Навърши се година, откакто Световната здравна организация обяви глобална пандемия заради коронавируса. В края на март 2020 г. в света бяха регистрирани 788000 заболели от Ковид-19, а броят на починалите достигна 37000. Още тогава лидер по  брой заразени от коронавирус бе САЩ  с над 164100 души и починали – 3170 души.

На 17 март 2021 г. са регистрирани около 121470000 случая на заразяване с Ковид-19. А общият брой на починалите от него е около 2,7 милиона души. САЩ продължават да се устойчив лидер в тази класация със заразени от Ковид-19 около 30240000 души и починали около 550000 души.

Прогнозите не са обнадеждаващи – епидемиолози говорят за нови вълни на пандемията, които се задават: трета, четвърта, пета… Броят на заразените продължава да расте, както и този на починалите. При това се появяват нови и още смъртоносни мутации на коронавируса, на които създадените вече ваксини не са в състояние да се противопоставят. Твърди се, че засега на тях ефективно им въздейства най-вече руската ваксина „Спутник V“. Не случайно вече над 40 държави официално я одобриха за използване. За съжаление, Запада като цяло и конкретно Евросъюза демонстрират и в тази трудна ситуация своята пълна неспособност да се справят с подобни кризи. А стремежът им да  осигурят на всяка цена ваксини само за собственото си население за сметка на на други държави (т.н. ваксинационен национализъм) практически обезсмисля ваксинацията. Коронавирусът отново ще се връща и при ваксинираните техни граждани с опасни нови видове, пред които западните ваксини са безпомощни. И ще продължава да съсипва здравето и да убива милиони хора.

Очевидно е, че в тази ситуация е наивно да разчитаме на политиците конкретно в Европа да проявяват разум и да сменят неефективната стратегия, която следват. Като  отстранят препятствията пред  появата на руската ваксина на европейския пазар например. Това е трудно за вярване, като имаме предвид какви яростни русофоби сега заемат лидерски позиции в Евросъюза. Това със сигурност ще означава нови жертви към вече починалите на нашия континент близо 900000 души. Не по-различно е положението и със здравната система, която едва работи не само у нас, но и в цяла Европа. Ето защо само ще спечелим, ако сами се погрижим и укрепим здравето си.

А начини за това има и те далеч не са така сложни, нито пък изискват кой знае какви усилия или пари. Така най-ново проучване, което осъществиха учени от Университета в Лестър, ни разкрива един от ефективните подходи. Резултатите от него са публикувани в  списание International Journal of Obesity. Учените са изследвали 412596 британци на средна възраст. Интересувало ги е дали има връзка между телесната маса, темпото на ходене и Ковид-19. И така са стигнали до много важен извод: хората, които ходят бавно, са изложени на четири пъти по-голям риск от смърт от коронавирус! За тях е два пъти по-вероятно да получат и тежко прекарване при заразяване с Ковид-19, със сериозни вреди за здравето им впоследствие.

Хората, които ходят бавно и имат нормално тегло са 2.5 пъти по-склонни да развият тежък Ковид-19 от тези, които ходят бързо. За бавните пешеходци е близо четири пъти по-вероятно да умрат от вируса, ако се заразят с него. За учените бавен е човека, който се движи с около 4.8 км/час (три мили), докато бърз е този, който минава същото разстояние за  около 6.4 км/час (четири мили).

Или, ако ходим бавно ние сме изложени на много по-голям риск от смърт от коронавирус и  два пъти по-вероятно е да прекараме заболяването тежко, ако се заразим с него.

Райън Морисън цитира в британския The Daily Mail професор Том Йейтс – шеф на екипа, осъществил това проучване. Той е преподавател по физическа активност, заседнало поведение и здраве в Университета в Лестър. Според него вече е установено: затлъстяването и слабостта са „ключови рискови фактори“ за резултатите от Covid-19. „Това е първото проучване, което показва, че бавните пешеходци са много по-застрашени да получат тежки последици от Ковид-19, независимо от тяхното тегло“, казва той. За него пандемията ще продължава да създава невероятно напрежение върху здравната система и за това от решаващо значение е човек да се предпазва сам.

Проблемът е, че дори и хора с нормално тегло са изложени на много голям риск, включително и смърт от Ковид-19, ако ходят бавно. Това, обаче, не важи за пълни хора, които ходят бързо. Те имат много добро сърдечно-съдово здраве, а това ги прави устойчиви пред вируса.

Впрочем преди няколко години учени пак от университета на Лестър откриха, че бавното ходене е верен показател за сериозни проблеми със сърдечно-съдовата система. А това е съпроводено с твърде висок риск от преждевременна смърт. В тяхното проучване са участвали 420000 души на възраст от 39 до 74 г. Установено е било с какво темпо те обикновено са се движели, отчетени били и други фактори, като местоживеене, работа, вредни навици, вземат ли лекарства и какви са те и др. Така било установено, че хората, които са ходели бавно, са имали около 2.4 пъти по висок риск от ранна смърт, в сравнение със свикналите бързо да се движат.

И друго проучване, осъществено от изследователи от няколко университета (университета в Сидни в Австралия, Кеймбридж в Англия, Единбург в Шотландия, Лимерик и Ълстер в Ирландия), също потърси отговор на въпроса влияе ли темпа на ходене върху продължителността на живота на човека. И отново бе потвърдена тази зависимост: при бързо вървящите хора (с не по-малко от 6 км/час) риска да умрат от сърдечно-съдови заболявания е с 53 на сто по-малък от тези, които ходят бавно.

Темпото на ходене е ключов индикатор за цялостното физическо състояние на човека, както и за това, колко дълго ще живее той. Обяснението за това е, че по-високата скорост на ходене укрепва сърцето, пази човека от диабет и затлъстяване, гарантира му нормално кръвно налягане и здрави съдове. При това съхранява мозъка му работоспособен и дарява на човека добро настроение.

Здравето си е наше и само от нас зависи дали ще го укрепваме. Ако сами се погрижим за него то и вероятността с лекота да преминем пандемията е несравнимо по-голяма, отколкото да се отнасяме с пренебрежение към него.

Добре е да помним тази простичка истина, ако искаме наистина да ни има още дълго на този свят.

И при това да сме здрави.