Как да провалим живота на детето си: част 2

Как да провалим живота на детето си: част 2

Да го пердашим, ама често
Няма по-сигурен начин да внесем коравосърдечие в душата на детето си от този, самите ние да се отнасяме твърдо и сурово към него. Помним, че жестокостта има свойството да се акумулира и да нараства с времето. Никаква родителска обич, никакви милувки, топли думички, нежности, душевни разговори и прочие глезотии. Точно обратното: редовно следва да го пердашим!

Сега, разни изследвания твърдят, че ако вдигаме ръка на детето си, то ще влияем непосредствено на мозъка му. Сивото вещество в неговите области, които контролират депресията, наркоманията и други психически разстройства, както и коефициента на интелигентност, стремително ще започнат да намаляват.

Нас, обаче, това въобще не трябва да ни притеснява, защото така се приближаваме до целта си – колкото по-малко сиво вещество има в мозъка му, толкова детето ни ще става по-неспособно утре да оценява последиците от действията си. Затова да бием тригодишното си дете поне два пъти седмично. И може да сме сигурни, че ще повишм агресивността му, когато то стане на пет годинки.

Особено полезно е да бием детето, когато е между 5 и 9 годинки – тогава са най-сериозни щетите на мозъка му.
Впрочем за постигане на нашата цел е от значение и какво слагаме на трапезата му. В никакъв случай не трябва да допускаме на нея да има плодове и зеленчуци – нека да се храни само с хамбургери, чипсове, мазни банички, купувани от съмнителни улични лавки и да се налива с газирани и енергийни напитки.

Помним: колкото повече заленчуци и плодове детето ни си хапва, толкова по-добре се чувства неговата психика. А за постигане на целта ни – пълният му провал в бъдеще, точно това не бива в никакъв случай да допускаме! На нас ни е нужно изнервено, депресирано, стресирано, шизофренирано създание. Само така то ще израсне като истински варварин, емоционално неграмотен човек, не способен да разбира не само другите, но и себе си.

Неговото поведение ще е непредсказуемо и разрушително, изтъкано от гняв и агресия, с излишък от негативни емоции. При такива качества провала в живота му е 100 процента гарантиран!

Да държим телевизора включен денонощно
Задължаваме го да гледа телевизия – не случайно познавачи я определят, като университет за изграждане на аутсайдери.

В повечето телевизионни предавания има много повърхностност, посредственост, клишета, негативизми и откровени тъпотии. Картината, която те показват, няма нищо общо с реалността. Проучвания на американски социолози сочат, че две трети от детските предавания съдържат сцени с насилие (6 акта на насилие за 1 час). Помним, че по-голямата част от съдържанието на родните телевизионни канали е произведено точно в тази страна – САЩ. И затова и нашите деца се наслаждават и се учат от картините, които гледат американчетата.

Така за една година детето е свидетел на 10000 акта на насилие. Когато то е в 5 клас, то вече е видяло 8000 убийства.  Децата, които гледат телевизия повече от 1 час на ден, извършват 4 пъти повече престъпления от връстниците си, които не я гледат. От телевизията детето ни ще се учи как да трепе другите, да борави ловко с нож, да задига автомобили, да взема дрога…

И на още много други техники, които – за това може да не се безпокоим, ще провалят живота му утре.
Впрочем телевизията ни е необходима и за още нещо: установено е, че тя подтиква децата и тинейджърите да пият. Тези от тях, които прекарват пред телевизора поне един час повече от връстниците си, започват да пият по-рано от тях.

Колкото повече се увеличава приеманата дневна доза телевизия, толкова по-голямо е и влечението на децата към алкохола.
Но за да задълбочим този процес и да му придадем необходимата устойчивост, е нужно и ние самите да се алкохолизираме. Това ще се случи, ако отдаваме предпочитание на концентрати, пием сериозно поне три пъти в седмицата и употребяваме минимум 3 порции алкохол, когато правим това.

Нека винаги, когато сядаме до масата, на нея да има поне две шишета ракия (бирата не я броим). И смело да ги изпиваме пред детето си. А най-добре е и него да черпим – защо ще го лишаваме от това удоволствие?

Да не го допускаме до книгите
Това е от изключително значение за постигане на целта, която сме си поставили: да осигурим тотален провал на детето си утре в живота.

Изследователи са забелязали, че много лесно е да се прогнозира, колко хора ще влязат след 15 години в затворите, по един простичък признак: ако се знае какъв относителен дял от десетгодишните деца не четат книги. Или другояче казано, ако детето ни не чете книги, шансовете му да попадне в затвора стремително растат. Причината за това е, че добрата книга ще го научи да се ориентира в света, да умее да общува с другите и да ги разбира, да обменя идеи с тях.

Тя ще помага за умственото и емоционалното му развитие – ситуациите в нея ефективно ще тренират мозъка му и ще развиват способността му към съпреживяване утре, когато порасне. Вероятно помните историята с Алберт Айнщайн? Онази, в която една дама го запитала, как да направи от детето си умно дете. А той и отговорил:
– Ако искате вашето дете да е умно, то му четете книги. Но ако искате да бъде още по-умно, то му четете повече книги!

Няма как да се провалиш утре в живота, ако у теб е формирана любов към добрата книга. Затова не бива да допускаме у дома ни да се намират, каквито и да са книги! Ако случайно ги има, незабавно трябва да ги изхвърлим. През прозореца, естествено, няма да се трошим да ходим чак до кофата за боклук. Нека детето ни знае: прекрасно може да се живее без книги! Защо да си губи времето с тях, след като има достатъчно чалга, алкохол, цигари, дрога, екшъни, порносайтове…

Но, ако смятаме, че книгата е необходима част от украсата на дома ни, която би впечатлила някои наш гост, то нека тя да е невероятно скучна, тромава, тъпа. Има такива, колкото искате, даже познавам и някои автори на подобни академични четива. Те са идеален инструмент, за да намрази нашето дете завинаги четенето и книгата, а на нас точно това ни трябва.

Свързани: