите.

Учените от Австралия, за които разказа британската медия  The Telegraph, са проанализирали 13 изследвания на закуски, осъществени в страни с високи доходи на населението. Оказало се, че хората, които не закусвали средно са получавали 260 калории на ден по-малко, съответно и теглото им е било по-ниско. Не са били установени съществени различия в скоростта на метаболизма между привържениците и противниците на закуската. Изводът, до който стигат учените е, че въпреки популярните съвети на диетолози, закуската сутрин не може да се определи като ефективна стратегия за намаляване на теглото – няма никакви научни потвърждения на това.

Така стоят нещата с увлечението ни към пазаруването – то въобще не е наше решение. На нас непрестанно ни го натрапват продавачи на мечти и майстори в прането на мозъци – рекламисти, пиари, маркетолози, журналисти. Нищо лично – те имат възможността да го вършат денонощно, защото това си е техният бизнес.

А ние  имаме свободата да им вярваме или не.