Германските вносители очакват празни рафтове от средата на април, пише Кристоф Шлаутман в медията Handelsblatt. А причината за тази неприятност е контейнеровоза Ever Given, който  заседна в Суецкия канал. Много корабни компании са загубили търпение и са наредили на корабите си да заобикалят африканския континент. Така корабоплавателната компания Hapag-Lloyd, разположена в Хамбург, вече е отклонила шест от своите кораби, за да избегнат прехода през канала. А всичко това означава недостиг на продукти и товари за търговията и промишлеността – вече закъсват търговски вериги като Aldi и Lidl. Възникналата криза в Суецкия канал удря също немската автомобилна, химическа и фармацевтична промишленост. Близо една пета от експорта на немските химически компании се осъществява през него.

Суецкият канал, който е дълъг 193 км, преминава през Египет и свързва Средиземно море с Червено море, а посредством тях Атлантическия и Индийския океан. По него се осъществява интензивен трафик на различни стоки  между Азия, Европа и САЩ. Пренася се какво ли не – петрол, рогат добитък, месо, хартия, мляко, бира, шоколад, козметика, мебели, резервни части за автомобили… Но на 23 март корабоплаването бе блокирано, след като гигантският  440-метров и тежащ около 200000 тона  контейнеровоз Ever Given, заседна в него. Образува се опашка от около 240 океански превозвача, натоварени със стоки за милиарди долари, които чакаха да се освободи пътя им.

Според експерти общите загуби на световната икономика заради това блокиране на Суецкия канал ще са  около 250 милиарда долара – една наистина фантастична по размер сума. Всеки ден, откакто кораба стои и запушва този морски път, световната икономика губи не по-малко от 10 милиарда долара. И това е обяснимо – около една трета от световния обем на корабни контейнери преминава през този канал всеки ден. Това е около 12 на сто от общата глобална търговия на всички стоки.

Блокирането на Суецкия канала показа колко уязвим е станал света. Заради него са затруднени доставките на петрол, храни, автомобили… Страдат не само търговски и превозвачески компании – според наблюдатели затруднения сега изпитват военно-морските сили на редица държави и най-вече тези на САЩ. Военните кораби от техния 6-ти флот имат проблеми с попълване на запасите си от гориво и други продукти, променят се и плановете им за бойно патрулиране.

А в крайна сметка потърпевши най-вече сме ние, простосмъртните потребители. Най-вероятно това забавяне на доставките ще доведе до повишаване на цените на немалко продукти – краткосрочните запаси от тях ще свършат бързо. А новите, които ще пристигнат ще бъдат натоварени и с непредвидените разходи от възникналата криза в Суец. Като добавим и инфлацията, обусловена от раздаването на пари от правителства заради пандемията, ни очакват нелеки месеци.

Прогнозите на експерти по морска безопасност са, че съвремените контейнеровози и танкери все по-често ще се оказват в подобни ситуации в Суецкия канал. Натоварени тези огромни по размер кораби не дават на техните екипажи достатъчно време за реагиране  – те не могат да спират внезапно. А опасността от терористична акция в канала, особено след  сегашната криза, разкрила до какви тежки последици води засядане на кораб в него, е напълно реална.

Европа имаше страшен късмет, че  Ever Given блокира канала не през студения февруари, а сега. Защото, ако аварията се беше случила тогава, то една голяма част от нашия континент би потънала в пълна тъмнина и студ – нямаше как да стигне до нея катарския втечнен газ, да не говорим пък за американския. И тогава щеше да осъзнае до къде я води русофобията – просто единственият сигурен и най-ефективен начин европейците да се сгреят, при това екологично, си остава руския природен газ.

Енергетичната сигурност на ЕС зависи не от далечна Америка, а от близката Русия. Ето защо блокирането на пътя на природния газ от Русия и конкретно на завършването на строителството на „Северен поток-2“, работи против Европа. Русия вече е доказала, че е един конкурентен и сигурен износител на енергия – независимо от пропагандната истерия срещу нея, водена и в Европа по нареждане най-вече на САЩ. А по-надеждни от тръпопроводите като транспортен източник на жизнено важните горива, засега няма.

Истината е, че традиционните пътища, използвани от плавателни съдове стават все по-задръстени. А и самите те растат по големина, което създава условия за увеличаване на бъдещи кризи в световната търговия, подобна на сегашната. И същевременно прави все по-актуална необходимостта от намиране на алтернативи на морските превози. А като най-привлекателен за превоза на товари от Азия към Европа и обратно,  се оказва Северният морски път на Русия.

Френската медия Capital (издава я компанията Prisma Media) публикува интересен коментар за това, как парализата на Суецкия канал засилва интереса в света към Северния морски път на Русия.  Глобалното затопляне го превръща в реален конкурент на Суецкия канал. Русия разполага с огромен флот от ядрени ледоразбивачи, които и сега помагат на корабите да преминават по този път. Но с глобалното затопляне Северния морски път ще съкрати маршрута Азия-Европа с 15 дни. Общият обем на товарите по него през 2020 г. е бил около 33 милиона тона – с почти 1,5 милиона тона повече в сравнение с 2019 г. Но се очаква  през 2024 г. трафика по този маршрут да достигне до 80 милиона тона. И това най-вероятно ще се случи: метеорологичната агенция Rosguidromet отбелязва, че Русия е регистрирала рекордна топлина за 2020 г. и исторически спад в летния морски лед на Северния морски път. В сравнение с 80-те години площта, покрита с лед през септември е до седем пъти по-малка. Това ще направи Северният морски път още по-привлекателен и ще доведе до истинска революция в световните превози. А за нас, потребителите, това ще означава най-малкото сигурни, свежи и по-евтини продукти.

Кризата, възникнала със засядането на контейнеровоза Ever Given ни убеждава, колко неустойчив е станал нашия дигитален и глобализиран свят. И колко важно е посредством най-мощното оръжие, с което разполагаме – общественото мнение, да принуждаваме политиците да се отказват от демонизирането на едни или други държави и да търсят подходи за взаимоизгодно сътрудничество с тях.

В наш интерес е това да се случва.