Как да оцелееш по време на криза: 1 част
В Уикипедия ще прочетем, че Сан Хосе е десетия по големина град в САЩ. Център е на окръг Санта Клара и се намира в района на залива на Сан Франциско, щата Калифорния, САЩ. И понеже това е и т.н. Силициева долина, често го наричат и „Столица на Силициевата долина“. Та точно в този – десети по големина град на Америка, с население от близо 900000 жители, живее един момък – Даниел Седики. Той, както и стотици хиляди негови връстници от родината му, има лошия шанс да се дипломира в разгара на кризата.
В началото на 2009 г. телевизионната компания CNN съобщава за проучвания, които показват: три четвърти от американците са много обезпокоени от събитията, които се случват в страната им. Реално те не знаят как да живеят по-нататък.
По същото време американския милиардер Уорън Бъфет сравнява случващото се с удара срещу морската база Пърл Харбър по време на Втората световна война. Припомням: на 7.12.1941 г., изненадващо японски самолети нападат американската морска база Пърл Харбър – загиват повече от 2000 американски военни. Та знаменитият инвеститор Бъфет обобщава:
– Никога не съм виждал Америка по-изплашена!
Безработицата в САЩ стремително расте: по времето, когато 26 годишния Даниел се появява на трудовия пазар в САЩ, тя надхвърля 5 милиона души – един рекорден показател за последния четвърт век! И затова да си намериш подходяща работа, а още повече пък да печелиш от нея, без да имаш професионален и жизнен опит, никак не е лесно.
Даниел осъзнава тази простичка истина на собствен гръб. След като получава дипломата си на икономист от университета на Южна Калифорния, той се опитва да си намери работа по специалността. Явява се на над 40 събеседвания, но навсякъде му отказват. Постъпва в склад за продажба на строителни материали, но това, което започва да върши там, определено не му харесва.
Даниел започва да търси изход от ситуацията. И защото се замисля, си измисля и своята наистина щура идея: да усвои 50 нови професии в 50 щата на страната за 50 седмици. Споделя я с родителите си, но не получава одобрението им – за тях това си е чиста авантюра.
Даниел, обаче, е обсебен от идеята си. Изпраща близо двадесет хиляди писма до различни организации в страната със своето предложение: да работи една седмица при тях. И без никакви претенции, какво точно ще му възложат да върши.
Скоро му предлагат да бъде треньор по бягане в Северозападния университет в Чикаго. Даниел няма пари – опитва се да си ги осигури от потенциални спонсори, но не успява. Тогава сяда в стария си джип, взема лаптопа си и поема по пътищата на Америка.
Първата седмица отлетява като един миг. В края й, след като получава скромното си, но честно заработено възнаграждение, Даниел поема към Юта. Този щат е разположен в района на Скалистите планини (името идва от индиански и означава „хора от планините“). Юта е един от най-хомогенните в религиозно отношение щати – 58 на сто от населението принадлежи към мормоните. Това обяснява защо Даниел се устройва в тяхна благотворителна организация в столицата Солт Лейк Сити. Една седмица събира благотворителна помощ, като работи по 12 – 14 часа.
Идва съботата и Даниел отпътува за Денвър – столицата на щата Колорадо, където в продължение на седмица работи като хидролог.
И така всеки понеделник той пристига в нов щат, а в края на седмицата заминава за следващ. В Северна Дакота е картограф, в Минесота – работник във фирма по производство на медицинско оборудване, в Айова – агроном, в Монтана – продавач в магазин. В Айдахо е търговец на недвижими имоти, във Вашингтон – биолог, в Орегон – дървосекач, в Аризона – граничар. В Ню Мексико е в ролята на ландшафтен дизайнер, в Канзас – месар, в Мисури – работник по котли. В Арканзас сътрудничи на археолози, а в Оклахома си изкарва препитанието като общ работник. В Тексас вади нефт, в Луизиана се превъплащава в ролята на бодигард и диджей, в Мисисипи е диетолог, в Мичиган се подвизава като автомеханик…