Сократ (469 – 399 г.пр.н.е.) е знаменит древногръцки философ, който ни е завещал и следните редове: „Помнете, че никое човешко състояние не е постоянно. Тогава няма да преливате от радост в щастието или от мъка в нещастието.“ В ситуацията, в която се оказахме след появата на коронавирусът, тази мъдра сентенция  определено ще ни е от полза. По-рано или по-късно карантината ще приключи и сегашните ни състояния на тревожност, несигурност, неориентираност в случващото се, няма да ги има.

Но в същото време трябва да сме наясно, че животът след пандемията едва ли ще е същият като този, който имахме преди нея. Най-вероятно ограниченията в общуването няма да изчезнат – социалната дистанция например, може да се превърне в новият ни стил на поведение. Със сигурност много хора ще променят дейността си – те ще продължат да учат и работят дистанционно. Така университетите постепенно ще станат ненужни в този си вид, в който ги познаваме – постепенно ще бъдат заменени с онлайн образование. И все повече сътрудници на различни фирми – счетоводни, юридически, технологични, търговски, рекламни и др., ще напуснат офисите и ще останат по домовете си. Това ще доведе до сериозно намаляване на производствени разходи и до оптимизиране дейността на бизнеса.

Но несъмненно ще се отрази и на мегаполисите – тях ще ги напускат все повече хора, които ще се преместват да живеят в предградия, малки градчета и села. Благодарение на интернет те ще могат да работят в екологично чисти райони, да се хранят със здравословна храна, да избягват трудностите с придвижването до работното си място в големия град. А и да пазят здравето си – това, че пандемията ще приключи не означава, че няма вероятност да са появат нови, още по-опасни заболявания.

Светът ще се промени неузнаваемо, следователно и пред всеки от нас ще възникнат нови изисквания. Оцеляването ни в условията на растяща безработица, на закриване и трансформиране на цели отрасли (туристическият бизнес вероятно ще е един от тях) в най-голяма степен ще зависи от това, дали своевременно ще овладяваме нови качества, навици и умения. Това, за което сме се готвили и практикували години наред, може да се окаже ненужно в новата среда. Какво например, направи екипът от специалисти на компанията „Мерцедес“, които доскоро бяха ангажирани със създаването на състезателни автомобили за „Формула 1“? Като отчетоха търсенето на апарати за вентилиране на дробове те мълниеносно се преориентираха към производството  им. А в Китай предприятия на оръжейната индустрия излязоха на пазара с висококачествени средства за защита от коронавирусът. И така си осигуриха много сериозни печалби.

Утре особено търсени ще са хора с необичайни комбинации от умения и навици, които ще са необходими за т.н. хибридни работни места. Знания в областта на програмирането ще са необходими и на хора, които ще работят извън технологични сектори. Показателно е, че в последните години търсенето на анализатори на данни се е увеличило с около 400 на сто, а на навици да се визуализират данни с около 2600 на сто!

Във времето след коронавирусът ще се появат много възможности за реализация на хора, които да работят не на постоянен трудов договор, а на свободна практика – т.н. фрийлънсъри. Но за да се ангажираш в тази доходна професионална роля, се изискват качества като мобилност, гъвкавост, пластичност на мисленето, инициативност, креативност…  Както и да владееш отлично цифровите технологии, да умееш да работиш с виртуална и допълнена реалност и т.н.

Заради настъпващите трансформации в света на професиите, все по-важна ще става и емоционалната интелигентност на човека. Търсени ще се не толкова хората, които са с висок коефициент на интелигентност, а тези с развит емоционален интелект. Става дума за умението да се самоконтролираш в критична ситуация, да си съпричастен и да „разчиташ“ чувствата на другите, да умееш да водиш диалог, преговори, да мотивираш и т.н. Да управляваш собствените си емоции, да слушаш, да си отзивчив, добронамерен към другите.

Точно емоционалната интелигентност във времето след пандемията ще е изключително желана, защото ще е и най-дефицитна на пазара на труда. Проучване на TalentSmart сред над един милион души показа: по-малко от една трета от хората днес са емпатични, възприемчиви към емоциите на другите, толерантни към различия. На огромната част – най-вече на младите хора, им липсва  точно емоционална интелигентност. Много от тях притежават технически сръчности, умеят да програмират, да работат с компютри, с 3D принтери, стриктно да изпълняват инструкции, но са безпомощни в общуването. Те не умеят да водят диалог, да защитават проекти. Все повече млади хора изпадат в депресии, трудно работят в екип, неуверени са в себе си и пр.

Това потвърждава и авторитетното проучване Global Talent Trends, осъществено от мрежата за делови контакти LinkedIn сред 5000 работодатели и експерти. За огромната част от тях – 92 на сто, най-търсени са хората, които имат развити способности за убеждаване на други, за разрешаване на сложни задачи, които са пластични, адаптивни. Според експертите, осъществили това интересно проучване, за първи път се забелязва толкова силно изразена потребност от  емоционална интелигентност.

Светът след пандемията ще е още по-сложно устроен, комплексен, зависим и динамичен. А непредвидимото в него ще играе все по-активна роля. Ще се увеличават нещата, за които най-вероятно дори няма да знаем, че не ги знаем. Ние ставаме все по-зависими от интернет, но над 80 на сто от устройствата, свързани с него днес са уязвими. Критична става финансовата инфраструктура, екологията,  задават се нови миграциионни вълни… А сега към тези опасности трябва да прибавим и нещо, което сме подценявали: епидемиите. Наивно е да се надяваме, че срещата ни с Covid-19 ще е последната – не трябва да изключваме възможността бъдещето да ни запознава и с други неприятни епидемии.

Започнах тази публикация с редове на древногръцкият мислител Сократ. Ще си позволя да цитирам и неговият сънародник –  поета и философа Филострат (170-245 г.): „Боговете виждат нещата в бъдещето. Простосмъртните  – в настоящето. А мъдрите – преди те да са се случили!“

Идеален е света, в който няма рискове. Но светът не е идеален и затова през живота си ще бъдем изправени пред изпитания, които днес е трудно да си представим. Но в нашите възможности е своевременно и постоянно да овладяваме нови знания, навици и умения. Те ще ни позволяват да реагираме адекватно на предизвикателствата.

И да бъдем победители.