Как да си осигурим блестяща кариера с огромна заплата

Как да си осигурим блестяща кариера с огромна заплата

https://avatars.mds.yandex.net/get-zen_doc/118779/pub_5b45b827d4193a00a8d026cd_5b45b86e23534700a9ce7c8d/scale_1200

През все по-далечната от нас 1946 година  Джордж Оруел е на 43 години. Той е познат на британската публика с участието си в испанската гражданска война на страната на републиканците, против фашистката диктатура на Франко и с антифашистките си предавания по време на Втората световна война по Би Би Си. Но и с книгата си „Животинската ферма“, която излиза през 1945 г. Няколко години по-късно ще се появи романа му „1984“, който му донася световна известност.

Но през 1946 г. Оруел публикува есето си „Политиката и английския език“. В него той много точно познава това, което предстои да се случи в света десетилетия по-късно. Оруел прави задълбочен анализ на манипулацията, която осъществяват политиците над обикновените хора. И същевременно очертава онези действия, които ще осигуряват и в бъдеще отлична кариера и ще носят огромни доходи и на невзрачни образи, стига те да овладеят „новоговора“.

Оруел се оказа прав: днес пълна тъпанари правят блестяща политическа кариера и си осигуряват доходи многократно надхвърлящи тези на интелигентни, разумни хора. Те успяват, защото своевременно осъзнават истината: ще попаднеш сред политическия елит, ако се научиш да комбинираш неяснотата с абсолютната си некомпетентност. Когато овладееш „изкуството“ да лепиш фрази така, както „частите на сглобяем кокошарник“, пише Оруел.

Според него политиците преобръщат истината и манипулират публиката. Използват  метафори, на които не  знаят значението, както и дълги и безсмислени фрази. Употребяват  непрекъснато претенциозни думи, за да  украсяват елементарни твърдения. Прилагателни като „епохален“, „епичен“, „исторически“, „незабравим“, „неминуем“, „същински“ и др., им служат за да облагородят своите безчестни практики. А чужди думи и изрази  включват в обръщение за да си придават полъх на култура и изтънченост. Те въобще не мислят и това се забелязва по готовите фрази-клишета, които непрекъснато употребяват.

Особено често политиците използват в речта си евфемизми (думи прикрития), недоказуеми аргументи и неопределеност. Беззащитни села са  бомбардирани от въздуха, добитъкът е разстрелван с картечници, къщите са подпалвани със запалителни куршуми, но всичко това те наричат умиротворяване. Милиони селяни са лишавани от земята си и запрщани да се влачат по пътищата само с неща, което могат да носят на гърба си, но това се нарича размяна на население или коригиране на границата. Хора са хвърляни в затвора с години без съд и присъда,  но на това се казва елиминиране на неблагонадеждните елементи. Правят го, защото не искат да назовават действията си с думи, които да породят негативни представи сред населението.

https://i0.wp.com/xn--b1afakdimsrdjeg7b.xn--p1ai/800/600/https/rubic.us/wp-content/uploads/2018/09/iStock_000025418792_Large--e1537467133330.jpg?w=640&ssl=1

Новоговорът на политиците засипва фактите, замъглява очертанията, скрива подробностите. Политиката сама по себе си е шикалкавения, безумия, омраза, лудост, пише Оруел. За него политическият език е предназначен да направи лъжите да изглеждат истина, а убийството достойно за уважение. И да придаде привидна убедителност на празните приказки.

 Новоговорът, за който пише Оруел и в книгите си, днес е най-сигурното средство за осигуряване за блестяща кариера и свързаните с нея фантастични доходи. Не е необходимо вече да си ерудиран, почтен, отговорен – трябва само да се научиш да казваш това, което се очаква от теб. Новоговорът днес е стълбата, по която  и най-невзрачного недоразумение и завършеният негодник ще достигне висоти не само в политиката, но и в науката, медиите, бизнеса…

Майкъл Линд е професор по практика в Училището за обществени отношения на Линдън Б. Джонсън. Той е магистър от Йейл и е преподавал в Харвард. В своя публикация в Tablet Magazine, озаглавена „Новият национален американски елит“, той стига до извода, че е невъзможно да се окажеш сред днешната управляваща класа в Америка, ако не си усвоил нейния „новоговор“. Преди десетилетие е можело все още да кажете като Барак Обама и Хилари Клинтън: „Вярвам, че бракът е между мъж и жена, но силно подкрепям гражданските съюзи за гей мъже и лесбийки.“ Днес, обаче, сте длъжни да говорите: „Силно подкрепям транс правата.“ За проф. Линд националната олигархия на Америка променя кодовете и паролите на всеки шест месеца и уведомява за това своите членове чрез университетите, престижните медии и Twitter. Обикновените хора не обръщат внимание на това и ето защо е почти невъзможно тяхно дете да учи в Харвард или Йейл. Постоянното заместване на стари термини с нови, познати само на олигарсите, е брилянтна стратегия за социално изключване. Новоговорът е „диалекта на управляващата класа“, който се актуализира често, за да попречи на низшите слоеве на населението да го овладеят и използват. Така се предотвратява достъпа им към върховете на властта, обобщава проф. Линд.

Ето два пресни примера за новоговора на управляващи елити. В щата Колорадо забраниха да се използва термина   „сексуални престъпници“, защото може да разстрои сексуалните нарушители. Занапред   престъпните извращенци ще бъдат наричани „възрастни, които извършват сексуални престъпления“. Според Denver Post промяната се прави, защото сексуалните престъпници са били изправени пред „сурово“ отношение и това е „контрапродуктивно за рехабилитацията им“.  А доцент в университета Old Dominion  призова „стигмата“ (от гр. – клеймо, петно) на педофилията да бъде „делегитимирана“.

Вътрешен документ на Европейската комисия, поръчан от Европейският комисар по равенството  Хелена Дали, предлага да се изтрият изрази, които не са достатъчно приобщаващи или обидни. За това съобщава френската медия Valeurs actuelles. Забраняват се редица думи, които се считат за позорящи другите – така  „Дами и господа“ се заменя със „скъпи колеги“. Не трябва повече да се използват имена като „Коледа“, „Мария“ или „Йоан“, защото са христянски. В никакъв случай не трябва да се казва „колонизация на Марс“ – това напомня за колониализъм. Ето защо следва да се говори и пише „изпращането на хора на Марс“.

https://i0.wp.com/gdb.rferl.org/3F3050E0-7970-4B2B-8850-58CF56CD3F88_w1200_r1.jpg?w=640&ssl=1

Ако не овладееш новоговора, създаван от днешните елити, нямаш никакви шансове да направиш кариера в политиката, бизнеса, образованието, науката, културата, дори в спорта. Става все по-вероятно дори да се лишиш от средства за оцеляване, независимо от качествата, които имаш. И обратното – може да си еталон за тъпота и посредственост, но ако си овладял новоговора ти ставаш уважаван и пред теб се откриват блестящи перспективи. Той е новата самоцензура, която ни налага днес Запада и която все повече обхваща не само политиката у нас, но също родни медии, университети, училища, научни и обществени институти и др.

Последните парламентарни избори потвърждават, че пътя към властта и нейните облаги, е в овладяването и майсторското боравене с „новоговора“. Точно омайващи слова, включително и в духа на американската „политкоректност“ накараха няколкостотин хиляди избиратели да гласуват доверие на хора, които въобще не познават. Но така да ги поставят на върха на властта в прекрасната ни Татковина.

А това е ярко доказателство, че не лични достойнства, а овлядана игра с думи вече е най-сигурната рецепта за блестяща кариера днес.