Най-ново проучване установява, че у деца, които отделят много време за гледане на екрани, се променят характеристики на мозъка. В него са участвали деца в предучилищна възраст (от 3 до 5 години), съобщава най-доброто списание за педиатрия – JAMA Pediatrics. Ще отбележа още, че това е първото изследване на връзката между времето, прекарано от деца пред екрани и състоянието на тяхната мозъчна структура.
В него родители са били питани за това, колко често и колко дълго децата им прекарват пред екрани на телевизори, смартфони, таблети, лаптопи, компютри. Специалистите ги интересувало и какъв тип съдържание гледат, дали възрастни са заедно с тях по същото време и говорят ли им те за това, което децата виждат. Получените отговори са били съпоставени с препоръки за общуване на децата с екрани на Американската академия по педиатрия.

След това на децата е било осъществено сканиране на мозъка в апарат за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).  Тази техника дава възможност за силно контрастни изображения на различни меки тъкани в човешкото тяло. ЯМР е показал, че децата, които прекарват повече време пред екрани, имат  „по-ниска цялост на бялото мозъчно вещество“. Припомням ви, че то образува и центровете на твърде важни дейности на организма ни – на дишането, на кръвообращението и др. Тази бяла материя се обозначава от специалисти и като вътрешна комуникационна мрежа на мозъка – тя позволява на електрическите сигнали да се движат от една негова област към друга без прекъсване.

На децата – участници в проучването, са били направени и различни тестове за равнището на познавателните им способности. Така е било установено, че тези от тях, които са прекарвали повече време пред екрани в сравнение със свои връстници, са имали различна структура на нервните влакна на мозъка. И по конкретно – у тях е била намалена свързаността на бялото вещество. Тази структурна промяна  се отразява в резултатите от когнитивния тест: повечето време прекарвано пред екрани води до по-ниски нива на езикови и грамотни умения. Според експертите тя е свързана с влошено развитие на речта и навиците за четене. Те предупреждават, че подобни резултати могат да се прояват и в много други зони на мозъка.

Ще отбележа, че никак не е лесно да се определи „безопасната възраст“ или „безопасното време“ за използването на различни екрани от деца. Най-добре е тези от тях, които нямат навършени три години, въобще да не бъдат допускани до екрани – това е условие те да се развиват в  реалния, а не във виртуалния свят.

В интерес на истината как точно влияят екраните на децата все още си остава неизяснен напълно въпрос. Според едни експерти те забавят развитието им, но според други са напълно безвредни за психиката им.

Впрочем не трябва да изключваме и още нещо: учените са хора, които живеят в материалния свят. И ако проучванията им са спонсорирани от производители и търговци на смартфони, таблети, компютри, телевизори, трудно можем да очакваме те да ни разказват за опасността от неразумното им използване от децата.

Допускам, че за родители, баби и дядовци ще бъде не само интересно, но и полезно да узнаят, какви препоръки все пак дава авторитетната Американска асоциация по педиатрия за общуването на децата с екрани. Затова ще ви запозная с най-важните от тях.

Педиатри отбелязват, че в свят, в който децата ни „растат дигитално“, е от изключително важно значение родителите да им помагат да усвояват здравословни умения за цифрова консумация. Мама и татко трябва да знаят какви платформи, софтуер и приложения използват децата им, какви сайтове посещават в врежата и какво правят онлайн. Да познават приятелите на децата им не само в реалния свят, но и в онлайн средата. Да насърчават децата си да играят, а в използването на екрани да има разумни граници. Реалната игра има огромно значение за стимулиране на тяхната креативност. И за това тя трябва да има приоритет, особено за малки деца.

Много важно е времето пред екрана да не бъде прахосано време. Родителите следва да играят и общуват с децата си и когато те използват екрани – това насърчава социалните взаимодействия, общуването и ученето. През това време те имат възможност да споделят и собствения си житейски опит, перспективи и насоки. Когато не просто наблюдават децата, а активно си взаимодействат с тях, ще знаят  какво правят те и ще бъдат част от него.

Родителите следва да са модел за подражание, затова самите те трябва да демонстрират добри нрави и онлайн. Те ще са по-свързани с децата си, ако си взаимодействат с тях, прегръщат ги и си играят с тях, а не просто са втренчени в някакъв екран.

Малките деца се учат най-добре чрез двупосочна комуникация – намирането на време за разговори с тях е от решаващо значение за езиковото им развитие, много повече от „пасивно“ слушане или еднопосочно взаимодействие с екран.
Родителите са длъжни да въведат ограничения в общуването с дигиталните медии на най-малките деца. Те трябва да се избягват за деца, по-малки от 24 месеца. За децата на възраст от 2 до 5 години е допустимо гледане на екрани само до един час на ден. Отново съвместното гледане е най-добро – малките деца се учат оптимално, когато в реалния свят повтарят това, което току-що са узнали от екран. Или ако детето е научило буквата С, то тя може да бъде показана и повторена вечерта, когато мама и татко общуват с детето си.

Задължително в семейството трябва да има „зони без технологии“ – семейни трапези, празници, а в детските спални не трябва да има екрани. Телевизорът трябва да се изключва, тъй като фоновата телевизия пречи на общуването лице в лице с детето. Устройствата да се зареждат през нощта и извън спалнята на детето, за да избегне изкушението да се ползват, когато те спят. Така ще се насърчават у тях и по-здравословни хранителни навици, ще им се осигурява по-качествен сън.

Технологиите не следва да се използват като емоционален биберон – екраните не трябва да са начин за успокояване на децата. Те следва да бъдат научени как да разпознават и да се справят със силни емоции, да измислят дейности за овладяване на скуката, да говорят за начини за решаване на проблеми, да намират други стратегии за канализиране на емоциите.

Децата ни ще растат в свят, в който екраните ще са навсякъде. Да ги готвим за общуването им с тях е една от същностните предпоставки те да бъдат успешни утре. А още по-важно е, че така те ще растат като физически и психично здрави личности.