Как да бъдем по-умни
В света се задава нова епидемия: след около десетилетие над половината от човечеството ще се окаже в групата на хората с наднормено тегло! Но ако си мислите, че това не е кой знае какъв проблем, то трябва да ви припомня, че заедно със затлъстяването си вървят диабета, сърдечносъдовите заболявания, рака… Загубите от това невинно на пръв поглед явление за всяка държава са колосални и са много повече от щетите от въоръжени конфликти, алкохолизъм, от замърсена среда…
Но излишните килограми крадат и от собствените ни пари. Става дума не само за разходите за купуване на лекарства, консултации с диетолози и пр., а и за блокиране работата на нашия мозък. От него зависи дали ще раждаме свежи хрумвания, които да ни правят още по-успешни и да осигуряват несекващ поток от парични знаци към банковите ни сметки. Ако сме се превърнали в едва движещи се позатлъстяля създания, които са любима мишена за всевъзможни болести, то тогава неизбежно и стремително ще намалява и силата на мозъка ни.
Учени измериха коремите на 733 души на средна възраст и сравниха обема на техния мозък. Оказа се, че тези с по-голяма обиколка в областта на талията, имат и по-малки мозъци, в сравнение с тези с по-малко коремче. Изводът: хората, които пуснат бирено коремче преди навършването на 50 години е по-вероятно да имат проблеми с мозъка си. Добре закръглената талия в средна възраст увеличава риска от развитие на болестта на Алцхаймер и други форми на деменция в по-късен етап от живота, предупреждават учените. Алтернативата е активна физическа дейност – тогава и способността на мозъка ни да твори, ще се възвърне.
Канадски учени от Монреалския институт за сърдечни заболявания са забелязали, че 40 минути упражнения два пъти седмично, включващи серии от 30 секунди интензивен спринт, последван от 30 секунди ходене или джогинг, са достатъчни не само да ни направят по-стройни, но подобряват и функционирането на мозъка ни. Когато бягаме ние му осигуряваме много повече кислород, а това означава, че той започва да работи още по-ефективно. Същевременно се засилва и капацитета на мозъчната тъкан – стимулира се растежа на нови клетки в нея.
До скоро науката смяташе, че човек по рождение има достатъчно количество мозъчни клетки и в течение на живота не се появяват нови. Но според последните изследвания, те възникват в продължение на целия живот. Особено много са те, ако човек спортува повече. Физическите движения активизират енергийни ресурси, които от своя страна стимулират мозъчните центрове. Така упражненията не само ни държат във форма, но ни правят и по-умни.
Редовният спорт стимулира паметта ни. Причината за това отново е в увеличения приток на кръв и по-високите нива на хормони, които се освобождават при тях. Ако редовно тичаме или бързо ходим например, ще можем много по-лесно да си спомняме разни неща. А без това умение е невъзможно да раждаме щури идеи. За да се случва това, трябва да имаме богати асоциации, които се активират благодарение и на паметта ни.
Редовно спортуващите хора превъзхождат ленивците по всички критерии за работа на мозъка: памет, внимание, мислене, креативност… Освен това, когато спортуваме мозъка ни изработва ендорфин – хормона на щастието. А заедно с него се произвежда и белтъчината BDNF, благодарение на която можем да гледаме на проблемите от различни ракурси.
Тренировките ни помагат да си създаваме и когнитивен резерв, който ни позволява да се чувстваме нормално, когато един ден остареем, въпреки неизбежните увреждания на невроните тогава. Оптимизирането на кръвообръщението от своя страна работи за дълголетието на мозъка.
Мъдър съвет ни е завещал френския философ, математик и физик Рене Декарт (1596-1650): -Грижете се за тялото си, ако искате вашият ум да работи правилно!
Излиза, че спорта ни е нужен не само за стройна фигура, надути бицепси и внушаващ респект гръден кош. Той е безценен за работата на личния ни компютър – този, който е в главата ни. Благодарение на него се повишава нашата конкурентоспособност, а това означава, че ставаме и финансово независими.
Хора, които могат да се радват пълноценно на живота си.