Как да провалим живота на детето си: част 3
Да не му позволяваме да спортува
Държим детето далече от всякакви спортни занимания. Особено от конната езда: японски изследователи установиха, че общуването с този вид животинки оказва определено позитивен ефект на интелектуалното развитие и бъдещите успехи на детето. Ако то се занимава с яздене на коне, то се активира симпатиковата нервна система, а оттам и неговите познавателни (когнитивни) показатели.
Вибрациите от движението на коня, предавани чрез седлото, задействат части от мозъка, които отговарят за обучението и паметта. Крайният резултат е повишаване на успеваемостта на детето. Затова не трябва да се подлагаме на шантажа му, ако то поиска да се занимава с конна езда!
Но ако все пак решим детето да спортува, то нека задължително да тренира бокс или футбол.
Британско проучване установи, че даже няколко удара с глава по топката могат да нарушат дейността на мозъка и да влошат сериозно паметта на човека. Оказва се, че след 20 последователни удара с глава по топка функцията на паметта намалява с близо 67 на сто. Може само да се предполага, какви щети в мозъка понасят футболистите, които удрят топката с глава – цялостният негативен ефект тепърва ще се установява.
Но точно ударите по главата – с топка или боксова ръкавица, са нелошо средство за постигане на нашата цел: да го лишим от знания и умения, които ще изисква утре четвъртата индустриална революция.
Да му забраним да е инициативно
Сега, разни експерти не спират да посочват, че трябва да готвим детето си за бъдеще, което ще е вариативно, разновидно.
И че трябва да развиваме у него качества, като самостоятелност, адаптивност, умение да търси и намира нестандартни решения и др. Изобщо не бива да ги слушаме – това определено ще ни отдалечава от целта, която сме си поставили.
И още нещо: ако разговаряме с опитен педагог той най-вероятно ще ни каже, че за да се научи детето на нещо ново в живота, то трябва и само да прави свои малки открития, да бъде инициативно.
В никакъв случай не трябва да се вслушваме в съветите му и не следва да позволяваме това на детето си. Ако го заварим да си играе с някакъв конструктор например, незабавно трябва да го издърпаме от ръцете му и да му заявим, че не бива така да прави. По този начин ще формираме у него представата, че не може да се справя с нищо. В резултат то ще има занижена самооценка, недоверие във възможностите си.
А това е пътя и към завистта и ненавистта към другите – нещо, което за нашата цел ще е крайно необходимо.
Да му показваме, колко е по-специално от връстниците си
Много е важно да внушаваме на детето си и това, че то е специално, за разлика от тълпата хлапетии наоколо. Да правим щури скандали на всеки даскал, който се опита да му пише нереална, според нас, оценка или да му направи забележка за това, че е сритал някакво си досадно дете.
Откъде накъде ще си позволяват такива волности с нашето дете? Те за кви се мислят? Забравят, че са едни прости даскали, дето едва свързват двата края. Винаги, когато имаме тази възможност, е добре да им показваме и то пред детето си, колко са жалки и нещастни. И още, че ако имаха поне капчица ум в главата си, никога не би трябвало да изберат подобна мизерна професия.
Да си купим луксозен автомобил и да го возим с него до училището, нищо че то е на две крачки от дома ни. В краен случай може да го абонираме за някоя таксиметрова служба – важното е да показваме на тълпата, кой кой е и тя да знае мястото си под слънцето. Още древните са казвали, че това, което е позволено на Юпитер, не е разрешено на вола.
Този подход е едно от най-сигурните средства, за да възпитаме детето си като самовлюбен нагъл тип, който се смята за изключителен, живее единствено заради себе си и очаква от другите да го боготворят и да се страхуват от него. Щом срещне утре някакви проблеми, а това е неизбежно, то той ще става крайно раздразнителен и агресивен.
Доказано е в различни изследвания: детето, чиито родители непрекъснато му твърдят, че превъзхожда всички останали, се превръща в същински самовлюбен нарцис, на който другите трябва да са роби. За да създадем подобен образ задължително ще трябва да култивираме у детето си подобна необоснована самоувереност и чувство за превъзходство над всички останали.
Несъмненно върху личността на нашето дете влияят множество фактори – гени, приятели, учители, треньори… Но най-много зависи от нас, неговите родители. Следвайте съветите ми и ще получите човека, за който мечтаете – с истински характер и темперамент на завършен негодяй.
Човек властолюбив и безцеремонен, лишен от самоконтрол и самоотговорност, неспособен да управлява живота си, който за проблемите си ще вини всички други, но не и себе си.
И така със сигурност ще му осигурим пълен провал в живота. Утре, когато порасне.
Само не се отклонявайте от съветите ми! Защото, ако действаме в обратна посока то от детето ни ще се получи възпитан, мъдър, отговорен и почтен човек. Личност, която ще е високо уважавана, ценена и търсена от много хора.
И която ще бъде щастлива.
Свързани:
Да го пердашим, ама често Няма по-сигурен начин да внесем коравосърдечие в душата на детето си от този, самите ние...
03.07.2018 - в "Реалността"
