Веднъж шотландският биолог Александър Флеминг (1881-1955), който през 1945 г., получава Нобелова награда за медицина, го помолили да разкаже историята за откриването на пеницилина.

-В живота рядко ми вървеше – въздъхвайки тежко, започнал биолога. – Като дете много боледувах и мечтаех да стана лекар. Но родителите ми бяха бедни фермери, нямаха пари, за да осъществя мечтата си. После те напълно се разориха и ние се преместихме в Лондон.

-И там мечтата ви се осъществи? Вие постъпихте в университета?

-Да, но ме приеха само защото бях много добър плувец. Време за учене почти нямах и най-доброто, което ме очакваше в бъдеще, бе скромна длъжност в някакво провинциално градче.

-И изведнъж дарбите ви бяха оценени?

-Нищо подобно, професор Уайт ме покани в своята лаборатория само, защото му бе нужен физически силен помощник.

-И в тази лаборатория вие успяхте да направите вашите забележителни открития?

-Не точно така – помогна ми поредния неуспех. Когато правех опити, задуха силен вятър, разтвори прозореца и течението отнесе спори на плесенни гъби в епруветките ми. Заплашваха ме големи неприятности. В отчаянието си реших по-внимателно да разгледам неканените “гости” и така открих пеницилина.

-И най-накрая успяхте?

-Да, но в началото колегите го кръстиха “съмнителното лекарство”, а мен – средновековен алхимик. Едва по времето на Втората световна война напълно се изявиха прекрасните лечебни качества на новия препарат.

-И тогава при вас дойде заслужената слава?

-Да, но много по-късно. Пенецилинът го открих през 1929 година и към края на войната всички вече бяха забравили, кой е направил това. Така, че с голям труд ме откриха, за да ми връчат Нобеловата премия.
…………………………
На въпрос в анкета “Какво смятате да правите, след като се дипломирате?” по-голямата част от абитуриентите отговориха така: “Ако имаме късмет, нищо…”
…………………………

-Мамо, аз се влюбих!

-А тя как се казва? Какво работят родителите и? Дали умее да готви? А каква музика обича да слуша? Кой е любимия и поет? Занимава ли се със спорт? Обича ли котки? Вие вече целувахте ли се? Защо по-рано не ми каза? Да ти дам ли пари? Да и купиш сладолед, когато се разхождате!!!

-Татко, аз се влюбих.

-В жена?

-В жена.

-Нормално, сине…